БХК настоява да се поднови постоянният мониторинг на всички услуги за деца в България

|

Нов доклад от Интернационал за правата на хората с увреждания (ИПХУ) осветли факта, че "България е заменила системата си от големи и стари сиропиталища с новопостроени, по-компактни сгради, които продължават да функционират като институции". Макар новите къщички да са официално наречени „от семеен тип“ или „малки групови домове“, проучването установява, че те нито са малки, нито носят белезите на семеен дом - повечето от тези къщички са за по 14 човека, но както и преди "настаняването в групов дом изправя децата пред емоционални и физически рискове, и може да доведе до задълбочаване и утежняване на уврежданията им".

Анализаторите от ИПХУ се натъкват например на случай, в който три групови къщички са обединени така, че на практика се получава струпване на 42 деца, настанени да живеят на едно място. Някои от изследваните „групови домове“ пък са разположени директно в изоставени крила на сградите в старите специализирани институции, които трябваше да бъдат закрити. 

"Тези институции отделят децата с увреждания от обществото и допринасят за тяхната продължаваща социална изолация – предизвиквайки доживотна сегрегация за едно цяло ново поколение хора с увреждания. Този доклад съдържа свидетелства за това, че настаняването в български групови домове излага обитателите им на емоционално неглижиране, неадекватни и потенциално вредни поведенчески модели и – в редица случаи – на агресия, обиди (вербално насилие) и други форми на тормоз, типични за институционалната грижа", пише още в изводите на доклада.

В заключенията и препоръките, които съпътстват документа, се заявява категорично, че "животът в груповия дом води до деградация и социална изолация, не допринася за хабилитацията на хората и за овладяване на онези умения, които биха им помогнали да се включат в обществото". На българското правителство се препоръчва да прекрати изграждането на нови групови домове и да премине към активна работа за връщане на тези деца в семействата им.

БХК настоява за постоянен мониторинг на услугите за деца

Докладът на ИПХУ поставя във фокуса правото на детство. Разкритията в доклада отново доказват нуждата от постоянен мониторинг, включително правозащитен, на всички услуги за деца в България. Скриването на услугите за деца от очите на обществото води до избуяване на прояви на насилие и неглижиране на човешки права.

От четири години Българският хелзинкски комитет получава отказ за достъп до детските институции за бебета и деца до тригодишна възраст, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването. През 2015 г. за първи път бе прекратено споразумението на организацията със здравното министерство от тогавашния министър Петър Москов. Оттогава БХК се е обръщал към всички следващи министри на здравеопазването, но те или са отказвали да възобновят споразумението, или са си тръгвали от министерството, без да отговорят.

БХК получи отказ за подкрепа на своята правозащитна дейност и от настоящото ръководство на министерството. И то без никаква мотивация. На 04 ноември 2019 г. БХК изпрати поредното си писмо с настояване за достъп до затворени институции на подчинението му - конкретно психиатричните болници в България - и очаква отговор.

"Ключовата дума на терена на човешките права е "диалог". Диалогът осигурява място за промяна. Може би поради липсата на системен обществен дебат, нямаме споделено разбиране за това как да се осигури възможност на всяко дете да бъде дете, да учи, да играе, да има социални контакти. Да се реагира не е достатъчно. Необходима е системна реформа, за да се гарантира правото на детство", се посочва в позицията на БХК по доклада и темата за деинституционализацията в България.

Резюме на доклада и препоръките на експертите от ИПХУ към българското правителство можете да прочетете съответно тук и тук.