Комитетът на ООН по икономически, социални и културни права отправи своите заключителни наблюдения и препоръки към България

|

На 8 март тази година бяха приети заключителните наблюдения и препоръки спрямо България на Комитета на ООН по икономически, социални и културни права. Препоръките са направени във връзка с прегледа на шестия периодичен доклад на страната ни по прилагане на Международния пакт на ООН по икономически, социални и културни права – един от най-важните актове по правата на човека, ратифициран от България още през 1970 г. Пактът формулира минималните условия,  които държавите трябва да гарантират с цел осигуряване на достоен живот, икономическа справедливост, социално благополучие, участие и равенство. Той създава стандарти в областта на заетостта и правата на работниците, социалното осигуряване, здравеопазването, образованието, достъпа до храна, жилище, здравословна среда и култура.

По-долу е направено обобщение на основните заключения и препоръки на Комитета, централно място сред които заемат проблемите на бедността и уязвимите групи хора у нас. За съжаление, правителство няма практика да превежда на български език и да разпространявана докладите  и препоръките на международните органи по правата на човека.

Бедност, социално изключване и социално подпомагане
Комитетът изразява загриженост относно високия дял на хората и особено на децата, живеещи в бедност и социално изключване в България, като отбелязва, че непропорционално засегнати от бедността у нас са членовете на ромската общност. Той обръща внимание, че нивата на гарантирания минимален доход, обезщетенията за безработица и пенсии за старост не са в състояние да осигурят адекватен жизнен стандарт на бенефициентите. В тази връзка, Комитетът препоръчва да бъдат продължени усилията за коригиране на равнищата на социалните помощи и за създаване на устойчива система на индексация и преизчисления на социалните помощи. Комитетът също така препоръчва да бъдат приети целенасочени мерки за извеждане на децата от бедност, включително чрез социално-икономическа подкрепа за самотните родители и семействата с три или повече деца.

На следващо място, Комитетът отбелязва със загриженост, че повече от половината ромско население не е здравно осигурено и препоръчва да бъде разширен обхвата на националното здравно осигуряване и да се гарантира достъп до достъпно здравеопазване за всички хора без дискриминация.

Право на подходящо жилище
Комитетът акцентира върху големия брой хора в България, които живеят в неадекватни жилищни условия или са бездомни. Той отбелязва със загриженост, че членовете на ромското население са изложени на особено голям риск да бъдат принудително изведени от домовете им, без да им бъдат предоставени подходящи алтернативи и, вследствие на това, да останат бездомни. Комитетът „настоятелно призовава“ страната ни да осигури предоставянето на канализационни услуги и водоснабдяване там, където в момента те липсват и да гарантира, че маргинализираните групи ще получат адекватни жилищни условия, включително като улеснят достъпа им до социални жилищни програми, както и че бездомните хора ще получат подходящо временно настаняване. Той апелира към преустановяване на практиката по разрушаване на незаконни жилища, а там където разрушаването се налага, препоръчва:

  • процесът да се извършва в рамките на закона и с подходяща процесуална защита, включително адекватно и разумно предизвестие;
  • евикциите да не се извършват през зимата, през нощта или през учебната година;
  • на лицата, които не разполагат с алтернатива за жилищно настаняване да бъдат предоставени подходящи алтернативи.

Право на образование
Във връзка с правото на образование, Комитетът отбелязва с безпокойство тенденцията към намаляване на децата в предучилищна и начална училищна възраст, които посещават училище; високия брой на деца, отпадащи от училище; наличието на de facto сегрегирани училища и ниския процент на записване на деца с увреждания в общообразователните училища. За справяне с тези проблеми, Комитетът препоръчва на България:

  • да премахне финансовите и материални пречки пред записването на деца в предучилищна и начална училищна възраст и да продължи усилията си за справяне с отпадането от училище;
  • да забрани училищната сегрегация с оглед насърчаване на интеграцията на ромските деца в обществото, като насърчи записването на ромски деца в смесени училища и  повиши осведомеността сред родителите, принадлежащи към различни етнически групи, относно ползите от етническото разнообразие;
  • да улесни достъпа на деца с увреждания към приобщаващо образование, включително чрез подобряване на физическата достъпност на училищата, осигуряване на подходящ транспорт, оборудване на училищата с адаптирани учебни материали и осигуряване на адекватно обучение на учителите и преподавателите.

Равенство между половете и заетост на жените
Отчитайки, че жените продължават да полагат непропорционално висок дял от неплатената домашна работа и грижа, които възпрепятстват пълното им участие в обществения живот и на пазара на труда, Комитетът препоръчва на България да разработи социални политики за намаляване на тежестта на неплатената работа в домакинството и грижите, които полагат жените, като се насърчават споделянето на семейните отговорности между мъжете и жените.

Домашно насилие
Комитетът изразява особена загриженост за високото разпространение на насилието срещу жени, включително и на домашното насилие в България. Той изразява загриженост, че насилието остава слабо докладвано и че нивото на информираност за насилието срещу жени, включително домашното насилие, е ниско. Комитетът препоръчва на България да включи в своето законодателство основните принципи на Истанбулската конвенция, за да защити напълно жените от всички форми на насилие и да предотврати, преследва и премахне насилието срещу жени, включително домашното насилие и по-специално:  

  • да събира статистически данни за насилието срещу жени, включително домашното насилие, разделени по възраст, вид на престъплението, отношение на извършителя към жертвата и всякакви други подходящи критерии;
  • да гарантират, че всички актове на насилие срещу жени са докладвани и напълно разследвани, че извършителите са преследвани и адекватно наказани и че жертвите имат достъп до правосъдие, ефективни обезщетения, подслони и помощни услуги;
  • да осигури обучение за правоприлагащите и съдебните служители относно характера на насилието срещу жените, неговите причини и последствия и как да се справят с случаи на насилие срещу жени;
  • да повиши осведомеността сред широката общественост относно насилието срещу жени.

Роми
Комитетът изразява загриженост за положението на ромите в България, които остават непропорционално засегнати от бедност и социалното изключване, както и от засилващите се антиромски настроения и дискриминация спрямо ромите в сферите на образованието, здравеопазването, трудовата заетост и жилищното настаняване. Наред с други мерки, той препоръчва подобряване на достъпа до правна помощ и средства за правна защита на ромите; гарантиране, че актовете на дискриминация и насилие срещу роми се разследват и санкционират; насърчаване на междукултурния диалог с цел премахване на предразсъдъците и погрешните схващания за ромите.

Детска деинституционализация
Като приветства продължаващата тенденция към деинституционализация на децата в България, Комитетът изразява загриженост относно липсата на услуги за ранно детско развитие и липсата на адекватна подкрепа след напускане на институциите от семеен тип. Комитетът препоръчва на България да гарантира, че специфичните потребности на деинституционализираните деца се вземат предвид при настаняването им в услуги от семеен тип и че решенията се основават на най-добрите интереси на детето. Той също така препоръчва да се насърчава наемането на квалифициран персонал, включително психолози, специалисти по рехабилитация и ранно детско развитие, на които да бъде осигурено подходящо обучение.

Лица с психични заболявания
Отбелязвайки, че в България липсват дългосрочни решения за устойчива грижа и услуги за посрещане на потребностите на възрастните хора, особено тези с психични заболявания, Комитетът препоръчва страната ни да въведе специфични решения и услуги за грижа, диагностиката и лечение на лица с психични заболявания, включително сред по-възрастните хора и тези, които живеят в селските райони, както и да отпусне необходимият за това бюджет. На следващо място, Комитетът апелира България да приеме Закона за физическите лица и мерките за подкрепа.

Лица, употребяващи наркотици
Комитетът изразява загриженост относно много високото разпространение на ХИВ сред употребяващите наркотици чрез инжектиране, в сравнение с ниската обща разпространеност на ХИВ в България. Той препоръчва осигуряване на устойчиво финансиране на дейностите по превенция на ХИВ и програми за намаляване на вредите, които покриват потребностите на употребяващите наркотици; повишаване на осведомеността на медицинския персонал относно погрешните схващания, заклеймяването и дискриминацията срещу хората, живеещи с ХИВ и употребяващите наркотици, и гарантиране на адекватно медицинско лечение, включително на антиретровирусно лечение.

Българският хелзинкски комитет (БХК) участва в прегледа на изпълнението на задълженията на Република България пред Комитета чрез представяне на алтернативен доклад. Голяма част от бележките и препоръките, формулирани в алтернативния доклад на БХК, бяха възприети в заключителните наблюдения и препоръки на Комитета.