Нехуманното отношение към децата в институциите продължава

|

Днес е Международният ден на хората с увреждания. По този повод, както и заради новия филм на британската журналистка от Би Би Си Кейт Блюет за тежкото положение на децата в центровете за настаняване от семеен тип в България, припомняме констатациите за положението на правата на децата и състоянието на тези институции в нашия годишен доклад за 2018 г.

Правозащитният мониторинг на БХК за положението на институционализираните деца през миналата година констатира пренасяне на най-нехуманните и недопустими форми на институционално насилие и занемаряване на тези деца. Сред тези практики са изолацията, както и физическото и медикаментозно обездвижване без наблюдение — т.нар имобилизация.

Примери за такива нечовешки практики са регистрирани в Центровете за настаняване от семеен тип в Пазарджик и Севлиево, както и центровете „Хризантема“ и  „Мирни дни“ в Габрово. Регистриран е и смъртен случай от края на 2016 г. на 20-годишно момиче с водеща диагноза тежка умствена изостаналост, починало в Многопрофилната болница за активно лечение — Габрово, заради предполагаема свръхмедикализация.

По-долу представяме цялата онагледяваща тези тежки нарушения глава от годишния доклад на БХК за правата на човека в България през 2018 г.

 


 

Права на децата в институциите

 

Въпреки че процесът на деинституционализация в България се счита за необратим, рисковете за социално изключване на децата, включително до тригодишна възраст, остават. Сред най-уязвимите са децата от социалното дъно и децата с увреждания.

Към края на 2018 г. по данни на АСП[1] 10 793 деца са били разделени от родните си семейства.[2] Деинституционализацията на бебета и на деца до тригодишна възраст бе в застой и през 2018 г. ДМСГД се оказват най-трудни за закриване. Всяко трето дете от децата в институции – домове за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) и ДМСГД, е под 3-годишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 г. е на новородено бебе.[3] Социалното изключване на децата с тежки и с множество увреждания продължава и в новите услуги. Въпреки регламентираното в закон приобщаващо образование за всяко дете, едва около половината от децата с увреждания са интегрирани в общообразователната система, като около 8000 деца с увреждания не посещават училище.[4]

По данни на Евростат близо половината от българските деца – 41.6%, или 489 726 деца[5], живеят в риск от бедност или социално изключване. Страната е на второ място (след Румъния) в ЕС по този показател за 2017 г.[6]

Контекстът

От 2010 г. до 2018 г. броят на децата в институции е намалял над 11 пъти[7], развиват се алтернативи и услуги за подкрепа на семействата. Периодът до 2030 г. ще е ключов за завършване на деинституционализацията и за значително намаляване на броя на децата, разделени от родните им семейства. Това предвижда и публикуваният за обществено обсъждане на 26 декември 2018 г. проект на Националната стратегия за детето 2019 – 2030[8], противно на изразени мнения, че Стратегията цели да разделя децата от родителите.[9]

Катализатор на процеса на деинституционализация на децата бе и внесеният в парламента в края на 2018 г. законопроект за социални услуги. За първи път в текст на български закон са заложени срокове за закриване на институциите за деца и пълнолетни: до 2021 г. – на всички домове за деца, а до 2035 г. – на всички домове за лица с увреждания.[10]

Какво бе постигнатото през 2018 г.?

През 2018 г. са закрити 6 ДДЛРГ и 2 ДМСГД. Към 30 септември 2018 г., по данни на АСП[11], изградените социални услуги за деца са 614, включително и от резидентен тип, със заетост 14 528 места. Функционират 29 детски специализирани институции – 14 институции за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), с настанени 221 деца и младежи на възраст от 7 до 18 години, и 15 институции за деца от 0 до 3 години (ДМСГД), с настанени 440 деца. Общият брой на институционализираните деца е 661. На 391 деца и младежи е прекратено настаняването в ДМСГД и ДДЛРГ до 30 септември 2018 г.

През май 2018 г. беше спрян[12], макар и с едногодишно закъснение, приемът в институции на здрави деца на възраст до 3 години.[13] Ключовата стъпка на социалния министър Бисер Петков намали чувствително приема в ДМСГД. За сравнение, към 31 декември 2017 г. настанените деца в ДМСГД са били 585, като всяко трето настанено дете е било здраво.[14] Към две трети, или 50 от 81 новонастанени през 2017 г. в ДМСГД деца от биологични семейства, на възраст от 0 до 3 г., са били здрави деца (62%). По данни на МЗ само за периода 1 януари 2017 г. – 28 февруари 2018 г. в съществуващите 16 ДМСГД са постъпили 165 здрави деца, като 156 деца са били на възраст под 3 години.

ДМСГД – най-трудното реформиране

Като краен резултат обаче и през 2018 г. изпълнението на Актуализирания план за деинституционализация на децата от ДМСГД (2016 – 2020)[15] буксува. Данните сочат, че на изхода и на входа на ДМСГД броят на децата е почти идентичен. Към 31 декември 2018 г. 226 напускат ДМСГД[16] и почти същият брой – 221 бебета и деца – са настанени в ДМСГД. Липсата на координирана ранна интервенция, превенция и подкрепа в общността оставя входа към детските домове отворен. Мрежата от алтернативни грижи за ефективна превенция на изоставянето на деца не работи.[17]

До 2020 г.[18] предстои оборудване на 20 центъра за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи и на 8 центъра за деца с високорисково поведение и потребност от специални грижи по проект на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.[19] През 2018 г. не е изграден нито един от центровете за интегрирани алтернативни грижи за бебета и деца до тригодишна възраст, предвидени в актуализирания план още през 2016 г. С двугодишно закъснение, на 3 декември 2018 г., стартира и първият в България Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и с хронични заболявания.[20] Пилотното лечебно заведение бе разкрито на мястото на закрития ДМСГД в гр. Силистра и ще е за здравни услуги, съпътстващи социалната система, ще оказва подкрепа (рехабилитация, логопедични и психологични услуги) за 461 деца от 0 до 16 години, които са с над 50% степен на увреждане. Деинституционализацията на ДМСГД продължава да е сериозно предизвикателство и по друга основна причина: ДМСГД се управляват от МЗ„институция, която най-малко се идентифицира със социалния модел, който ДИ следва“[21], и капсулира своята дейност.

Всяко пето приемно семейство – без настанено дете

По данни на АСП към 31 декември 2018 г. децата, настанени в приемни семейства, са 2205, като 1738, или 86% от тях, са на възраст от 0 до 7 години. По данни на Национална асоциация за приемна грижа в 515 приемни семейства от 2172 одобрени в цялата страна няма настанени деца. Съгласно данните на АСП от настанените в приемни семейства деца 1918 деца и младежи са здрави, а едва 178 са с увреждания. Най-много деца са на възраст между 6 и 14 години, 657 са бебетата (0 – 3 години), 392 са децата в предучилищна и училищна възраст (6 – 14 години) 92% от децата са настанени в приемни семейства от родното им семейство или от семейството на близки и роднини.

Картината на изхода на приемните семейства най-често е следната: по данните за ноември 2018 г. например от 67 осиновени деца 4 са осиновени от приемните си родители, 43 – от български осиновители и 20 – от чужденци осиновители, 4 деца са реинтегрирани в родните им семейства, 4 са насочени в ЦНСТ. Обобщената оценка е, че и през 2018 г. приемната грижа е дисбалансирана – слабо е застъпена услугата за деца с увреждания, няма развитие по приемната грижа за деца с девиантно поведение, мобилността, кризисната реакция и директната работа със семействата остават бели полета в реформата.

Големият брой на децата във формална грижа (извън биологичните им семейства) е най-сериозният дефицит на деинституционализацията в България. Както бе посочено, 10 793 са децата във формална грижа и това число остава без съществена промяна през последните години.[22] От тях в резидентна формална грижа е всяко трето дете – към 30 септември 2018 г. 3074 деца и младежи, включително 1434 деца и младежи с увреждания живеят в 269 резидентни услуги в общността (преходно жилище, кризисен център и ЦНСТ). Новонастанените през 2018 г. са 73 деца и младежи с увреждания в ЦНСТ. Заедно с децата от институциите, общият брой на живеещите в резидентна формална грижа е 3735.

Резидентната грижа като „място за справяне с кризи“

Основните фактори, които разделят децата от семействата им и през 2018 г., са: бедност, липса на качествени услуги за деца в общността и на ресурси за подкрепа на семействата, особено на децата с увреждания; стигма; ранна бременност, а в някои ромски общности – и детски бракове. Сред най-уязвимите групи са и децата в резидентна грижа.[23]

През 2018 г. БХК извърши мултидисциплинарно изследване в 65 ЦНСТ за деца и младежи с увреждания в страната. Основният извод от наблюдението е, че социалното изключване на децата с увреждания продължава и в нови услуги. Групата на децата с тежки и с множество увреждания в ЦНСТ е най-застрашената група от социално изключване. Изследването констатира, че качеството на грижата за различните резидентни услуги е различно. В някои ЦНСТ „проблемните“ деца преживяват по няколко престоя в психиатрични болници или се пренасочват в кризисни центрове, а други окончателно се завръщат в специализирани институции, откъдето са били изведени. И персонал, и деца преминават през тежки травми. Без междусекторно сътрудничество между различните сфери и без добра координация и възможност за подкрепа на професионалистите от услугите вътре в системата за закрила, без приоритизиране на нови модели на алтернативи, като мобилни екипи и асистирана подкрепа за живот, деинституционализацията в България, по точната оценка на експерти от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ е като „история на справяне с кризи“[24]. Наблюдението на БХК в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания през 2018 г. потвърди оценката на експертите, че „колкото по-висока е степента на увреждане на децата, толкова по-институционална е физическата среда в която живеят“[25].

Имобилизацията не е социално включване

Правозащитният мониторинг на БХК през 2018 г. в резидентната грижа регистрира умножаване на институционални стереотипи в най-нехуманни и недопустими форми, включително изолация и имобилизация (физическо и медикаментозно обездвижване).

Примери за почти 24-часова физическа фиксация, медикаментозна имобилизация и изолация без наблюдение бяха регистрирани в ЦНСТ в гр. Пазарджик, в ЦНСТ в гр. Севлиево, в ЦНСТ „Хризантема“ и в ЦНСТ „Мирни дни“ в гр. Габрово. Бе регистриран и смъртен случай от края на 2016 г. на 20-годишно момиче с водеща диагноза тежка умствена изостаналост, починало в Многопрофилната болница за активно лечение – гр. Габрово, заради предполагаема свръхмедикализация. В медицинската документация е записано: „периодично хоспитализирана в психиатричната болница в гр. Севлиево поради невъзможност за справяне с поведението ѝ“. В епикриза № 14040/2016 г., издадена от Многопрофилната болница за активно лечение – гр. Габрово, е записано: „приета по клинична пътека 107: „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови“. Смъртта на момичето не е разследвана.

В началото на 2018 г., съгласно съобщение на правителствения пресцентър, по предложение на премиера Бойко Борисов бе сменен председателят на Държавната агенция за закрила на детето с мотив „непредприемане на адекватни мерки срещу насилието в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания „Хризантема“ в гр. Габрово“. Видеозаписи, предоставени на медиите, разкриха прояви на физическо и вербално насилие над деца с увреждания в този център. Заснето бе агресивно поведение на детегледачка и медицинска сестра – плесници и заплахи: „Ще ти счупя главата. Лягай бързо...“. Районната прокуратура и Дирекция „Социално подпомагане“ извършиха проверки, които потвърдиха сигналите.

Реално социалното включване на децата с увреждания е ограничено по време и място, включително и образователното им интегриране. Новият Закон за предучилищното и училищното образование от октомври 2015 г. например гарантира на всички деца достъп до образование. Децата с увреждания не се считат за „необучаеми“, но изследването на БХК през 2018 г. установи, че на практика децата и младежите с най-тежки увреждания остават вън от класните стаи. Децата с увреждания от ЦНСТ са „включени“ предимно в „изнесени паралелки“ в ЦНСТ. Счита се, че едва около половината от децата с увреждания са интегрирани в общообразователната система, като около 8000 деца с увреждания не посещават училище.[26]

Българският отговор на препоръките на ООН

В края на 2018 г. българското правителство представи на Комитета на ООН срещу изтезанията (КСИ) информация[27] в отговор на заключителните препоръки на КСИ по шестия периодичен доклад на България от края на 2017 г.[28] В препоръките си КСИ бе изразил тревога от липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с умствени увреждания (в периода 2000 – 2010 г.), разкрити при съвместна проверка на прокуратурата и БХК през 2010 – 2011 г.[29] До края на 2018 г., след осем години разследване, в съда няма внесен нито един обвинителен акт заради бездействие, довело до тежки последствия или смърт, и заради непроведено впоследствие ефективно разследване на случилото се. КСИ изиска възстановяване на разследванията и препоръча правителството да докладва за резултата до 6 декември 2018 г.

Българското правителство заявява в отговора си от 6 декември 2018 г.: „Прокуратурата е провела 187 проверки и досъдебни производства във връзка с 243 докладвани случая на детска смърт в специализирани институции. Всички те са приключени и е установено, че няма достатъчно доказателства за умишлена или небрежна престъпна дейност, довела до смърт на деца. Трябва да се отбележи, че всички случаи са се случили преди повече от 15 години. През 2010 г. в резултат на въведените законодателни промени беше въведено правно задължение за уведомяване на роднините/настойниците на детето и на компетентните органи, както и за задължителна ясна и проследима документация в случай на смърт и за провеждане на редовни проверки от контролните органи“.[30]

През 2015 г. БХК получи информация от директорите на 29 ДМСГД за други 292 деца на възраст от 0 до 7 години, починали в периода от 1 юни 2010 г. до 31 декември 2014 г.[31] И тази детска смърт остава без разследване. На 29 май 2018 г. КтПХУ получава от българското правителство информация за смъртните случаи на деца в ДМСГД[32]:

Министерството на здравеопазването съобщава, че […] преобладаващият брой деца в ДМСГД имат изключително тежки увреждания, което значително скъсява живота им. Не са открити несъответствия между докладваната причина за смъртта и резултатите от последваща аутопсия. Въпреки че делът на проблемните случаи сред настанените в ДМСГД се е увеличил значително от 57% през 2011 г. до 75% през 2017 г., броят на смъртните случаи в тези заведения е 39 през 2017 г., в сравнение с 47 през 2016 г., 55 през 2015 г. и 56 през 2014 г. Във всички ДМСГД са в сила процедури за предотвратяване на насилие, злоупотреба и пренебрегване, както и процедури за докладване на инциденти и смърт и за контрол. Процедурата изисква всички съответни органи Отделът за закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане“, Регионалната здравна инспекция и Министерството на здравеопазването да бъдат незабавно уведомени за такива събития.

Повечето от заболяванията на тези деца обаче не водят сами по себе си до смърт, дори да бъде прието, че са рисков фактор за рискови здравословни състояния. Психични заболявания, като умствената изостаналост, не биха причинили смърт при отглеждане в домашна среда например. Поради това цитираните аргументи на правителството изглеждат като удобно обяснение, което да освободи властите от отговорност за разследване на тези случаи.

Детската смърт в ДМСГД — константа

По данни на МЗ през 2018 г. в ДМСГД са починали 43 деца. Данните за смъртността в ДМСГД очертават следната динамика: 2010 г. – починалите деца са 49 от настанените на резидентна грижа 2455; през 2014 г. – починали 55 от 975; през 2015 г. – 46 от 757; през 2016 г. – 47 от общо 609; през 2017 г. — 39 от 585 настанени (преминали 713) и през 2018 г. – 43 починали от 440 настанени. Броят починали е представен графично във фигура 6. Данните ясно показват, че макар и да намалява броят на децата, институционализирани в ДМСГД, броят на починалите в тези институции остава константа с минимално отклонение. Дори през 2018 г. броят на починалите деца нараства в сравнение с 2017 г.[33] с 10% — 43 спрямо 39.

Брой деца, починали в ДМСГД, по години.

[ФИГУРА 6]

През 2016 г. Комитетът по правата на детето на ООН публикува препоръките си към България. Очаква се до 2022 г. България да работи активно за изпълнението им, преди да представи следващия доклад за напредъка на страната в изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните ѝ протоколи. Една от препоръките на Комитета на ООН по правата на детето от 2016 г. е: „Въвеждане на механизми за задълбочено разследване на случаите на смърт или сериозно нараняване на деца в резултат на злоупотреба или неглижиране и особено провеждане на пълно разследване на твърденията за значителен брой смъртни случаи сред децата в институциите за медико-социални грижи“.[34] Системното документиране и извършване на оценки на детската смъртност в домовете и в услугите биха помогнали да се разберат по-добре причините и да се намали смъртността. В България все още не се осъществява системен мониторинг и разследване на смъртните случаи в институциите и в услугите за децата и възрастните, както и системното им проследяване и анализиране.



[1] Информация по ЗДОИ, предоставена от АСП на БХК, с изх. № 92-00-0173/08.02.2019 и с изх. № 94К-00-0117/13.11.2018.

[2] Годишно 2179 деца са постъпващите във формална грижа по последни актуални данни (2016), от тях една трета са под тригодишна възраст, по данни на АСП.

[3] Към 31.12.2018 г. децата на възраст 0 – 3 г. в ДМСГД са 250. Общият брой деца в ДДЛРГ и ДМСГД е 661.

[4] УНИЦЕФ (2018). Ситуационен анализ на децата и жените в България (с. 10). София: изд. на УНИЦЕФ. ISBN 978-619-7307-04-7. Достъпен на: https://www.unicef.org/bulgaria/media/2846/file.

[5] Населението в края на 2016 г. е 7 101 859 души, като децата на 0 – 17 навършени години са 1 194 454, или 16.8% от населението на страната. Данните са на НСИ и са на адрес: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Population2016_722R06L.pdf.

[6] Евростат (2019). People at risk of poverty or social exclusion by age and sex. Достъпно на: https://bit.ly/2SLMWO5. Общо за ЕС този процент е 24.9%. Страната е далече от държави като Чехия (14.2%), Дания (14.5%) и Финландия (15.1%), където този риск е най-малък. В дъното на класацията, но пред България, са Гърция (36.2%), Италия (32.1%) и Литва (31.6%).

[7] Към 01.01.2010 г. в трите типа институции – ДМСГД, ДДЛРГ и домове за деца и младежи с умствена изостаналост – са настанени 7587.

[8] Министерски съвет (2018). Проект на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. Достъпен на: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4012.

[9] Становище на Коалиция „Детство 2025“, подкрепено от БХК.

[10] Проектът бе представен в Социалната комисия в НС през декември 2018 г. и бе гласуван на първо четене през януари 2019 г.

[11] Информация по ЗДОИ, предоставена от АСП на БХК, с изх. № 94К-00-0117/13.11.2018 г.

[12] През май 2018 г. министър Бисер Петков спря със заповед настаняването на деца под 3 години без увреждания в ДМСГД. Според Актуализирания план настаняването в дом на деца без увреждания под 3-годишна възраст трябваше да е преустановено от 2017 г.

[13] През 2018 г. 250, или над половината от децата в ДМСГД, са били бебета и деца до 3-годишна възраст.

[14] По данни на НСИ.

[15] Министерски съвет (б.д.). Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Достъпна на: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=601.

[16] По данни на МЗ, до 31.12.2018 г. от ДМСГД са изведени 226 деца, като от тях 48 се завръщат в биологичното си семейство, 6 деца са настанени в семейство на роднини, 74 – в приемно семейство, 74 са осиновени и 24 са настанени в ЦНСТ.

[17] „Посока: Семейство“ планира закриването на 8 пилотни ДМСГД и заместването им с 45 алтернативни услуги, управлявани от общините. Към 01.01.2018 г. в 7 пилотни общини работят едва 17 нови услуги: 6 дневни центъра за деца с увреждания, 8 ЦНСТ за деца с увреждания и 3 звена за майки и бебета. По данни на кметовете на пилотните общини, ремонтираните сгради се използват между 30 и 100%. 14-те функциониращи ДМСГД все още не са обхванати от реформата.

[18] Информация, предоставена от МЗ на БХК по ЗДОИ, с изх. № 93-00-3/30.01.2019 г.

[19] Съгласно Актуализирания план подготовката на децата и на персонала за пренасочването до 2021 г. към новите услуги ще е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

[20] Законът за лечебните заведения предвижда изграждането на лечебни заведения – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. На 15.11.2016 г. е приет и правилник за дейността им.

[21] „Деинституционализация „Случаят България“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца при Нов български университет, 15.01.2019 г. Достъпно на: http://knowhowcentre.nbu.bg/deinstitutionalisation-bulgaria-report/.

[22] Изходни данни на АСП, в План за действие по програмата за страната 2018 – 2022 между правителството на Република България и Фонда да децата на ООН (УНИЦЕФ), в сила от 12.06.2018 г.: 10 925 деца са във формална грижа (2017 г.), а 2179 са постъпващите във формална грижа (2016). Вж. още: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=4CF574D905191C46F33016CA0D7388C2?idMat=128402.

[23] УНИЦЕФ (2018). Ситуационен анализ на децата и жените в България (с. 10). София: изд. на УНИЦЕФ. ISBN 978-619-7307-04-7. Достъпно на: https://www.unicef.org/bulgaria/media/2846/file.

[24] Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца при Нов български университет. Деинституционализация „Случаят България“, 15.01.2019 г. Достъпна на: http://knowhowcentre.nbu.bg/deinstitutionalisation-bulgaria-report/.

[25] Пак там.

[26] По данни от АСП и базата данни TransMONEE, достъпна на: http://transmonee.org/database/.

[27] CAT (2019). Concluding observations on the sixth periodic report of Bulgaria: Information received from Bulgaria on follow-up to the concluding observations (CAT/C/BGR/CO/6/Add.1). Достъпно на: https://undocs.org/CAT/C/BGR/CO/6/Add.1.

[28] CAT (2017). Concluding observations on the sixth periodic report of Bulgaria (CAT/C/BGR/CO/6). Достъпно на: http://undocs.org/CAT/C/BGR/CO/6.

[29] БХК (2012). Правата на човека в България през 2011 г. Достъпен на: http://www.bghelsinki.org/media/uploads/annual_reports/2011.pdf.

[30] CAT (2019), цит. по-горе.

[31] След сигнал на БХК председателят на Държавната агенция за закрила на детето отправи искане до Върховната касационна прокуратура за извършване на проверка. В Държавната агенция за закрила на детето не е получена обратна информация за предприети действия от прокуратурата.

[32] CRPD (2018). List of issues in relation to the initial report of Bulgaria: Replies of Bulgaria to the list of issues (CRPD/C/BGR/Q/1/Add.1), § 31. Достъпно на: https://undocs.org/CRPD/C/BGR/Q/1/Add.1.

[33] Ако през 2010 г. починалите деца са 2% от институционализираните, то този процент през последните три години е между три и половина и четири и половина пъти по-голям: през 2016 г. – 8%, през 2017 г. – 6.8%, през 2018 г. – 8.7% (увеличението на процента е резултат на намаляващия общ брой деца в домовете, а не на нарастващ брой смъртни случаи, които са на практика константа).

[34] CRC (2016). Concluding observations on the combined third to fifth periodic reports of Bulgaria (CRC/C/BGR/CO/3-5). Достъпен на: https://undocs.org/CRC/C/BGR/CO/3-5.