Обръщение на БХК към народните представители относно въвеждането на т.нар. „таен арест“

|

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Обръщам се към вас във връзка с наложеното от президента на Република България вето върху разпоредбата на § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК. Тази разпоредба допуска уведомяването на трети лица след налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ да се отложи за срок до 48 часа в общия случай и до 24 часа в случай на непълнолетни задържани. Въвеждането на такава възможност бе мотивирано с транспонирането на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат и на уведомяване на трето лице при задържане. Тази директива е част от директивите на Пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми и подсъдими в наказателното производство. Тя трябваше да бъде транспонирана още през ноември 2016 г.

През последните пет години нашата организация, Български хелзинкски комитет, участва в общо шест проекта, свързани с транспонирането на директивите от Пътната карта в партньорство с голям брой европейски организации. Всички те бяха финансирани от Европейската комисия и включиха широк спектър от дейности, свързани с мониторинг на транспонирането, както и застъпничество за въвеждане на стандартите на европейското право в българското законодателство. Изследователската ни дейност бе осъществена под наблюдението на авторитетни европейски учени. Ние вече имахме възможност да споделим част от натрупаната експертиза с някои народни представители.

Току-що приключилият проект, в който БХК участва, „Полицейското задържане отвътре“, включи сравнително изследване на системата на полицейско задържане в девет държави членки на ЕС, повечето от които източноевропейски. Констатациите в заключителния доклад за съжаление поставят нашата страна за пореден път на последно място, заедно с Румъния, в транспонирането на директивите от Пътната карта на етапа на полицейското задържане на лица, заподозрени в извършване на престъпление. Нито една от тези директиви понастоящем не е транспонирана напълно в нашето законодателство, макар че за повечето от тях срокът за транспониране отдавна е изтекъл. Системата на българското наказателно правосъдие съдържа сериозни структурни дефекти, които, съчетани с ригидните нагласи на отговорни представители на компетентните държавни институции, препятстват прогреса в тази насока.

Основният проблем с транспонирането на директивите от Пътната карта е нежеланието на официалните български институции, в разрез с изискванията на директивите, да разпрострат техния персонален обхват върху лицата, които са задържани по реда на чл. 72, ал. 1 , т.1 от Закона за МВР, т.е. когато за тях има данни, че са извършили престъпление. Това навярно е и една от причините за абсурдната уредба за т.нар. „таен арест“, която бе създадена с последните изменения и допълнения на Наказателния кодекс, с които се измениха и допълниха и няколко други закона.

Абсурдността на тази уредба се състои във възможността за дерогация на уведомяването едва след постановяването на мярка за неотклонение „задържане под стража“, т.е. след като в масовия случай лицето е било задържано за 24 часа по ЗМВР и с прокурорско постановление за нови 72 часа. Разпоредбата на чл. 72, ал. 6 от ЗМВР е категорична – „За задържането [за 24 часа] съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания“. По тази разпоредба няма предвидена дерогация. Ако имаше, това наистина би било „таен арест“. Директивата допуска нещо подобно за целите, които са упоменати в § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК (например в случай на основателно подозрение в самото начало на полицейските действия, че неговия/нейния близък е съучастник).

Но в нашия случай задържаното от полицията лице има възможност да уведоми свой близък по силата на чл. 72, ал. 6 от ЗМВР и това му право не може да бъде отнето, нито отложено. След като това уведомяване се е осъществило, с измененията в § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 най-неочаквано се въвежда възможност за отлагане с 48 часа на уведомяването на такова лице след определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ (т.е. 96 часа след началото на полицейското задържане) и след като задържания вече го е евентуално уведомил по време на полицейското задържане. Трудно е да си представим по-абсурдна уредба в наказателния процес.

Едно от малкото светли петна в нашето законодателство и практика в транспонирането на директивите от Пътната карта досега бе отказът на нашата държава да се възползва от възможностите за временни дерогации, които Директива 2013/48/ЕС дава за осъществяване на правото да достъп до адвокат по чл. 3 и на правото да бъде уведомено трето лице за задържането по чл. 5 от директивата. С разпоредбата на § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК България реши да се възползва от възможностите, които директивата дава, при това на етап, когато от това няма никакъв смисъл. Така или иначе, това е връщане назад от досегашната уредба, която изисква незабавно уведомяване на семейството при желание на задържания по ЗМВР, както и когато е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Подобно връщане назад, при това в ситуация, в която нито една от директивите на Пътната карта не е напълно транспонирана в българското законодателство, изисква много сериозно обосноваване. Такова обаче не виждаме в мотивите към законопроекта. Бих искал да обърна вашето внимание върху разпоредбата на чл. 14 от Директива 2013/48/ЕС: „Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация от което и да е от правата и процесуалните гаранции, предоставени съгласно Хартата, ЕКПЧ и други разпоредби на международното право в тази област или правото на държава членка, която осигурява по-високо ниво на защита.“ Тоест, транспонирането на директивата следва да запази постигнатото по-високо ниво на защита като стандарт на национално ниво.

По горните причини би било разумно да се уважи ветото на президента на Република България и да се премахне възможността за отлагане на уведомяването на трети лица след определяне на мярка „задържане под стража“.

 

С уважение:

Красимир Кънев

Председател на БХК