Право на отговор на статия на в-к "Труд"

|

БХК публикува своето право на отговор по повод анонимната статия „Българи срещу България в Европейския съд“, която беше публикувана във вестник „Труд“ (и също в онлайн изданието “Дарик Нюз”) във вторник (3 март 2020 г.).


В материала Българският хелзинкски комитет (БХК), както и председателят на организацията Красимир Кънев, са споменати нееднократно. В нея - освен това - се правят внушения, основани на неверни и избирателно подбрани факти. По тази причина екипът на БХК изпрати до редакциите на изданията писмо с искане да публикуват право на отговор на БХК. Към днешна дата и двете медии не са го публикували и по тази причина го споделяме публично тук и пред други медии:


ПРАВО НА ОТГОВОР

Уважаема редакция, в анонимната статия „Българи срещу България в Европейския съд“, публикувана във в. „Труд“ на 3 март 2020 г., моето име и името на моята организация, Българският хелзинкски комитет (БХК), са споменати нееднократно. В нея освен това се правят внушения, основани на неверни и избирателно подбрани факти. Поради това моля за право на отговор. 

Статията взема повод от скорошен доклад на Европейския център за право и правосъдие (ЕЦПП), посветен на неправителствените организации и Европейския съд по правата на човека, в която според авторите й се изобличават конфликтите на интереси на неправителствени организации със съдии от този съд. За да стане по-ясна насоката на тези изобличения, би било добре да се кажат няколко изречения за организацията, която го е написала. Тя е създадена на европейска почва от американската крайно консервативна организация, Американския център за право и правосъдие (АЦПП), която от създаването си през 1990 г. до днес според голям брой наблюдатели в САЩ, се стреми да прокарва консервативни християнски ценности с правни средства. Тя например бе една от организациите, които подкрепиха криминализирането на доброволните хомосексуални връзки от властите в Уганда и се бориха срещу гарантирането на правото на аборт в конституцията на Кения. Освен в Европа, АЦПП е създал и финансира подобни организации в Русия (Славянски правен център) и в Африка (Африкански център за право и справедливост).

Откакто съществуват тези консервативни групи водят последователна борба срещу международната система за защита на правата на човека. Като част от тази борба с новия си доклад те са се впуснали в глобалния лов на „соросоидни“ правозащитници рамо до рамо с политици като Виктор Орбан и Владимир Путин.Заглавието на доклада на ЕЦПП „НПО и съдиите в ЕСПЧ“ е подвеждащо. Авторите му са търсили да разкрият връзки на съдиите в този съд не с неправителствените организации изобщо, а само с една част от НПО-тата, тези, свързани с фондацията на Джордж Сорос, който е един от изявените критици на американските консерватори. При това тези връзки в доклада са конструирани пределно широко. Например, двама от латвийските съдии в ЕСПЧ, сегашният Митс и предишната Зимеле, са попаднали в списъка на свързаните с парите на Сорос поради това, че са преподавали в Юридическия факултет на Рижкия университет, при създаването на който Фондация „Отворено общество“ е направила дарение, наред с правителствата на Латвия и на Швеция.

Съдии, които са били членове на други, несвързани със Сорос НПО (най-малко десет в сегашния състав на ЕСПЧ), не са попаднали в черния списък. В този списък обаче са и сегашният български съдия Йонко Грозев, както и предишният – Здравка Калайджиева.Според ЕЦПП връзката в миналото на съдия от ЕСПЧ с НПО и особено с такова, свързано по един или друг начин с фондациите „Отворено общество“, е проблемна по презумпция. Причината е, че някои от тези НПО представляват жалбоподатели в ЕСПЧ или представят становища като трети страни по дела. Тази теза е заявена и в статията в „Труд“, а в доклада на ЕЦПП, който възприема широк подход към конфликта на интереси, тя е доведена до абсурд. Със сигурност Юридическият факултет на Рижкия университет не е представлявал жалбоподатели, нито е давал становища като трета страна, както не са и по-голямата част от НПО-тата, с които съдиите от ЕСПЧ, включени в черния списък, са имали някакви връзки в миналото.Но може би най-шокиращото в доклада на ЕЦПП е допускането, че е недопустимо един съдия в ЕСПЧ да е имал връзка с някакво правозащитно НПО, но не е недопустимо например той/тя да е бил прокурор или дори правителствен агент. А такива са немалък брой съдии в ЕСПЧ както в миналото, така и в настоящия състав на съда, които не са попаднали в черния списък. Кипърският съдия Лукаидес например, преди да стане съдия в ЕСПЧ, е бил дълги години заместник-главен прокурор на Кипър, а след това правителствен агент на тази държава в производствата пред този съд. Други бивши прокурори в настоящия състав на ЕСПЧ са съдия Кьолбрьо (Дания), съдия Муру-Висктрьом (Монако), съдия Бошняк (Словения) и съдия Илиевски (Северна Македония). Бивши агенти на правителството пред ЕСПЧ са били още съдия Йочиене (Литва) и съдия Полачкова (Словакия).

Нелепите твърдения в очевидно предубедения доклад на ЕЦПП не вземат предвид факта, че правилата на ЕСПЧ за отвод по дела на съдии изглеждат по-благоприятни за бившите представители на правителството, отколкото за тези от тях, които в миналото са имали контакти с НПО. Така, никой от изброените по-горе правителствени представители никога не се е отвеждал по дело на жалбоподател от собствената му страна, освен ако не е действал по него на национално ниво докато е бил прокурор или правителствен агент. А, от друга страна, съдия Грозев винаги се е отвеждал по дело, по което аз съм бил представител на жалбоподател, независимо от това, че той самият не е действал на национално ниво по нито едно от тях. Откакто той е съдия в ЕСПЧ, по мои дела е заседавал винаги български ad hoc съдия. Това е лесно проверимо за част от делата, за които вече има решения в HUDOC системата на ЕСПЧ.

За останалите ще стане ясно, когато излязат останалите решения. Не бива също така да изпускаме предвид и друг проправителствен уклон на системата – макар решението за избор на съдии в ЕСПЧ да се взема от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), във всички страни членки решението кой да бъде предложен за съдия е на националното правителство, което е една от страните в процеса и никога на НПО. Това в още по-голяма степен се отнася за ad hoc съдиите (тези, които заместват титулярите, когато те се отведат), за които ПАСЕ няма думата – те, без да минават през каквато и да било прозрачна процедура на подбор, се избират от списък, който правителствата на държавите членки представя на ЕСПЧ.

В публикуваната във вашия вестник статия се твърди, че министърът на правосъдието на България можел да поиска преждевременно прекратяване на мандата на българския съдия в ЕСПЧ поради това, че съм бил участвал в процедурата по неговия избор на национално ниво като председател на БХК, организация, на която той е бил член. Това е силно предубедено тълкуване на конфликта на интерес или, както го наричате, „задкулисие“, както и предложение, което, ако се приеме, ще има за резултат единствено дискредитирането на министъра. Преди всичко, процедурата за избор на съдия в ЕСПЧ на национално ниво приключва с предложение от специално назначена комисия за подбор и предлагане на трима кандидати, от които ПАСЕ избира един за съдия. Тя е напълно прозрачна – това, кой е участвал в комисията е нещо, което задължително се изпраща в ПАСЕ, заедно с биографиите на кандидатите, които впоследствие се поместват на сайта на Съвета на Европа. Такива подробни биографии са изпратили в ПАСЕ както съдия Калайджиева, така и съдия Грозев. Така че делегатите в ПАСЕ, които представляват политически партии от всички европейски политически семейства, са знаели кого избират и е трудно да бъдем убедени, че при тези избори те са били на едно мнение с Джордж Сорос. 

Да се внушава, че моето участие в комисията като един от многото представители в нея на различни български институции и организации, е довело до налагане от моя страна на кандидатурата на съдия Грозев, е конспиративна теория. Още по-нелепа конспиративна теория е предположението, че бих могъл след това сам да повлияя на ПАСЕ да избере тъкмо Йонко Грозев от тримата предложени от комисията кандидати.На второ място, несъстоятелни са твърденията за конфликт на интерес при моето участие в националната комисия за избор на съдия в ЕСПЧ поради това, че един от кандидатите, Йонко Грозев, е бил член на БХК. Той беше прекратил членството си в нашата организация близо две години преди да кандидатства за съдия и от тогава насам между него и БХК не е имало никакви делови или каквито и да е други професионални отношения. Сред членовете на комисията имаше съдии, а кандидати за съдии в Страсбург бяха техни колеги, включително от същите съдилища, от които бяха и членовете на комисията. В нея имаше университетски преподаватели докато кандидати за съдии бяха други техни колеги.

В нито един от тези случаи, включително и в моя, не е имало конфликт на интереси. По време на конкурса голяма публична активност прояви една враждебни на БХК група лица, която чрез сайта БГНЕС още тогава се опита да внуши, че между мен и кандидата за съдия Грозев имало конфликт на интереси. Впоследствие те заявиха, че са изпратили писмо до ПАСЕ преди техния избор, в което твърдяха същото. Очевидно обаче ПАСЕ не прие тяхната теза и избра за съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев с необходимото мнозинство още при първото гласуване.

Но върха на нелепостта в публикуваната във вашия вестник анонимна статия е внушението, че Здравка Калайджиева, предишният български съдия в ЕСПЧ, се е оттеглила преждевременно, за да стане възможно с моя помощ и с тази на тогавашния министър на правосъдието да се наложи кандидатурата на Йонко Грозев за съдия. Това внушение не почива на никакви факти и е изцяло клеветническо. То може да предизвика само насмешка у тези, които познават процедурата за избор на съдии в ЕСПЧ и недоверие към интегритета на този съд сред останалите. През 2012 г. бившият главен редактор на вашия вестник, Тошо Тошев, осъди напълно справедливо България в ЕСПЧ. Впрочем, от състав, в който заседаваше съдия Калайджиева. Други журналисти, несправедливо осъдени в България, също успяха да получат справедливост от съда в Страсбург. Поради това ми е трудно да си представя защо на вашия вестник е нужно да подронва интегритета на този съд с подобни нелепи внушения.

С уважение,
Красимир Кънев