БХК се присъединява към кампанията #StopSpyingOnUs срещу злоупотребите с лични данни, извършвани от рекламната индустрия онлайн

|

Български хелзинкски комитет се включва в кампанията на международната гражданска оганизация Liberties за подаване на жалби в Европа. Целта е да алармираме националните служби за защита на данните относно рисковете, на които ни излага рекламната индустрия. Можете да се присъедините към нас, като изпратите сигнал и защитите личните си данни. 

Liberties организира кампания за подаване на жалби и сигнали в цяла Европа. Целта е да се привлече вниманието на националните служби за защита на данните, за да започнат разследване на индустрията за поведенческа реклама. В жалбите и сигналите се посочва, че оферирането в реално време, както и системата на Google за реклама, наречена Оторизирани купувачи, могат да споделят лични данни на потребителите си със стотици, и дори хиляди компании. Хората нямат представа, че това се случва, и не са в състояние да дадат съгласието си или да откажат. Те нямат възможност да направят каквото и да било по въпроса. 

Всички знаем, че индустрията за онлайн реклама разчита в голяма степен на личните ни данни. Ние безплатно получаваме съдържание и онлайн услуги. На практика обаче не е точно така. Ние плащаме за това с най-ценното, което имаме - нашата лична информация. Става въпрос за история на сърфиране, локация, сексуална ориентация и религиозни убеждения, както и онлайн идентичност. Имало е случаи, когато лична информация, като политически възгледи, както и за кого ще гласуваш, е изтичала или е била продавана. Пример за това е скандалът с Кеймбридж Аналитика. Изглежда, че Facebook от време на време създава съмнителни категории като "мразещи евреи". След това предлага тази група на рекламодателите, които я превръщат в своя мишена. Оферирането в реално време е също толкова опасно, колкото и тези методи. 

Методът за офериране в реално време при онлайн рекламите противоречи на европейското законодателство, и по–конкретно – на Общия регламент за защита на данните GDPR, който влезе в сила преди година. Онлайн бизнесът положи усилия, за да отговорят политиките му за поверителност, както и тези за бисквитките, на изискванията на GDPR. Колко пъти си приемал правилата за бисквитките през последната година? Въпреки че уебсайтовете вероятно са работили усърдно, за да бъдат в съответствие с GDPR, някои прийоми, които използват, го нарушават. Тези компании могат и трябва да поискат съгласието на хората, за да събират данните им. То трябва да се основава на информирано решение, а в случая този елемент липсва.

Другият проблем, свързан с този метод на реклама, е много високата степен на риск от изтичане на данни. Споделянето им с хиляди компании по света означава, че те са в опасност. Липсва контрол над това, което се случва с личната ни информация. Самият факт, че няма възможност такъв да бъде осъществяван, е доказателство, че GDPR се нарушава. 

GDPR е в сила, но и до днес не се прилага на практика. Правилата са ясни, но в действителност нищо съществено не се е случило на онези компании, които го нарушават. С нашата кампания искаме да променим това. 

До момента организации за човешки и цифрови права от 14 държави членки на ЕС подадоха жалби и сигнали до националните си органи за защита на данните. Те използваха същите аргументи като тези на кампанията. Освен това те поискаха от съответните органи да започнат разследване на оферирането в реално време. 

Трудно може да се каже дали тези служби ще намерят правно основание за провеждане на разследване на национално ниво. Тъй като аргументите, които посочваме в жалбите и сигналите, са едни и същи в цяла Европа, надзорните органи биха могли да започнат да си сътрудничат. Тогава Европейският съвет за защита на данните ще си каже думата по този въпрос. Някои начини за предлагане на реклами не трябва да се използват. Има и други, при които не се споделя личната информация на хората. Пример за това са методите на контекстуалната реклама, които зачитат защитата на данните. 

Ние искаме да дадем възможност на всеки да се противопостави срещу споделянето на данни и евентуалното им изтичане. Тъй като твоите данни също се споделят и разпространяват незаконно, те призоваваме да подадеш сигнал до националния си орган за защита на данните днес. Попълни данните си в образеца, който сме подготвили, и го изпрати на органа за защита на данните. По този начин ще накараме тази служба да разбере, че не само организациите, занимаващи се със защитата на правата, са притеснени, но и хората като цяло. Заедно ще дадем по-голяма гласност на проблема. 

Как да подадете сигнал до органа за защита на данните:

Присъединете се към нас и изпратете писмо до органа за защита на личните данни в България. Ако пребивавате в друга държава от ЕС, можете да го направите в Белгия, Франция, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Словения, Великобритания, Ирландия.

Ако желаете да се присъедините, можете лично да подадете сигнал на хартиен носител в деловодството на КЗЛД, да го изпратите по поща, факс или електронен път на имейла на КЗЛД – в този случай сигналът трябва да бъде оформен като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Можете и да го подадете чрез сайта на КЗЛД, като използвате електронната бланка. В този случай отново трябва да е оформен като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.

За подаване на сигнала чрез електронна поща: kzld@cpdp.bg

За изпращане по поща: бул. „Проф. Цветан Лазаров” №2, гр. София 1592, Комисия за защита на личните данни.

  1. Изтеглете сигнала.

  2. Попълнете личните си данни.

Лични данни като име, ЕГН, адрес и телефон са задължителен реквизит на сигнала, без който последния няма да бъде разгледан.

3. Принтирайте го.

 4. Подпишите го.

5. Изпратете го по пощата.

6. За да го внесете лично: бул. "Проф. Цветан Лазаров" 2, София 1592

7. Факс на комисията: + 359 2 / 91-53-525.

8. Формални изисквания: всеки сигнал трябва да съдържа данните на подателя – име, ЕГН, адрес, телефонен номер (ако има такъв), електронен адрес (ако има такъв); естеството на сигнала; всяка друга информация и документи, които смятате, че имат връзка с естеството на сигнала; дата и подпис (за електронна поща е необходим електронен подпис, а за сигнал на хартиен носител – ръкописен подпис).

ВАЖНО! За да подадете сигнал до КЗЛД по електронен път, електронният документ трябва да е подписан с електронен подпис. КЗЛД не разглежда жалби и сигнали, на които няма електронен подпис. Повече информация ще откриеш тук.

Колкото повече жалби и сигнали подадем, толкова по-силен ще бъде гласът ни.

Искаме да убедим Комисията за защита на личните данни в Република България да приеме сериозно проблема с личната информация, използвана за целева реклама. Liberties иска да отнесе този въпрос на ниво ЕС. Ние смятаме, че съвместните действия на службите за защита на данните в държавите от ЕС ще бъдат най-ефективния начин за промяна на индустрията за онлайн реклама. Ето защо създадохме този уебсайт, на който гражданите на ЕС могат да намерят жалбата сигнала и да я го подадат в 11 страни от ЕС.