ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК заведе в Страсбург шесто дело за дете с увреждания от дом

|

Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) шесто дело за лишено от родителски грижи дете с увреждания с причинена тежка телесна повреда в „дом“.

Димитър Росенов е на 2 г. и 8 м., когато през 2003 г. единствената му функционална ръка (другата е парализирана по рождение) е ампутирана до лакътя поради некроза, причинена от продължителното ѝ пристягане с „ръкавица“ и ластик. Лица от персонала направили това, за да не слага Димитър ръката си в устата и да повръща. Детето правело това поради парене в гърлото, причинено му от тежка форма на гастроезофагеален рефлукс, от който страдало от най-ранна възраст, без да бъде лекувано.

След медийни публикации проверки на Министерството на здравеопазването и ДАЗД установяват, че ръката на Димитър е била стегната повече от денонощие, без да има предписание от лекар за такова стягане; че персоналът не е осъществил постоянни наблюдение и контрол върху състоянието му; че не е надлежно документирано състоянието му, промените в него, проблемите и решенията. Наказана е директорката на дома.

Въпреки документираната потребност на Димитър от непрекъснато медицинско наблюдение държавата по-късно го премества в Дом за младежи с умствена изостаналост в с. Видраре, който не е лечебно заведение. Сега той живее в Център за настаняване от семеен тип.

През февруари 2013 г. БХК подава сигнал до прокуратурата за тежката телесна повреда на Димитър. Софийската районна прокуратура (СРП) образува досъдебно производство, но скоро го прекратява поради влязла в сила присъда спрямо „същото лице“. Става въпрос за присъда срещу три служителки на Дома за медико-социални грижи "Св. Иван Рилски" (ДМСГД в София), с която съдът ги признава за невиновни. Съгласно съдебно-медицинска експертиза по делото пристягане на ръкавица не се практикува, а за да некротира тъканта, са били необходими повече от 36 часа пристягане. СРП предложила служителките да се освободят от наказателна отговорност и не се явила на заседанието. Служителката, по време на чието дежурство била пристегната ръката, отказала да даде обяснения пред съда и съдът я оправдал без мотиви. Съдът не обсъдил в мотивите си кой е поставил ръкавицата.

БХК подава сигнал срещу прекратителното постановление на СРП. Софийската градска прокуратура (СГП) приема, че давността била изтекла. БХК сигнализира пред Софийската апелативна прокуратура (САП), че давността не е изтекла, защото към онзи момент пострадалото дете е малолетно, а СГП се позовала на състава за пълнолетни пострадали. САП уважава сигнала и връща преписката на СРП, която обаче отново прекратява производството. БХК отново сигнализира. Този път СГП приема, че липсвали доказателства, „дори индиции за умишлено извършено деяние“. БХК сигнализира САП, която потвърждава това произнасяне. Същото прави и Върховната касационна прокуратура.

На 14.02.2017 г. БХК подава жалба в ЕСПЧ за нарушение на Член 3, Член 8, Член 13 и Член 14 във връзка с Член 8 и Член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. БХК иска от Съда да признае правото му на жалба от името на детето, тъй като поради менталните си увреждания то не би могло да формира и изрази воля за сезиране на Съда, а роднините му никога не са се интересували от него, нито държавата му е назначила настойник.

Защитата на институционализираните деца с увреждания е една от основните дейности на БХК. Поради отказа на прокуратурата да разследва престъпни злоупотреби с тях в т.нар. „домове“ през 2009 г. БХК завежда от свое име дело срещу Прокуратурата на Република България по Закона за защита от дискриминация, като твърди, че ако децата от „домовете“ не бяха с ментални увреждания и лишени от семейства и социална общност, които да се застъпват за тях, прокуратурата щеше да разследва установените от самата нея данни за тяхното тежко занемаряване и висока смъртност.

Тезата, че прокуратурата дискриминира децата от „домовете“ на основа увреждане и социален статус, получи широк отзвук в българското общество.  През 2010 г. главният прокурор Борис Велчев се свърза с БХК и поиска сътрудничество. БХК се договори с него за извършване на съвместни проверки във всички „домове“ за деца и младежи с ментални увреждания, както и за сътрудничество при разследване на евентуалните престъпления там. Извършени бяха съвместни проверки на БХК и прокуратурата във всички такива 26 „дома“. Установиха се данни за огромен брой смърти на деца – 238 в период от 10 години, голям дял от които вследствие недохранване и занемаряване. През 2010 г. главният прокурор Велчев публично пое ангажимент държавното обвинение да разследва всяка смърт и евентуална злоупотреба с живи деца от „домовете“, като се отменят служебно всички постановени преди съвместните проверки с БХК постановления за прекратяване на досъдебни производства или за откази от образуване на такива относно деца от „домове“.

От тогава до днес БХК наблюдава над 240 досъдебни производства и прокурорски преписки за общо 350 децата от „домове“. За над шест години разследване прокуратурата не е внесла в съда нито един обвинителен акт по такова дело. Вместо това тя неизменно прекратява производствата. По пет от случаите БХК подаде жалби до ЕСПЧ.

„Прокуратурата е проводник на институционализирано отричане на престъпленията срещу затворените деца с ментални увреждания“, коментира адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК. „Отказът на прокуратурата да прилага на равно основание наказателноправния закон към техните случаи ги превръща в окончателно безправни жертви. БХК е единственият субект, който с правни действия се застъпва за тези деца, като последователно иска от ЕСПЧ да признае процесуалното му право да осъществява защита на техните основни права на наднационално равнище, за да не се ползва държавата от безнаказаност, а малтретирането да се възпроизвежда“, завърши тя.

Въпреки започналия преди години процес на деинституционализация на настанените в „домове“ деца и младежи ДМСГД "Св. Иван Рилски" продължава да работи. Същото е положението с много други домове за медико-социални грижи, за чието закриване има концепция, но не и план за действие. ♦