ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Централната и местната власт трябва да поемат отговорност за бедстващите семейства с деца от кв. „Орландовци“ в София

|

На 25 октомври 2017 г. в Българския хелзинкски комитет (БХК) постъпи информация за поне 50 души от кв. „Орландовци“ в София, най-малко 30 от които деца, останали бездомни, след като единствените им домове били разрушени по заповед на кмета на Район „Сердика“ на Столична община, инж. Тодор Кръстев. Всичките семейства са на бедни хора, а домовете им са разрушени без оглед на пропорционалността на мярката и без да им бъде предоставено алтернативно настаняване – стандарти, заложени в решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Йорданова и други срещу България (жалба № 25446/06) и Иванова и Черкезов срещу България (жалба № 46577/15), с които решения ЕСПЧ установява, че държавата ни е нарушила неприкосновеността на личния и семейния живот и жилището на жалбоподателите по тези дела (Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека).

В същия ден мястото на разрушените домове беше посетено от изследовател от програмата „Мониторинг и изследвания“ на БХК, който разговаря с останалите без дом, все още намиращи се на мястото хора, и направи фотографии, които представяме на обществеността. На някои от бедстващите са предоставени палатки от представители на църква, а други са се настанили в заслони, сглобени от отпадъчните останки на разрушените им домове. Някои от тридесетте деца, които в момента са принудени да живеят в тези условия, продължават да посещават училище, въпреки положението.

Процедурата по премахване на домовете на засегнатите е започната не по-късно от 2015 г. Преписките са водени без знанието на живеещите там. Семействата са известени за предстоящото навлизане на багерите в квартала устно лично от районния кмет една седмица предварително. В този период, продължил повече от две години не е извършен дори опит да се изследва какви семейства населяват тези къщи и какъв е социалният им профил. По наши данни освен малки деца и бебета, сред засегнатите има и лица, страдащи от тежки заболявания. Същевременно на засегнатите не са предложени никакви социални услуги, а достъпът до настаняване в общинско жилище е обвързан с продължителна и сложна процедура.

Заради порочно законодателство, което не предвижда да се осигури мярката по принудително изваждане на хора от единствените им домове да бъде съразмерна, досега три различни международни органа са се произнасяли с осъдителни решения срещу България. Това са ЕСПЧ по делата Йорданова и други срещу България [1] и Иванова и Черкезов срещу България[2]; Комитетът по правата на човека на ООН по делото Найденова и други срещу България[3]; и Европейският комитет по социални права по делото Европейски център за правата на ромите срещу България[4]. Тези три международни органа са установили съответно нарушения на три международни договора, по които българската държава е страна.

БХК окачествява тази криза като радикално институционализирано нарушение на основни права на човека. Българските власти – в лицето на правителство, което има законодателна инициатива, и на местната власт, която е длъжна да спазва законите – носят отговорност за тази криза и по тази причина дължат срочни и максимални в усилията си действия да осигурят траен подслон на засегнатите бедстващи. ♦


↑[1] Yordanova and Others v. Bulgaria (Application no. 25446/06), 24.04.2012.

↑[2] Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria (Application no. 46577/15), 21.04.2016.

↑[3] Naidenova et al. vs. Bulgaria (CCPR/C/106/D/2073/2011), 30.10.2012.

↑[4] European Roma Rights Centre v. Bulgaria (Complaint No. 31/2005).