Единственият кандидат за главен прокурор отговори на БХК

|

Themis

Днес Висшият съдебен съвет (ВСС) публикува на сайта си писмо, с отговор от страна на Иван Гешев — единствен кандидат за поста на главен прокурор на Република България — на становището и въпросите на БХК.

Кандидатът е дал отговор на част от въпросите, а на други не е дал никакъв отговор. Някои от въпросите на БХК, по-специално № 5, 6, 8 и 9 той не изглежда изобщо да е разбрал.

Позитивно е становището на кандидата по въпроса с разширяването на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата на етапа на предварителната проверка, когато прокуратурата събира допълнително данни, за да прецени дали да образува досъдебно производство. Кандидатът смята, че съдебен контрол трябва да има и върху тези актове.

Прави впечатление превратното цитиране на изследването на Отворено общество от началото на 2019 г. Относно главните прокурори в държавите от Европейския съюз. Всъщност в изследването се съдържат редица критики към българския модел на прокуратура и се отправят някои препоръки, които именно целят да отговорят на основната критика за недосегаемостта на главния прокурор. Гаранциите за независимост на българския главен прокурор са действително сходни с тези на председателите на двете върховни съдилища, но този модел не се среща в останалите държави от ЕС, а главните прокурори са подчинени/зависими от изпълнителната власт. Отделно от това се критикува изрично „диспропорционално голяма тежест при решаване на въпросите за назначаването и кариерното развитие на прокурорите“. Изследването поставя и въпроса „дали изобщо може да се проведе обективно и безпристрастно разследване на случаите, в които главния прокурор или други висши прокурори са замесени в извършването на престъпление“. Извежда се на преден план и значителната автономия, която прокурорите в останалите държави имат спрямо главния прокурор и затова се препоръчва „преосмислянето на модела на Прокурорската колегия към българския ВСС в посока гарантиране на по-голяма независимост на неговите членове спрямо главния прокурор“.

Във Въпроси 1 и 2 кандидатът се позовава на проект за изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), който е изпратен от министъра на правосъдието за становище до Венецианската комисия. Този проект беше критикуван силно на местно ниво и това възпрепятства неговото внасяне в Народното събрание. Той даде повод на група неправителствени организации да изложат загрижеността си в общо писмо адресирано и до Съвета на Европа, Европейската комисия и до Венецианската комисия. Затова не можем да приемем, че този силно дискусионен законопроект, който дори не е внесен в Народното събрание, би могъл да отговори на задължението на страната ни да изпълни решението Колеви и други.

Въпроси 5 и 6 кандидатът не изглежда изобщо да е разбрал и кой знае защо ги е обединил в своя отговор.

Във въпрос 5 става дума за възможностите за възобновяване на наказателните производства срещу отговорните за убийства и изтезания полицейски служители каквото е изискването на Комитета на министрите на Съвета на Европа за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с които са установени нарушения на Конвенцията. Поради бездействието на прокуратурата, тези производства, с изключение на едно, не са възобновени. Това се отнася за решения на ЕСПЧ, постановени отдавна (първото — през 2000 г.) и от тогава досега са изминали много години, през които са текли давностни срокове. По някои от делата е изтекла дори абсолютната давност. Въпросите, на които г-н Гешев не отговаря, са свързани със стратегията на прокуратурата за прекратяване на усиленото наблюдение, на което тези дела се намират в Комитета на министрите. В отговора му не намираме нищо по този проблем.

Във въпрос 6 става дума за изискването за криминализиране на изтезанието. Това изискване се поставя от много години от различни органи на ООН и Съвета на Европа, включително в решения на ЕСПЧ срещу България. Освен криминализиране, тези органи изискват и отпадане на всякаква давност за преследване на това тежко престъпление. Възприемането на това изискване в българската система на наказателно правораздаване обаче се изправя пред редица проблеми, в това число конституционни. В отговора на г-н Гешев, който е неотносим към зададените въпроси, не проличава изобщо той да ги е осмислил и да има стратегия за тяхното решаване. Както въпрос 5, така и въпрос 6 поставят сериозни проблеми с приключването на наблюдението на голяма и изключително важна група неизпълнени решения на ЕСПЧ, които стоят на усилено наблюдение от много години.

По отношение на изпълнението на изискванията на Стокхолмските директиви канидатът е коментирал само една от тях — Директива 2010/64/ЕС. Стокхолмските директиви са част от т. нар. Пътна карта или Стокхолмската програма за отворена и сигурна Европа. В нея се включват по-специално следните директиви:  Директива 2012/13, Директива 2013/48, Директива 2016/1919 и Директива 2016/800, които предвиждат процесуални гаранции за заподозрените и обвиняемите/подсъдимите в наказателното производство, свързани с ефективното уведомяване на тези лица за техните права и за достъпа до адвокатска защита, включително за достъпа им до безплатна правна помощ. Голямата част от тези гаранции са действително въведени за обвиняемите/подсъдимите в българския наказателен процес след образуването на досъдебно производство и след повдигането на обвинение по реда на НПК. Българското законодателство след приемането на новия НПК обаче не познава фигурата на заподозрения, а в официални становища някои органи, като например прокуратурата, както и автори, отричат възможността за разпростиране на персоналния обхват на директивите от Пътната карта при тяхното транспониране върху други лица освен обвиняемите и подсъдимите, които са станали такива по реда на сега действащия НПК. Задържаните лица, за които има данни, че са извършили  престъпления по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, следва да бъдат признати за „заподозрени“ по смисъла на директивите от Пътната карта и спрямо тях следва да се разпрострат гаранциите, предвидени в тях. В няколко решения на ЕСПЧ, постановени срещу България, тези лица бяха вече признати за такива за целите на член 5 и на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

По въпрос 9 отговорът на кандидата е незадоволителен. В момента практиката на съдилищата не е преодоляла проблема с използването на свидетелските показания на служители на МВР, участвали при провеждане на „разузнавателни беседи“. Тя продължава да е противоречива, а от отговора на г-н Гешев не става ясно той към какво окончателно разрешаване на проблема се придържа.

Силно незадоволителен е и отговорът на кандидата по отношение на престъпленията, подбудени от предразсъдъци („престъпленията от омраза“). Отговорът на г-н Гешев относно това какви изменения в законодателството и практиката ще са необходими за преодоляването на този проблем се заключава в констатацията за сега действащата правна уредба в България. Кандидатът не предлага никакви изменения в практиката и законодателството, с което дава знак, че намира настоящата уредба за достатъчна — извод, който е в рязко противоречие както с констатациите на органи на ООН и Съвета на Европа, така и на международни неправителствени организации, като Амнести Интърнешънъл и Хюман Райтс Уоч.

Кандидатът подчертава също, че законът предвижда процедура по избор, а не за назначаване, и защитава приемането на редица становища в негова подкрепа от професионални колективи на прокурори в цялата страна, следователи, както и институции на изпълнителната власт — ДАНС и областни дирекции на МВР. Според него виждането на БХК, че тези субекти нямат признато от ЗСВ право да предоставят становища в рамките на процедурата по избор на нов главен прокурор, не държи сметка за това, че участието на професионалната общност в този избор е все по-насърчавана и масово приемана, за което той отново се позовава на доклада на „Отворено общество“. В относимите части от доклада обаче се дават примери от по-развити западни демокрации, като изрично е отбелязан като позитивен и примерът на Словения, където за избора на нов главен прокурор се обявява открит конкурс, за разлика от настоящата процедура за избор в България, където има един-единствен кандидат и това е г-н Гешев.

Безспорно българският закон предвижда процедура по избор, а не по назначаване, както и самият кандидат посочва. Точно тук се коренят най-големите резерви на БХК към процедурата, която наблюдаваме в момента — тя не гарантира никакъв избор, след като няма кандидати, между които да се проведе.

Като свой личен принос в утвърждаването на правовата държава, кандидатът намира постановените от него актове в изпълнение на функционалните му задължения, като следовател и прокурор. Конкретни актове на кандидата обаче не са достъпни нито за обществеността, нито за всички членове на Висшия съдебен съвет.

В писмото си г-н Гешев също така обяснява и изпращането на две книги в отговор на получения от БХК годишен доклад за състоянието на правата на човека в България. Припомняме, че той изпрати в отговор на БХК книгите „Под игото“ на Иван Вазов и сборник разкази на Йордан Йовков. И в двете кандидатът беше отбелязал конкретни страници. В първата това бе главата „Батареята на Зли дол“, в която борещите се за свободата българи се изправят срещу могъща чужда имперска сила с едно-единствено черешово топче в израз на патриотизъм, героизъм и отхвърляне на чуждото господство. Във втората е отбелязал разказът за циганката Божура, който започва с описание на това как майката на тази героиня, Калуда, се възползва от състраданието на хората към дъщеря ѝ, за да печели от търговията си. В писмото си от днес г-н Гешев обяснява, че възприел получаването на доклада и още две издания на БХК като „покана за размяна на книги и невербална комуникация“, поради което в отговор подбрал „любими български класици“. Кандидатът обаче не обяснява значението на отбелязаните от него страници. 

Пълният текст на писмените отговори от кандидат Гешев можете да видите тук.