Близо половината от решенията на ЕСПЧ по ключови дела срещу България от последните 10 години все още чакат изпълнение

|

Причинена от полицията смърт, изтезания и некачествено разследване на престъпления са сред водещите по брой нарушения на страната ни.

48% процента от ключовите решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановени по дела срещу България от 2009 г. досега, са все още неизпълнени. Това са 79 дела, които идентифицират сериозни системни и структурни проблеми в българското законодателство и практика, но срещу които все още не са предприети мерки. Към момента всички те са поставени в режим на засилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа заради сериозността на правонарушенията, които засягат и необходимостта държавата да изпълни съдебно-разпоредените си ангажименти по тях, за да прекрати продължаващи и досега издевателства над човешките права.

Това показват данните в нова международна платформа, обобщаваща статистика за неизпълнените решения на ЕСПЧ във всички 47 държави, подписали Европейската конвенция за правата на човека. Платформата на European Implementation Network стартира от този понеделник ( 17 февруари 2020 г.) и показва информация, събирана за всяка отделна държава от данни на ЕСПЧ, Съвета на Европа и чрез партниращи правозащитни организации.

Към януари 2020 г. общият брой на неизпълнените решения по ключови дела, водени в Съда в Страсбург през последните 10 години, е над 1 200 или 43% от всички решения. Показателите за България са над средната стойност за групата държави и я нареждат сред най-зле представящите се.

Броят на неизпълнените ключови съдебни решения в България е един от най-високите на картата. Много близо след нас, но с по-добри резултати, се нарежда Румъния с общо 71 чакащи изпълнение ключови решения или 44% от всички за държавата. Азербайджан е абсолютният антилидер с 34 неизпълнени ключови решения на ЕСПЧ или 95% от общия брой загубени ключови дела срещу държавата за последните 10 години, следван от Русия с 218 неизпълнени ключови решения или 89% от общия брой загубени ключови дела.

За сравнение, броят на неизпълнените решения на Съда в Страсбург в държави като Германия, Испания и Франция е между 14 и 18. Във Великобритания са едва 7, а в Норвегия, Исландия и Ирландия - само по 2. Дания няма неизпълнени решения.

Убийства, изтезания и други физически посегателства от полицията в България

Примерът, който е изведен като акцент за страната ни в новата платформа на EIN, обръща внимание на най-многочислената група ключови дела, по които все още не са предприети мерки. Те са свързани с полицейско насилие, неправомерност на употребата на сила и неефективност на разследващите органи.

От 2002 г. досега Съдът в Страсбург е издал над 30 решения срещу издевателства от страна на полицаи или пропуски в разследването на такива случаи. Голяма част от тези дела са за смърт, изтезания или други видове посегателства, прекомерна употреба на сила, липса на медицинска грижа по време на задържане и престой в ареста, както и неадекватното разследване, довело до задържането на жалбоподателите.

Друга много голяма група дела в режим на засилено наблюдение е свързана с нехуманните условия в затворите като делото “Нешков и други срещу България”, водено с правната помощ на БХК. Решението на ЕСПЧ по него от 2015 г. е пилотно за страната ни и дава редица конкретни насоки за реформи в местата за лишаване от свобода. През периода 2020-2022 г. предстои експертите на БХК от програма “Мониторинг и изследвания” да проверят дали тези реформи се изпълняват в рамките на нов проект на организацията.

Българският хелзинкски комитет, който е партнираща организация на EIN в България, наблюдава изпълнението на ангажиментите на страната по решенията на ЕСПЧ и констатира крайно недостатъчни усилия от страна на държавата в последния си доклад до Съвета на Европа по групата дела „Великова“ от август 2019 г. Порочните практики на полицейско насилие и неспазване на реда по време на задържане и разследване, както и лошите условия в ареста и затворите, и до днес са факт, въпреки съдебното нареждане да се вземат мерки.

От всички решения по дела, поставени под засилено наблюдение от Съвета на Европа, около 60% са водени и продължават да се следят от БХК. Сред тях са също и случаи на експулсиране и екстрадиция на чуждестранни граждани, за евикция на роми от единствените им домове, за произволно настаняване на хора с психични разстройства в социални институции и за нарушаване на правото на свобода на сдружаване.

Едно от най-скорошните решения, по които все още се очаква реакция от страна на държавата, също е водено от БХК. Делото “Кулински и Събев срещу България” е за допускане на лишени от свобода да могат да гласуват в демократичните избори за парламент и за Европейски парламент. В момента това право е ограничено по чл. 42, ал 1. в Конституцията и затова изпълнението на решението изисква на първо място промяна в Конституцията.

"Представете си, че някой, например, се самонастани във ваш имот. Осъждате го, той ви плаща обезщетение, но продължава с нарушението си и не освобождава имота ви. Това, един вид, прави и българската държава по дела пред ЕСПЧ - плаща обезщетения от джобовете на данъкоплатците, но не спира с нарушенията". Това заяви председателят на БХК Красимир Кънев по повод на огласената статистика. "Трябва да се потърси сериозен ангажимент от страна на изпълнителната власт по отношение на прекратяване на противоправните практики, както и да се укрепи, където е възможно, капацитетът на българският съд да осъжда тези нарушения още на национално ниво, за да не се стига до Страсбург въобще. Това ще стане чрез по-системно изучаване от бъдещите юристи на практиката на европейския съд", заяви още той. ♦