БХК изпрати алтернативен доклад на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания в България

|

Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати своя алтернативен доклад на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания. България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (Конвенцията) през януари 2012 г., а първият преглед на прилагането ѝ се очаква през 2017-2018 г. Въпреки че българското правителство е планирало преразглеждане и изменения на законодателството, за да се съобрази с Конвенцията, първоначалният план за периода 2013-2014 г. не беше приложен, а следващият само удължи сроковете до 2020 г., като отложи законодателната регламентация и практическото прилагане на правата на хората с увреждания в България за неизвестен период.

Изчерпателният доклад на БХК представя подробен и критичен анализ на българското законодателство и практиката по отношение на хората с увреждания и тяхното съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Той обхваща основно периода 2012-2016 г., но също така отразява някои тенденции в разработването на политики и в прилагането на съществуващите политики от по-ранен период (2005-2012 г.), когато настъпиха някои от основните промени в социалната, образователната и трудовата сфера.

Макар да няма надеждни и категоризирани данни за хората с увреждания, наличната статистика определя им на около 500 000 души, като 26 000 от тях са деца.

Основните недостатъци, отбелязани в доклада, са:

  • Българското законодателство за хората с увреждания все още е далеч от философията на Конвенцията на ООН, тъй като главно ги счита за неспособни и обект на програми за социално подпомагане. Необходим е много по-радикален и холистичен подход в областта на личната помощ и социалното подпомагане, правото на независим живот, подкрепата при вземането на решения, образованието и заетостта на хората с увреждания.
  • Медицинският модел на оценката на уврежданията е доминиращ и е основа за всички права на практика.
  • Социалната оценка на потребностите и възможностите на хората с увреждания се извършва по формален и бюрократичен начин.
  • Няма индивидуализирани услуги, помощ и надбавки.
  • Обществената среда е до голяма степен недостъпна за лица с различни видове увреждания. Универсалният дизайн не е наложен дори като понятие, а мерки за неговото евентуално осъществяване се вземат спорадично, въз основа на финансирани от ЕС проекти.
  • За хората с увреждания в България правото на независим живот не се зачита. Повечето от тях живеят със семействата си и не могат да изберат къде и с кого да живеят. Достъпът до услуги в общността не е гарантиран за всички потенциални потребители, а качеството на предоставяните грижи в тях обикновено е ниско, с няколко изключения. Мненията на потребителите не се търсят и не се вземат предвид, когато услугите се развиват, оценява се качеството им или докато функционират.
  • Продължава практикуването на незаконно изолиране и ограничаване на лица (с интелектуални затруднения или психо-социални проблеми) в институции (за деца и възрастни). Случаите на смърт и на злоупотреба в тези институции и в социалните услуги в общността не се разследват и преследват.
  • Хората с интелектуални затруднения и психо-социални проблеми често са лишават от дееспособност и биват поставяни под запрещение. Това автоматично ги лишава от правото да бъдат признати за "лица" пред закона. Те не получават подкрепа за вземането на решения и не им е позволено да поемат правни задължения. Значителна и положителна стъпка към прилагането на член 12 от Конвенцията е разработването на проекта за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който беше приет от Министерския съвет през 2016 г. и беше предложен за гласуване в парламента.
  • Хората с увреждания (особено тези с интелектуални затруднения и психо-социални проблеми), които живеят в институции, нямат достъп до механизми за подаване на жалба пред съдилищата, в институциите, където живеят, или пред институциите или организациите за защита на правата на човека.
  • Социално подпомагане е достъпно само за много бедни хора и семейства, за тези с трайни увреждания и е изключително недостатъчно за посрещане дори на основните им нужди. Помощите за инвалидност също са изключително ниски и се получават само от лица с трайни увреждания. Услугите за дневни грижи и консултации/рехабилитация се предоставят в специализирани центрове и не са достъпни за всички лица с увреждания.
  • Въпреки че броят на децата с увреждания в специализирани училища е намалял значително през последните десет години и над 14 000 от тях учат в общообразователните училища всяка година, децата с увреждания не могат да се възползват от качествено образование, тъй като училищата все още нямат опит, достъпност, квалифициран персонал и достатъчно финансиране за адаптиране на средата спрямо техните нужди. Някои деца с комплексни специални нужди, тежки увреждания или живеещи в резидентни социални услуги в общността, не са включени в образователен процес. Професионалното гимназиално обучение за деца с увреждания не е развито и до голяма степен е недостъпно.

На хората с увреждания (особено тези с интелектуални и психо-социални увреждания) не се предоставят реални възможности за професионално обучение или заетост на отворения пазар на труда. Държавното финансиране и внимание са насочени главно към специализираните предприятия и мерките за насърчаване на заетостта (субсидирана заетост) на отворения пазар на труда, които не се оказват ефективни.

 

ИЗТЕГЛЯНЕ НА ЦЕЛИЯ ДОКЛАД [НА АНГЛИЙСКИ]