БХК на 25: Тепърва започваме

|

Красимир Кънев, Председател на БХК

Българският хелзинкски комитет беше основан на 14 юли 1992 г., деня на щурма на Бастилията, знаменателна за човешките права дата. През 2017 г. организацията навършва 25 години. Това би ни поставило едва в началото на житейския път на един човек и едва ли е достатъчно време за каквато и да е лична равносметка. Но за една обществена организация това е достатъчно дълъг период, в който тя трябва да е в състояние да предложи и на себе си, и на обществото, смислен прочит на своето съществуване и дейност.

Днес БХК е най-старата, най-голямата и най-устойчивата неправителствена организация за защита на правата на човека в България. Тя е част от глобалното правозащитно движение; всички международни правозащитни органи и институции търсят и получават нейното партньорство в рамките на своите мандати. И, най-важното, за 25 години БХК зае своето устойчиво място в българското гражданско общество. Организацията стана силен и незаобиколим глас в обществения дебат по всякакви въпроси, свързани с правата на човека.

За 25 години не постигнахме всичко, за което се борихме, дори не сме близо до това, към което се стремим, но постигнахме много. Самостоятелно или в коалиции с други обществени организации и институции, допринесохме за укрепване на законодателната и институционалната рамка за защита от дискриминация; реформиране на процедурите за настаняване в психиатрични и детски институции, както и подобряване на условията в много от тях; деинституционализация на грижата за деца; намаляване на полицейското насилие; премахване на смъртното наказание; подобряване, макар и в скромни рамки, на положението в затворите и в следствените арести; борба с дискриминацията на етнически и религиозни малцинства и ЛГБТИ хората; премахване на затвора за обида и клевета, и много други.

Във всички тези сфери БХК имаше съществен принос чрез разнообразни дейности, включващи мониторинг, лобиране, публично застъпничество, образование и стратегическо водене на дела. Много от делата на БХК в Европейския съд по правата на човека в Страсбург са създали прецеденти, от които са се ползвали жалбоподатели и от други европейски страни.

Далече сме от това да мислим, че нашата работа тук е свършена. Напротив. През последните години положението с правата на човека в България се влоши. За това допринесоха редица вътрешнополитически и международни фактори. Влоши се публичния дискурс, както и отношението към уязвимите групи от българското общество. Българските власти остават прогресиращо глухи към международните критики, а в публичната сфера се усили гласа на хора и групи с отявлено мракобесни визии за бъдещото развитие на страната ни. На политическата сцена се появиха и добиха популярност формации от неототалитарен тип, а напоследък някои от тях дори заеха място в държавното управление.

Логично, враждебността към БХК се засили. БХК стана обект на системен тормоз, а някои негови членове – и на физически атаки. На няколко пъти бяха организирани онлайн подписки за забраната на БХК, както и протести пред офиса на организацията, призоваващи за нейното закриване, по време на които бяха отправяни заплахи като "Вие сте мъртви" и "Очаквайте линч".. Интернет форумите и социалните мрежи изобилстват със заплахи както по адрес на БХК, така и по адрес на хора, чиито права защитаваме. Определени медии публикуват флагрантни лъжи и инсинуации, когато говорят за нашата дейност и за нашия мандат.

Но не това е истински притеснителното. Отношението към БХК е отношение към правата на човека. Симптомът не е по-страшен от болестта. И нашата роля не е да бъдем харесвани. А да си вършим работата добре.

Проблемът е, когато сериозно се възпрепятства работата ни. През последните години властите, открито отказвайки да се съобразят с препоръките на редица международни органи, ограничиха възможностите на БХК да осъществява мониториг на правата на човека в редица институции, до които имахме свободен достъп в миналото. В началото на 2015 г. Министерството на здравеопазването отказа да продължи споразумението си с БХК за мониторинг на психиатричните болници и на домовете за медико-социални грижи за деца. Подобни откази БХК получи и от Министерството на труда и социалната политика за мониторинг на институциите за деца и възрастни с психични разстройства, както и от Министерството на образованието и науката за мониторинг на училищата за деца с противообществени прояви. През 2014 г. Националната агенция за приходите чинно последва указанията на една неототалитарна политическа формация с цел сплашване да ни направи цялостна финансова проверка, но не откри нито едно нарушение.

В подобна ситуация на видим регрес в демократичното развитие на България и разделение на обществото, БХК чества своя четвъртвековен юбилей. Чуваме съвети дали, в този нов контекст, не трябва да преосмислим своето съществуване и своята дейност. Не трябва. И не можем. За една правозащитна организация смисълът може да бъде само един – системна борба срещу нарушенията на правата на човека, с всички законни средства. И, тук ще добавим - с неочаквани партньори, с креативност и иновации. 25 години са много. Но 25 години не са достатъчно. Всъщност, тепърва започваме.