ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК ще подпомогне близките на убитата от съпруга си Елена Василева в дело за бездействието на българските власти пред Съда в Страсбург

|

София, 23 февруари 2018 г.

Българският хелзинкски комитет (БХК) ще представлява близките на Елена Василева по дело срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Василева беше убита през август 2017 г. с пет изстрела посред бял ден в заведение в София от своя съпруг и баща на двете ѝ деца. Това се случи след многократни сигнали от страна на жертвата до полицията и прокуратурата за заплахи и тормоз, както и за нарушаване на ограничителната заповед, издадена ѝ от съда по реда на Закона за защита от домашно насилие.

По делото БХК твърди, че държавата носи отговорност за бездействието си, въпреки че е била длъжна да предотврати смъртта на Елена, както и че близките ѝ не са имали на разположение ефективни правни средства да се защитят срещу това бездействие. То е резултат, от една страна, на пропуск да се предприемат предписаните в българския закон действия, но също така и на невъзможност да се извършат определени действия заради празноти в законодателството на страната.

„Елена е мъртва и тази жалба няма да я върне на близките ѝ“, заяви адв. Адела Качаунова от Правната програма на БХК. „Целта ни е да накараме органите да започнат да изпълняват правомощията си по закон по ефективен начин, защото подобни престъпления могат и трябва да бъдат предотвратявани. Бездействието на властите е довело да извършването на убийството, но отговорните лица не са били наказани, а това е важно, защото само така може да се гарантира, че при следващ подобен случай компетентните органи ще действат своевременно. Същевременно е крайно необходимо законодателството да бъде изменено, за да отговори на епидемията от убийства на жени в резултат от домашно насилие“, заяви още адв. Качаунова.

Историята

Заплахите за убийство срещу Елена датират още от ноември 2016 г., когато Василев ѝ казва: „Няма да ти дам развод, ще те застрелям!“. На няколко пъти след това колата ѝ е повреждана – ауспухът е напълнен с полиуретанова пяна, а гумите нарязани. Проверката на полицията във връзка с това не дава резултат.

След поредния отказ от помирение и изявено желание за развод от страна на Елена на 13 февруари 2017 г. Василев започва да я обижда и заплашва със саморазправа, прави опит да я блъсне с колата си, след което я гони тичешком, но тя успява да избяга. Няколко дни по-късно Софийски районен съд издава заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие, тъй като е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето ѝ, задължава Василев да се въздържа от извършване на домашно насилие, и му забранява да я доближава на по-малко от 100 метра. Тази заповед е потвърдена през юни. Не са образувани досъдебни производства по повод на сигналите на Елена.

Ден преди убийството на 17 август 2017 г., в 18.56 ч. Елена подава оплакване в 06 РУП за това, че Венцеслав Василев е нарушил издадената заповед за защита. Тя пояснява, че съпругът ѝ я е преследвал с колата си по целия път от работата до дома ѝ. Елена се обажда на своя приятелка, с която се срещат и тръгват заедно към полицията, за да подадат оплакване. Василев продължава да ги следва с колата си през цялото това време. По пътя Елена се обажда на телефон 112 и изрично моли да се вземат превантивни мерки, за да не ѝ бъде причинено „нещо непоправимо“. Диспечерът на спешния номер ѝ отговорил, че не може да съдейства и те двете трябва сами да задържат преследвача. Малко по-късно успяват да му избягат и пристигат в 06 РУП в София, където полицейският служител бил видимо раздразнен от пристигането им в управлението. Оставил ги в стая да пишат жалбите си и казал да почакат 15 минути, а междувременно се преоблякъл в цивилни дрехи и по всяка вероятност си е тръгнал, тъй като те не го видели повече. След известно време двете намират случаен униформен полицай в управлението, взимат входящи номера на жалбите си и биват инструктирани да се обадят на следващия ден, за да разберат кому са разпределени жалбите. Още на следващата сутрин двете подават молби с почти идентично съдържание относно случилото се предната вечер и до Софийска районна прокуратура. Елена пише, че се страхува „за сигурността и живота си и [че] Венцеслав Василев притежава лично бойно оръжие“.

Убийството е извършено само няколко часа по-късно на 18 август 2017 г. в столично заведение в присъствието на множество очевидци. Венцеслав Василев е осъден от първа инстанция на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода за убийството на съпругата си и за държането на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително. Съдът не взима под внимание подбудите, довели до извършване на убийството, и не взима под внимание издадената заповед за защита на Елена Василева от съпруга ѝ, нито цялото агресивно поведение на Василев спрямо Елена през 2017 г.

Отговорността на държавата

Държавата не е изпълнила задълженията си да предостави ефективна индивидуална защита на Елена Василева, а е била длъжна да го стори, тъй като е разполагала с достатъчно сведения, че срещу здравето и живота ѝ има заплаха от страна на съпруга ѝ Венцеслав Василев, както и че тази заплаха е реална и затова е следвало да предприеме адекватни действия.

Българската държава е длъжна да защитава жените, жертви на домашно насилие и неуспехът да стори това, независимо дали е неволен, нарушава правото на жените на еднаква защита, наравно с мъжете. Въпреки че Елена Василева получава заповед за незабавна защита, властите не са положили достатъчно усилия да разследват и да предприемат нужните мерки, за да предоставят на Елена реална защита отвъд съдебното решение. Те не са разследвали твърденията за отправените заплахи за живота ѝ от Венцеслав Василев, не са разследвали твърденията ѝ, че той притежава огнестрелно оръжие, а впоследствие се оказва, че то е държано незаконно. Властите не реагират на телефонното обаждане на номер 112 вечерта преди убийството, нито реагират навременно на подадените жалби същата тази вечер. Бездействието им не се дължи единствено на пропуск или забавяне да предприемат навременни мерки, а са израз на неразбирането на сериозността на проблема домашно насилие.

Изследване на съдебната практика, извършено от БХК за периода 2012-2014 г. показва, че „91% от убийствата на жени са извършени от мъже, 7% – при съучастие между мъже и жени, и 2% – от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, в 25% – от неин брат, син, внук или друг близък роднина, а в 31% – от друг познат мъж. Само 9% от убийствата на жени са извършени от непознат. В 19% от присъдите изрично се споменава, че жертвата е била подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя“.

Държавата не събира данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени и те не са част официалната статистика. България все още не е изпълнила препоръките на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жени (CEDAW) от 27 юли 2012 г. – инкриминиране на домашното насилие и предвиждане на възможност то да бъде преследвано от държавното обвинение като престъпление от общ характер, както и определяне на крайна дата за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Мерките, предприемани на държавно ниво, остават само „на хартия“ и само формално се гласуват, включително за вече изминали периоди. Така Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г. е приета от Министерския съвет едва на 17 януари 2018 г., но част от първоначално предвидените в нея превантивни мерки бяха премахнати по настояване на вицепремиера Красимир Каракачанов. Програмите, плановете и докладите, приемани от българските власти, рядко съдържат конкретни и ефективни мерки.