Право на отговор до г-н Ангел Джамбазки по повод статия във в. “Галерия”

|

В статия, публикувана в брой 24 (400) на в-к „Галерия" от 14-20 юни 2017 г., Българският хелзинкски комитет (БХК) беше подложен на остри нападки и фалшиви обвинения от автора на текста – г-н Ангел Джамбазки. Повод за това беше 10-ия юбилеен София прайд, в чиято организация ежегодно взимат доброволно участие няколко неправителствени организации, сред които и БХК. Въпреки че нашето писмо – право на отговор – беше изпратено навреме до редакцията на в-к “Галерия”, за да бъде включено в следващия брой на изданието от 21 юни, това не се случи нито тогава, нито с последващия брой от 28 юни. Тъй като редакцията на в-к “Галерия” вече систематично отказва да даде ясен отговор каква е причината за това, БХК публикува отговора на нейния председател – Красимир Кънев.

ДО ГОСПОЖА КРИСТИНА ПАТРАШКОВА

ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ

София, 15 юни 2017 г.

Уважаема госпожо Патрашкова,

В брой 24(400) на „Галерия“ от 14-20 юни 2017 г. е публикувана статия на г-н Ангел Джамбазки със заглавие „Розови кукери в Перник“. В нея авторът отправя остри нападки срещу Българския хелзинкски комитет (БХК) във връзка с участието ни в организирането на юбилейния „София Прайд – 2017“. Според г-н Джамбазки нашата организация се състои от „негодници, които за жълти стотинки оправдават и защитават всеки убиец, ислямист и циганин престъпник“. И дава два примера в подкрепа на твърдението си. И двата обаче са основани на лесно установими лъжи.

Първата от тях е свързана с Джок Полфрийман, който според автора е „обявен за човек на годината от същия този комитет за това, че наръга две момчета в центъра на София и уби едното от тях“. БХК обаче никога не е обявявал Джок Полфрийман за човек на годината. Номинацията e направена от съгражданката му Каролайн Стейпълс и е аргументирана с участието му в създаването и работата на първата и единствена към момента законно регистрирана организация на затворници в България.

Това може лесно да се установи от нашия сайт, посветен на наградата „Човек на годината“.

Втората лъжа е свързана с предполагаемата защита от БХК на Ахмед Муса, който според автора е „циганин ислямист, уличен от австрийското разузнаване във връзки с „Ислямска държава“. Същият проповядва на циганите в пазарджишката махала, че е време да ви прережат гърлата и да ви отвлекат жените.“ БХК никога не е имал клиент с подобно име и никога по никакъв повод не е изразявал подкрепа за лице с подобни деяния. Това е ярък пример за фалшива новина, която не почива на никакви факти.

В статията си г-н Джамбазки също така говори за някакво „досадно еднополово влечуго от БХК, организатор на това позорище“, без да споменава по име кого точно има предвид. Този абзац от неговата статия, очевидно насочен към конкретен човек, съдържа изрази, които са толкова отблъскващи и цинични, че не би било уместно да се повтарят дори с цел да се разобличат. Подобни страхливи похвати, с които авторът цели да унизи някого чрез булевардни ругатни и същевременно да избегне съдебна отговорност за флагрантни публични обиди, са изцяло за негова сметка. Една уважаваща себе си редакция обаче не бива да допуска подобни злословия по отношение на когото и да било. Те дискредитират не само автора, но и медията, която му е дала трибуна.

Госпожо Патрашкова,

Убеден съм, че държите на репутацията на своя вестник така както аз и моите колеги държим на личната си репутация и на репутацията на нашата организация. Журналистическата етика изисква когато се публикуват лъжи и обиди като горните, медията да предостави на засегнатите право на отговор. Поради това се надявам това мое писмо да намери място на страниците на Вашия вестник още в следващия брой.