Предоставянето на международна закрила в България през 2016 г.

|

Според нов доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) през изминалата 2016 г. националната система за убежище и международна закрила отново се характеризира с не особено ефективни процедури и затруднен работен процес.

През 2016 г. 93% от молбите за закрила са подадени пред държавен орган, различен от компетентната да ги регистрира и разгледа Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Бежанската администрация е регистрирала молбите за международна закрила на 19 419 души от всички 20 055 лица, които са подали молби на територията на Република България. От тях 34% (6 635 лица) са подали молбите си на границата пред органите на Гранична полиция, а 56% (10 914 лица) пред Дирекция „Миграция“ в депортационните центрове (СДВНЧ).

Основните проблеми идентифицирани за изминалата година отново се отнасяха предимно до:

Липса на установен механизъм за идентификация на лица от уязвими групи

Наблюдението констатира продължаващата липса на установен механизъм за ранна идентификация на уязвимост на кандидатите за закрила и на специфичните им нужди. Категорията „лица от уязвими групи“ включва деца, хора с увреждания, възрастни хора, бременни жени, жертви на трафик, хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лица, понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

В някои от регистрационно-приемателни центрове на ДАБ е възприета практика за провеждане на групови консултации на новонастанените кандидати за закрила за установяване на най-острите социални нужди на лицата. В други центрове е осигурено засилено присъствие на социалните работници от ДАБ при провеждане на регистрацията на кандидатите за закрила. В почти половината от мониторираните случаи обаче кандидатите заявяват, че не е направена идентификация на тяхната уязвимост, като наблюдението констатира, че социално интервю с кандидатите за закрила е проведено в 41% (179 мониторирани случая). ВКБООН, БХК, БЧК и други неправителствени организации продължават да настояват за въвеждането на такива механизми по отношение идентификацията, препращането, закрилата и подпомагането на уязвимите лица, и по-специално – непридружените деца – бежанци, макар и без особен резултат.

Осигуряване на превод и правна помощ

Физическите лица, които поради липсата на финансови средства не са в състояние да ангажират адвокат за оказване на правна защита и съдействие, могат да се ползват от правна помощ, финансирана от държавата. От март 2013 г. чужденците, търсещи международна закрила, са включени в категориите лица, имащи право на правна помощ, финансирана от държавата. Наблюдението установи, че в нито един от мониторираните случаи такава не е била осигурена, включително задължителната по закон правна помощ и съдействие на децата и особено – спрямо непридружените деца.

Съгласно закона чужденецът, заявил молба за международна закрила, се информира писмено на разбираем за него език относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Интервюто следва да се проведе на заявен от кандидата език, а когато това е невъзможно, на разбираем за кандидата език. Както бе отбелязано през 2016 г. ДАБ нямаше осигурени преводачи от някои основни говорими езици, а бяха наблюдавани и случаи, в които интервюто се провежда с преводач от език, който кандидата не разбира. Така агенцията не осигури пълно изпълнение на задължението си да осигурява навременно преводач при провеждане на интервютата с кандидатите за убежище.

Все повече непридружени деца

През 2016 г. продължи да нараства броят на непридружените деца на територията на България, които пристигат без родител или друг пълнолетен роднина, който отговаря за тях по силата на закон или обичай. В този смисъл, непридружените деца, търсещи или получили закрила, отговарят изцяло на легалната дефиниция за деца в риск. И през 2016г. регистрациите на непридружени деца в ДАБ продължиха да се провеждат без присъствието на представител, назначен от общинската администрация, и в някои случаи – в отсъствието на социален работник. Правна помощ също не бе осигурявана, доколкото в 100% от наблюдаваните случаи непридружените деца не бяха представлявани от адвокат като техен процесуален представител в нарушение и на европейските общи стандарти за международна закрила в държавите членки на ЕС.

Докладът отправя редица препоръки към отговорните органи, в това число – ДАБ, Агенцията за социално подпомагане, Националното бюро за правна помощ и др. за подобряване на ситуацията на лицата, търсещи закрила в България.

Кликнете тук и прочетете доклада в PDF формат.

* * *

Докладът за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България се публикува всяка година. От 1 януари до 31 декември 2016 г. наблюдението е осъществено по отношение на общо 675 производствени действия в транзитните и регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Също така се разглеждат постановени решения по молби за закрила и качеството на съдопроизводствата по разглеждане на жалби против решения на агенцията. Наблюдаваните производствени действия съответстват на същия брой лица, търсещи закрила, от които 408 мъже, 166 жени, 37 деца и 64 непридружени деца.