ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Съдът в Страсбург с важно решение за упражняване на родителски права

|

В решението си от 6 април по делото Анева и други срещу България Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) прие, че България е нарушила Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ, Конвенцията), който засяга правото на личен и семеен живот. Това дело обединява три дела и касае общо три различни случая, подадени от четирима жалбоподатели. И при трите случая става въпрос за родители, които са били възпрепятствани да осъществят контакт с децата си, въпреки съществуването на съдебни решения, даващи им родителски права или определен режим на лични отношения.

Първото дело е заведено от Владимира Анева и Михаил Иванов, които са майка и син. Второто е на Славейка Кичева. По третото дело – на Станимир Друмев – Съдът не намира нарушение. Жалбоподателите по първото дело са представлявани в съда от адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“, а жалбоподателите по другите две дела – от адв. Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет (БХК). 

Първият, третият и четвъртият жалбоподатели твърдят, че не са били в състояние да поддържат контакт с децата си, а вторият жалбоподател – с майка си, за продължителен период от време, въпреки наличието на влезли в сила съдебни решения, определящи родителските права или личните отношения.

Случаят на Славейка Кичева

Кичева получава родителските права над сина си (роден през 2005 г.), след като се разделя с бащата на детето. Въпреки това през септември 2011 г. бащата отказва да върне детето в дома му след края на една от предварително уговорените им срещи. След това майката вижда детето само няколко пъти и то в институционална среда, винаги в присъствието на бащата. В един от опитите си да се свърже с детето си майката отива в дома на бившия си съпруг, където е удряна в лицето и съборена на пода от него, като всичко това се случва пред очите на детето. Майката се опитва няколко пъти да използва услугите на частен съдебен изпълнител, но той отказва с мотива, че случаят е твърде сложен. 

Впоследствие се свързва с държавен съдебен изпълнител, който поема случая, но на планираните срещи за предаване на детето бащата или не идва изобщо, или не води детето със себе си. В двата случая, в които детето е доведено, то е видимо неспокойно, не успява да приеме майката и се чувства заплашено. Оценката на психолог е, че детето е в състояние на крайна степен на родителско отчуждение, под силното влияние на бащата. Той многократно акцентира върху собствените си финансови ресурси и стабилност, които го правят по-добър родител.

Направената психологическа оценка на детето и ситуацията с родителите му през септември 2013 г. обобщава, че детето преживява хронична емоционална криза и отчуждение от майка си. През следващата година бащата преустановява напълно срещите с майката. Експертен доклад от 2014 г. определя, че детето е в риск, потвърждавайки, че поведението на бащата е тенденциозно агресивно и че непрекъснато критикува и обижда майката на детето. Майката иска от съдебния изпълнител да постанови детето да присъства на задължителни срещи с психолог преди окончателното му връщане при нея, имайки предвид, че той се нуждае от специализирана помощ за преодоляване на чувствата си на отчуждение към нея.

Въпреки че родителските права са присъдени на Кичева с влязло в сила съдебно решение, прокуратурата не намира да има извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс от страна на бащата, който неправомерно задържа детето. 

„Тези случаи показват, че това не са изолирани примери на злоупотреби с правото на личен и семеен живот при раздяла на родителите, което сочи, че изпълнителното производство за предаване на дете по Гражданския процесуален кодекс е неефективно. Този режим е бил нееднократно подлаган на критики, както от практикуващи адвокати, така и от гилдията на съдебните изпълнители. В допълнение има налице бездействие от страна на прокуратурата, която въпреки ясната норма на Наказателния кодекс, инкриминираща неизпълнението на влязло в сила съдебно решение и обилните данни за наличие на престъпно деяние в случая на Кичева, не намират такова. Налице са и ограничените правомощия на социалните институции, който не съумяват да принудят бащата да съдейства“, коментира адв. Качаунова. 

В решението си по делото ЕСПЧ подчертава, че в случаи като тези адекватността на мярката се определя от бързината на нейното прилагане. Бързото изпълнение е от особено значение в ранните етапи на разделяне, когато все още съществува силна връзка между детето и родителя. Като се има предвид, че процедурите по изпълнение са били решаващи за ефективното упражняване на правото на жалбоподателите на личен и семеен живот и по-специално за възможността им да се съберат с децата си, Съдът счита, че е било необходимо производствата да бъдат провеждани с особено старание.

Освен това Съдът отбелязва факта, че първият и третият жалбоподател са упражнявали родителски права, а не само правото на виждания/посещение по отношение на децата си. Родителските права се възлагат от националните съдилища след цялостна оценка на всички фактори, включително като се взима предвид най-добрият интерес на детето. Тъй като двете деца все повече са се отчуждавали от жалбоподателите, поради изминалото време и конкретните обстоятелства, предизвикани от другия родител във всеки от случаите, Съдът намира, че продължителните процедури по изпълнение са имали безспорно негативно въздействие върху възможността жалбоподателите да се съберат със своите деца. 

По делата на Анева и Кичева ЕСПЧ се произнася, че властите не са успели ефективно да наложат адекватни и навременни мерки за запазване на правото на личен и семеен живот.

Съдът присъжда обезщетение в размер на 12 000 евро на Славейка Кичева и още 2 100 евро за съдебни разноски. БХК подпомогна жалбоподателката в това производство.