След 30-месечна съдебна битка съдът установи, че „такса дете“ представлява дискриминация

|

Снимката е илюстративна

16 март 2018 г.

С решение от 12 март Върховният административен съд (ВАС) намери, че обявената политика на старозагорско заведение да таксува допълнително родителите на играещи деца, представлява дискриминация и също така нарушава Закона за туризма. Преди това две други инстанции – Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и Административен съд (АС) – Стара Загора, не намират нарушение.

Историята

През юни 2015 г. жалбоподателката Живка Александрова сяда в заведение в Стара Загора. В менюто обаче вижда надпис: „ЗАВЕДЕНИЕ БЕЗ ДЕТСКА ПЛОЩАДКА ЗА ИГРА! НЕ СЕ ДОПУСКА ДЕТСКА ИГРА! ПРИ НАРУШЕНИЕ СЕ ТАКСУВА 50% НАДЦЕНКА НА СМЕТКАТА /МИНИМУМ 20 ЛВ/“. Александрова пита на какво основание са наложени тези ограничения, както и на какво основание са предвидени въпросните санкции, но не получава ясен отговор, а като причина за недопускането на детска игра в заведението е изтъкнат предишен инцидент, при който било пострадало дете, както и това, че децата пречели на сервитьорите да си вършат работата. Това я кара да напусне заведението, защото по-късно към нея е трябвало да се присъедини партньорът ѝ и трите им деца. Тъй като се почувствала обидена и унизена като майка от тази случка, тя решава да потърси правата си. Последвалата проверка на КЗД обаче заключила, че нито търговското дружество, нито представляващите го физически лица, са осъществили дискриминация по признак „семейно положение“. Жалбоподателката оспорва постановеното от КЗД решение пред АС, който го потвърждава. С решението си от 12 март т.г. обаче ВАС отменя  и двете решения, изпраща делото като преписка на КЗД за ново произнасяне и осъжда комисията да изплати на жалбоподателката сумата от 500 лева за разноски.

От правна гледна точка

Преди да стигне делото до ВАС, КЗД и АС – Стара Загора не откриха нарушение. Административният съд в Стара Загора споделя крайните изводи на комисията и допълва мотивите ѝ, като подчертава, че „не всички деца, а само играещите, са обект на, а само играещите, са обект на поставения в менюто на заведението надпис“, което според комисията означава, че акцентът е поставен върху действията на децата, така че не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателката, че е „застрашена от заплащане на надценка единствено в качеството ѝ на майка“. Подобен формализъм показва склонността на българските институции да следват буквата на закона, а не духа му.

Юристите на БХК представляваха жалбоподателката пред всички инстанции.

„Приветстваме решението на Върховния административен съд“, коментира адв. Адела Качаунова. „Щастливи сме, че българският съд установи, че родителите и децата също са хора с права“, допълни тя.

Самата Александрова пък коментира: „Това решение лично за мен, не само като жалбоподател, но и като родител, е глътка въздух и лъч надежда, че все пак в съдебната ни система има мислещи и съвестно работещи хора“.