Властта се опитва да отнеме и последната защита на гражданите срещу административния произвол

|

На 22 юни 2017 г. със съгласието на всички парламентарно представени партии Народното събрание прие на първо четене законопроект, с който драстично се повишават съдебните такси за водене на административни дела.

Както се посочва в публикуваното становище на Програма „Достъп до информация“ повишението за гражданите е повече от 18 пъти (от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации – над 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.). При делата с материален интерес държавната такса става до 3400 лв. при интерес до 10 млн. лв. и до 9000 лв. при интерес над тази сума, с което се ограничават основно организациите с идеална цел, обединени за защита на дадени колективни интереси като, например, права в здравеопазването, енергоснабдяване, жилищно настаняване, местни и парламентарни избори, опазване на околната среда и други значими обществени регулации или уредби.  

В мотивите си за това изменение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вносителите на законопроекта Данаил Кирилов, Анна Александрова,  Десислава Атанасова, Георги Марков, Кирил Калфин, Иглика Иванова-Събева и Мария Илиева посочват, че към момента съдебните такси по административни дела били „символични“, не отговаряли на икономическите условия в страната и не били достатъчни да покрият разходите на съдилищата. Според същите вносители това създавало – цитираме:  предпоставки за злоупотреба с правото на жалба“.

Правото на жалба срещу актове, действия или бездействия на администрацията е основно право на всеки гражданин на тази държава, уредено в така наречената „обща клауза за обжалваемост“ по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Така нашият най-основен закон повелява, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. В този смисъл правото да се защитиш срещу решенията и действията на администрацията е залегнало в устоите на държавата ни като основно човешко право.

Правото на жалба дава възможност на всеки гражданин да се противопостави срещу действията на държавната или общинската администрация и да поиска от съда защита от тази изпълнителна власт, когато тя нарушава или ограничава правата му. Досега никоя власт не си е позволявала да ограничи по такъв директен начин защитата на гражданите от административен произвол чрез стесняването на достъпа до съд.

С повишаването в пъти на съдебните такси по административните дела обаче държавата на практика отнема от гражданите възможността им да завеждат такива жалби, защото само малцина ще разполагат с финансовата възможност да заплатят високите съдебни такси. Достъпът на гражданите до съдилищата, за да потърсят защита на нарушените им права, ще стане непосилен, и при това, именно поради икономическите условия в България на стагнация, безработица и всеобща  бедност.

По този начин властта се опитва да запази достъпа до правосъдие само за богатите и да го отнеме от бедните.

Правото на достъп до съд чрез жалба може да бъде квалифицирано като „злоупотреба“ само от една цинична и самозабравила се власт, а отнемането му от гражданите чрез закон – като посегателство срещу демократичните принципи.