В памет на Людмила Алексеева

|

Само два дни преди да отбележим 70-тата годишнина от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, правозащитната общност загуби една от ярките личности в небосклона си. Руската правозащитничка Людмила Алексеева почина в Москва на 91-годишна възраст.

Московската хелзинкска група и Българският хелзинкски комитет бяха дълги години членове на Международната хелзинкска федерация по правата на човека. В рамките на това тясно сътрудничество БХК и МХГ осъществиха редица проекти, обхващащи широк спектър от проблеми с правата на човека в Русия и в България. Те включват съвместни мисии по мониторинг на местата за лишаване от свобода, наблюдения на правата на етническите малцинства, както и на военните действия в Чечения, застъпничество за правата на човека в други региони на Европа. Членове на екипа на БХК години наред поддържаха близки отношения с членове на екипа на МХГ и лично с Людмила Алексеева.

Житейски път

Людмила Алексеева е родена на 20-ти юли 1927г в Кримския черноморски пристанищен град Евпатория. По-късно се мести заедно с родителите си в Москва, където през 1950г. завършва история, а малко след това се присъединява към комунистическата партията. Заради дързостта да подпише писмо в защита на Александър Гинзбург и група дисиденти през април 1968г. Людмила Алексеева е изгонена от партията и от работата си в издателство „Наука“.

Алексеева обаче продължава тайната си дисидентска дейност като машинописка в „Хроника на текущите събития“ – първото дисидентско периодично издание в Съветския съюз, разпространявано от така наречения сам-издат. През 1976г. става един от създателите на Московската хелзинкска група – правозащитна организация, създадена с цел да следи и подкрепя изпълнението на принципите, заложени в Хелзинкското споразумение от 1975год.  Заради тази си дейност и засилващия се натиск на тайната полиция е принудена да напусне СССР през 1977г. Завръща се в Русия едва през 1993г.

Отвъд окена Алексеева продължава активната си правозащитна дейност, като работи доброволно за Радио Свободна Европа и Гласът на Америка, и прави поредица от тематични публикации на английски и руски език.

През 1989г. се превръща в двигател на рестартирането на Руската Хелзинкска група, след като организацията е била разпусната седем години по-рано. През 2000-ната година участва в създаването на съвета по правата на човека към руския президент – едно начинание, което ѝ печели както адмирации, така и критики от други правозащитници.

Въпреки напредналата си възраст, Людмила Алексеева не спира да работи активно през последните години, повдигайки публично щекотливи въпроси за спазването на човешките права от страна на руската власт в контекста на повишаващото се полицейско насилие на руска територия, масовата депортация на грузинци през 2006-та и политиката в Ингушетия. През 2009-та Алексеева е арестувана по време на демонстрация, и арестът ѝ предизвиква широк вътрешен и международен отзвук.

За дейността си в продължение на повече от пет десетилетия Людмила Алексеева е носител на множество международни отличия, сред които наградата за човешки права на името на Вацлав Хавел (2015), награда Сахаров на Европейския парламент за защита свободата на словото и мисълта (2009), Орден на Почетния легион (2007) и др.