Всеки ден в България едно дете прави опит за самоубийство, а двама възрастни слагат край на живота си

| Яна Бюрер Тавание,

Правителството от години не приема
Националната програма за превенция на самоубийствата
и не финансира Националната програма за психично здраве

София, 26 май 2011 г.

През последните две години всеки ден средно едно дете прави опит за самоубийство, a двама възрастни слагат край на живота си.

Най-възрастният човек, извършил суицидно действие през 2010 г., е бил на 97 години, а най-младият - едва на 8 години.

Това съобщи днес д-р Михаил Околийски, ръководител направление „Психично здраве” в Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ), по време на специална пресконференция в София, посветена на отказa на държавата от приоритет „психично здраве”. Информацията е от постъпили в НЦООЗ данни от регионалните центрове по здравеопазване и според д-р Околийски реалният брой на самоубийствата е много по-висок.

Д-р Околийски съобщи още, че правителството от години не приема Националната програма за превенция на самоубийствата и не финансира Националната програма за психично здраве - в противоречие с поетите ангажименти пред ЕС и собствените си декларирани приоритети. В резултат, България е страната с най-висок дял на успешните опити за самоубийствo в Европа (съотношението успешен опит към брой опити у нас е 1 към 2, в сравнение с 1 към 10 средно за ЕС), а самият брой на опитите нараства постоянно.

Национална политика за психично здраве на гражданите на Република България (2006-2011 г.) има за основна цел осигуряване на равен и адекватен достъп до психично-здравни грижи за всички хора с психични проблеми; изработване на стратегии за превенция на психичните заболявания, промоция на психично здраве, както и за борба със стигмата и дискриминацията на психично болните. Тя не е финансирана от 2007 г.

Национална програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България (2010-2016 г.) цели намаляване на честотата на опитите за самоубийство и на смъртността поради самоубийство. Тя продължава да не бъде приета и съответно финансирана.

Д-р Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК), който съорганизира днешната пресконференция, коментира, че заради липсата на финансиране на тези две програми, в страната липсват психично-здравни услуги в общността, а пътят пред успешната деинституционализация на деца и възрастни е блокиран. „Въпреки обещанията на България, въпреки сериозните препоръки, отправени от Европейската комисия в предприсъединителния период, въпреки делата пред Европейския съд по правата на човека - напредък не се отбелязва. Има разписана програма само за деинституционализация на децата в институциите за деца с тежки форми на умствена изостаналост, но не и на възрастните. Деинституционализацията на домовете за възрастни е забравена тема”, каза още Красимир Кънев.

„Никой не е застрахован от това в някакъв момент от живота си да развие психична болест и тази психична болест да го доведе дори до институция”, каза д-р Христо Хинков, ръководител секция „Психично здраве в общността” в Националния център по опазване на общественото здраве.

Адв. Анета Генова, юрист в правната програма на БХК, критикува остро имитацията на деинституционализация, която се извършва в момента - и малкото хора, които напускат институциитe, не са подготвяни за живот в общността, а твърде често самите алтернативни форми са в рамките на или близо до домовете.

Освен изключително обезпокояващата статистика относно самоубийствата, организаторите изтъкнаха, че днес психични заболявания има един на всеки десет граждани на ЕС (в България един на всеки пет), като в повечето страни депресията е най-разпространеният проблем. България е страната, в която се наблюдава едно от най-високите нива на самоопределено лошо настроение (данните са от Европейски барометър за психично здраве в ЕС през 2010 г. и Епидемиологично изследване на здравето и стреса в България EPIBUL).

От НЦООЗ и БХК напомниха, че основанията за ангажимента на държавата в сферата на общественото психично здраве са продиктувани, от една страна, от изискванията, залегнали в Закона за здравето, а от друга - от директивите на ЕК за присъединяване на България към ЕС (за създаване и оторизиране на държавна структура в МЗ, отговорна за проблемите на психичното здраве). В допълнение, в Европейския Пакт за психично здраве и благоденствие, приет през 2008 г., e договорено, че е необходима твърда политическа воля за издигане на психичното здраве до ранга на основен приоритет във всички страни-членки на ЕС; кaкто и че трябва да се предприемат мерки на ниво ЕС, обединяващи отговорните политики и съответните партньори.

В същото време, на фона на липсата на финансиране и задълбочаващите се проблеми в сферата на психичното здраве в България, Министерството на здравеопазването планира съкращаване на направление „Психично здраве” в Националния център за oпазване на oбщественото здраве. „Това за нас е поредната илюстрация на отказa психичното здраве да остане приоритет на държавата, както е формулирано официално в момента”, казаха организаторите.

Те призоваха за спешно финансиране на програмите за психично здраве и за суицидопревенция и суицидопрофилактика, както и за отговорно държавническо поведение в сферата.

За повече информация:

Д-р Михаил Околийски,
ръководител направление "Психично здраве"
в Националния център по опазване на общественото здраве
RPOInfoProject@mbox.contact.bg
02 9549769

Яна Бюрер Тавание
директор "Кампании"
Български хелзинкски комитет
yana@bghelsinki.org
0882823260