Горещи картофи (по истински случай)

| Станимир Петров,

Едно 16-годишно момче бавно гасне пред очите на персонала на кризисен център (КЦ) за деца “Вяра, Надежда, Любов” в софийския квартал “Надежда”. Здравословният статус на детето е изключително влошен – задъхва се при изкачване само на няколко стъпала или заспива седнал. Момчето е с тежка хероинова зависимост. Изследванията му са потвърдили, че носи вируса на HIV, както и на хепатит В и хепатит С. Констатирана е и туберкулоза. Когато е по-добре, детето бяга от кризисния център. Служителите винаги подават сигнал за издирване до полицията, но полицаите са наясно, че след като го върнат в КЦ то пак ще избяга и това ги демотивира, въпреки че знаят местонахождението му. Биха могли да го върнат в центъра, ако е извършил напр. кражба от магазин, както вече се е случвало, или след като е изпадал в безпомощно състояние на публично място. Директорът на КЦ многократно е сигнализирал компетентните институции, че случаят е изключително сериозен и че детето има спешна нужда от постоянни медицински грижи, каквито центърът не е в състояние да осигури поради липсата на медицински персонал. Институциите от своя страна не отричат сериозността на проблема, но не предприемат мерки за осигуряване на необходимото лечение.

Кои са тези институции и какво са направили по конкретния случай? Първото настаняване на момчето в КЦ е със заповед на директора на Дирекция социално подпомагане (ДСП) – Оборище от 23 ноември 2012 г. Мярката е потвърдена със съдебно решение от Софийски районен съд от 12 март 2013 г. (цели три месеца и половина след настаняването). След изтичането на шестмесечния срок (от датата на съдебното решение, а не от датата на реалното настаняване), на 12 септември 2013 г. директорът на ДСП Сердика настанява за пореден път момчето в КЦ. На свой ред, след като е наясно, че мястото на детето не е в КЦ, директорът се осмелява да се опълчи на настаняването и обжалва заповедта на ДСП пред РДСП. Директорът на РДСП обаче потвърждава заповедта на директора на ДСП със следните мотиви:

“...Видно от социалния доклад непълнолетният е в критично здравословно състояние и съществува реална опасност за живота и здравето му. Той е в непрекъснато бягство и в момента е обявен за издирване. Родителите му не притежават материални условия, нямат необходимия родителски капацитет и подкрепяща среда и не са в състояние да полагат адекватни за състоянието на детето грижи. Касае се за специализирани грижи за деца с тежка наркозависимост и сериозни увреждания, за които на този етап никой не може да се грижи. Системата за закрила на детето е предвидила различни мерки за закрила, които не обхващат подходящи механизми за решаване на здравословни проблеми. До намиране на най-подходяща алтернатива за подобряване на здравословното състояние на непълнолетния в съответно здравно заведение, той трябва да бъде отглеждан в институция или услуга, където ще намери необходимата му социална закрила, грижи и внимание...”

Мотивите на директора на РДСП звучат като подигравка, а не като решение в духа на прокламирания от международните стандарти “висш интерес на детето”. От една страна, той признава, че системата за закрила на детето не обхваща механизми за решаване на здравословни проблеми. От друга страна обаче, той потвърждава настаняването в КЦ, където няма медицински персонал. Логично е да попитаме защо директорът на РДСП решава да осигури на детето необходимата му “социална закрила, грижи и внимание”, когато на него му е необходима медицинска грижа? Логично е да питаме също КОГА на детето ще се осигури медицинска грижа? Отговорът е - “...до намиране на най-подходяща алтернатива”. ДОТОГАВА вероятността детето да се е озовало в един по-добър свят е доста голяма. Логичен е и въпросът КОЙ трябва да търси “най-подходяща алтернатива”? Отговорът е - институциите. Проблемът е, че въпреки признаването на проблема, те започват да си подхвърлят решаването му като горещ картоф. Случаят на момчето, което бавно гасне в институция, в която не му е мястото и която не може да му помогне, очевидно е такъв горещ картоф, след като и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), която БХК сезира за случая, на свой ред констатира следното:

“Предвид тежкото здравословно състояние на непълнолетния ...и необходимостта от специализирана грижа, ДАЗД се обърна към Министерство на здравеопазването за спешно съдействие и настаняване на детето за адекватно лечение. В тази връзка на 14 октомври 2013 г. сме информирани, че Министерство на здравеопазването се е обърнало за становище към Националния център по наркомании и Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм. За предприемане на адекватни действия по въпроса, ДАЗД счита, че възможно решение е разкриването на нов вид интегрирана медико–социална услуга за кризисно настаняване, която да обхваща цялостно обслужване на деца до 18-годишна възраст с хронични заболявания и зависимости, терапевтични, образователни, рехабилитационни и социални потребности.

Предвид гореизложеното и предвид тежкото критично здравословно състояние на непълнолетния ...ДАЗД ще инициира среща с отговорните органи за обсъждане и решаване на проблема, с оглед гарантиране на правата и интересите на детето и подобряване на здравословното му състояние.”

Къде е сарказмът в аналогията с горещия картоф, подхвърлян енергично между ДСП, РДСП, ДАЗД, МЗ, Националния център по наркомании и ДПБ за лечение на наркомании и зависимости? Може би в безсилието на институциите да вземат решение преди да се е случило непоправимото или в използването на бъдеще време, когато са необходими спешни действия. Защото от бързината на реакцията им зависи дали момчето ще си е отишло преди евентуалното решаване на проблема. През януари 2014 г. поредното подхвърляне на картофа извърши и директорът на ДПБ за лечение на наркомании и зависимости, който отказа да приеме момчето за лечение в стационара в Суходол с мотивите, че нито има необходимите медикаменти, нито има специалисти по лечение на зависимости, които биха помогнали ефективно на пациента. Няма и програми за лечение на зависими към опиеви наркотични вещества за лица от 15 до 18 г. със съвременни медикаменти по модели на европейски практики, съответстващи на стандарти за добра практика. Директорът на ДПБ за лечение на наркомании и зависимости е категоричен, че “...лечението с Метадон (на каквото е подложено и 16-годишното момче), създава често зависимост към медикамента, както и “черен пазар”, за който се говори постоянно по масмедиите.” Но това е друга, не по-малко сериозна тема.

Нека за пореден път да попитаме - КОЙ и КОГА ще има решение за казус като този на момчето, който се оказва, че не е единствен. В същия КЦ е настанено и друго HIV позитивно момче – друг горещ картоф, който също ще се подхвърля между неуморните ръце на бездушни чиновници. А те от своя страна не може да не са наясно, че докато си подхвърлят насам – натам горещите картофи, те бавно изстиват.

Станимир Петров е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Координатор на „Мониторинг и изследвания” в БХК.