Славка КУКОВА Признавам, че пиша тази статия заради реакцията на Министерство на социалната политика. Реакцията му от 5 ноември 2007 г. ме кара да мисля, че промяна е възможна и ще се осъществи. Но крайно ме възмущава фактът, че никъде не се споменава ролята на неправителствените организации, които начертаха и ще изпълнят този план. Твърдо смятам, че правителството трябва да разпознае партньори и експерти сред всички нас, с каквито то не разполага и да престане да се държи така, все едно не съществуваме. Има пространство и е време за цивилизован диалог, в основата на който стои бъдещето на реформиране на домовете за деца и младежи с умствена изостаналост в България – 26 на брой с приблизително 1500 деца и младежи в тях. Октомври 2002 г. – Български хелзинкски комитет прави международна кампания за подобряване положението на хора с ментални увреждания заедно с Амнести Интернешънъл и в доклада, представен в България е включен и домът в Могилино. Казваме, че няма грижа за тези деца, че са подложени на унизително и нечовешко отношение. Няма отзвук. Дори Европейската комисия просто пише в докладите си, че трябва да се подобрят условията в тези домове, а не че за всяко дете трябва да се намерят най-добрите условия за развитието му, което иначе е държавна политика на хартия. Коалиция от неправителствени организации пише специално алтернативен доклад до Европейската комисия. В него са Български хелзинкски комитет, Всяко дете, Спасете децата и др. Текстът на доклада може да бъде намерен тук. 
Деца от помощното училище в Брестовица, общо 86,
от които 25 са дошли от Могилино за последните 4 години, октомври 2007 г.
2003, 2004, 2005 г. – Министерството на труда и социалната политика започава да разпределя европейски средства за програма ФАР за деинституционализация и за подобряване на качеството на живот на хора с ментални увреждания. Няма деинституционализирани деца, закрити са три дома и децата са прехвърлени в други, не по-добри домове. Средствата по ФАР проекти се разходват за създаване на услуги в общността, но без да е направена оценка на потребностите на местното население и без да се отчитат нуждите на децата в домовете като Могилино. Април 2006 г. – Правя репортаж за домовете Горна Козница, Могилино, Горски Сеновец и други заедно със Sky news. Отново никакъв отзвук в България. Тук може да се гледат репортажите:
http://www.sky.com/skynews/video/videoplayer/0,,31200-kids_p11850,00.html
http://www.sky.com/skynews/video/videoplayer/0,,31200-bulgaria_p11148,00.html Юли 2006 г. – получаваме в Български хелзинкски комитет писмо от Кейт Блюит за това, че се интересува от положението на българските деца с ментални увреждания. Даваме й информация веднага за всички домове в страната и нашите наблюдения върху тяхното състояние. Септември 2006 г. – мислим за стратегия за заснемане на филма в 15 дома в страната и чертаем маршрути. Октомври 2006 г. – предварително представяме алтернативен на правителствения "Доклад-оценка на състоянието и перспективите пред детските институции в България и на напредъка в изпълнение на правителствените ангажименти по Конвенцията за закрила на детето на ООН" на БХК за състоянието на детските институции в България (сред които и тези като Могилино) на отговорни служители от министерства и агенции. След това го представяме публично. Текстът му може да бъде намерен тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&id=0&cat_id=19#2003. Като съдя по проблемите, които обсъждаме сега, този доклад още не е четен от много служители в министерства и агенции, които са отговорни за децата в България. През октомври 2007 г. изпратих писмо до министър Масларова да напомня за него и да я помоля нейните служители да го прочетат.  Деца от помощно училище Брестовица заедно със Славка Кукова, октомври 2007 г. Декември 2006 г. – Пиша писмо от името на БХК до директорката на дома, в което обяснявам коя е Кейт Блюит и каква е целта на престоя й в дома. Оставям номер на мобилен телефон и мейл, ако има някакви въпроси. Януари до юни 2007 г. – Кейт и Браян снимат в дома и никой никога не се обажда да ме пита нищо. Август 2007 – Кейт ми казва, че филмът ще бъде излъчен по ББС през септември.
Началото на септември 2007 г. – Обажда се служителка от МТСП, разбрала, че филмът е заснет с помощта на БХК. Пита какво толкова има в този дом и за какво се отнася филмът, защото трябва да отговори на запитване на посланика ни във Великобритания. Казвам й, че филмът показва как институцията унищожава деца. Тя звучи отегчено и пита за информация. Пращам й всичките ни доклади за Могилино. Тя пише отговор, в който нищо от тях не споменава на посланика. Той пише отговор на Кейт, който звучи нелепо и безотговорно и се чете във филма. 14 септември 2007 г. – Денят след излъчване на филма, никой в България не знае за него. Само аз. Получавам 30 писма от англичани, които питат какво да направят. Пиша писмо, което разпращам до всички. Искам те да пращат писма до г-жа Масларова, областен управител на Русе, кметове на Две Могили и Русе, отдели за закрила на детето и Дирекции “Социално подпомагане” пак там. В писмата да искат домът да се закрие и преди това да се разработи план за настаняване на децата извън институции в приемни семейства, осиновители, като крайна мярка малки групови домове, но всичко това в Русе. Пиша им, ако желаят да изпратят пари, да го направят на сметката на БХК. Вече екип от 4 учители от Ню Касъл ми пише, че започват подготовка за пристигане в България, защото разбират, че децата в Могилино могат да се научат да говорят, да общуват, да се образоват, да се чувстват полезни. Знаят как да направят това. В Mediapool излиза статия за филма: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=131961 15 септември 2007 г. – Продължават да идват писма и отговори на моето писмо до всички. От всички българи се обажда единствено г-н Иван Станчов – основател на център за рехабилитация на деца с множествени увреждания “Карин дом” във Варна, бивш посланик на България във Великобритания и бивш министър на външните работи. Иска да се срещнем и да обсъдим план за действие. 17 септември 2007 г. – Срещаме се с него и Червен кръст-България и обсъждаме стъпките – уведомяване на НПО за проблема и покана за участие да го разрешим заедно, оценка на потребностите на децата, оценка на възможностите в Русе за предоставяне на услуги на тези деца (аз вече съм ги посетила), подпомагане на работата с децата в дома от специалисти, закупуване на микробус, уведомяване на бизнеса в България за възможностите да инвестира в този проект, след местни избори срещи с местна власт за отделяне на терени или апартаменти за малки групови домове, подкрепа на местни НПО с опит и експертиза за предоставяне на услуги на хора с ментални увреждания. Той предава доклад-оценка на БХК, споменат по-горе, от 2006 г. на Миглена Кунева. Тя обещава подкрепа. Аз разпращам плана за обединяване на неправителствени организации около идеята за реална деинституционализация на децата. Местните медии правят репортажи, без да са гледали филма и представят ситуацията като приемлива предвид уврежданията на децата, без дори да знаят какви са те. 20 септември 2007 г. - Министър Масларова казва в интервю за Инфо радио, че тези деца не могат да проходят и проговорят и че такава е и европейската практика. Весела Банова, зам.председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) същия ден казва в медиите това: ”Домът в Могилино е в най-лошо състояние от всичките 26 такива институции, в които живеят 1600 деца и младежи с умствена изостаналост. Миналия октомври комисии посетиха всичките 26 и оценката беше, че 22 трябва да се реформират, 3 - да се преструктурират, а този в Могилино - да се закрие. Причината е, че е в малко населено място на 60 км от Русе и на 30 км от нaй-близкия град - Две могили. Въпреки че в последните 4 години той е усвоил пари по 2 европейски проекта и са изградени много скъпи зали за рехабилитация, грижата за децата не е на ниво. Естествено е, че в такова място персоналът не е достатъчно квалифициран, липсват специалисти. Инфраструктурата е много лоша. Децата нямат никакви перспективи за интеграция в обществото. Затова през май самото ръководство на дома изготви план за закриването му. Мотивите са пак същите - отдалечеността на Могилино прави невъзможно осигуряването на адекватни грижи. Това обаче ще отнеме малко повече от година, защото за всяко дете се търси индивидуално решение. Опитваме се да настаним някои при родителите им. Други - в приемни семейства, но у нас все още няма достатъчно обучени да гледат толкова трудни деца родители. На трети търсим места в други домове възможно най-близо до Русе, за да могат родителите и близките им да ги посещават. Не съм гледала репортажа на Би Би Си, но агенцията веднага се самосезира за случая, а утре (днес - бел. ред.) в Могилино отива специална комисия.”
Аз не разбирам кои от тези домове въобще подлежат на преструктуриране (всички се намират далеч от градове и нямат квалифицирани специалисти и не предоставят качествена грижа за децата в тях) и оценката на ДАЗД не е публично достъпна, за да знаем какви критерии са довели до споделените по-горе заключения. Във Великобритания зрители питат какво ще се направи с децата, за да знаят какви, колко и на кого средства да изпращат. Вече организират Тръст за Могилино. Аз се срещам със
Спасете децата (сега Център за приобщаващо образование), за да решим кои трябва да бъдат специалистите, които да оценят потребностите на децата и възможностите за услуги в Русе. Говорим и за училищата, в които интеграцията се случва успешно в Русе и питаме директорката на основно училище “Ангел Кънчев” там дали ще приеме деца от Могилино и тя се съгласява. Представител на Хабитат се съгласява на тази среща да започне писане на проект за реновиране или построяване на жилища за децата в Русе. Чакаме местните избори, за да разберем с кого ще преговаряме за това. Пишат ми все повече българи, живеещи в чужбина. 25 септември 2007 г. – координирам вече комуникация между организации и британци, които искат да помогнат. 29 септември 2007 г. - вече виждам, че във форума на българските майки тече сериозна дискусия и се срещам с тях. Говорим за възможни форми на сътрудничество. Те вече имат петиция тук:
http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html. Казват, че мислят за протест. Обещавам да напиша исканията за децата от Могилино и другите домове като Могилино. Яна Домусчиева прави сайт за Могилино, на който да се качва и следи всичко, което се случва с децата оттам:
http://mogilino.wordpress.com/За-блога/ 30 септември 2007 г. – Иван Фишер, бивш изследовател на Амнести Интернешънъл, с когото работихме през 2002 г., пише статия-реакция на филма тук:
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14614 3 октомври 2007 г. – с трима колеги от Инициативата за психично здраве от Отворено общество - Будапеща, интересуващи се от добри практики, в които да инвестират, посещаваме Русе – дневен център на Русенска асоциация за лица с интелектуални затруднения за деца с умствени увреждания, дневен център на Каритас и защитено жилище на фондация “Приятелска подкрепа”. Питам всички ще приемат ли деца от Могилино. Първите ми казват, че имат одобрено увеличение на капацитета с 12 места от януари 2008 г. и ще приемат деца, защото са и работили с 5 от тях. Директор на защитеното жилище ми казва, че има планове да извежда все повече младежи от институции и ще помогне с лоби в общината за намиране на апартаменти, но дори временно може да се настанят ходещите деца в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи “Д. Басарбовски”, за да могат да учат в русенски училища. Вечерта срещам проверяващите служители от МТСП, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето в хотела в Русе. Предавам им плана, който вече съм съставила за стартиране на процеса за реална деинституционализация. Те ми казват, че ще е добре да се помисли за хубавите сгради, за персонала, за приемна грижа от персонала на някои деца, казват ми, че са нужни минимални интервенции при някои деца, за да се възстановят, казват ми, че има съпротиви срещу затварянето от кмета. Казвам, че искаме да работим заедно и че има неправителствени организации, с които може да се работи за намиране на решение в интерес на всяко дете. 4 октомври 2007 г. – Публикувана е статия в Медияпул на Даниела Горчева (Холандия) в мое интервю http://www.mediapool.bg/show/?storyid=132520&srcpos=2, в която изразяваме позиция за възможна рехабилитация и превръщане на децата от Могилино в пълноценни граждани. 8 октомври 2007 г. - участваме в предаване на Милен Цветков по Нова телевизия заедно с български майки на деца с множество увреждания, служител от Агенция за закрила на детето. Опитваме се да затвърдим позицията, че децата в Могилино могат и трябва да живеят адекватно обслужвани и че това не може да стане докато са в дома. Успяваме да покажем, че те не изглеждат така заради уврежданията си, а поради системното неглижиране от страна на персонала. Предаването може да се гледа тук: http://www.neterra.tv/bg/show.php?id=805&bm=2. Отново е публикувана статия на Даниела Горчева в Медияпул: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=132608 9 октомври 2007 г. - излъчва се предаване на Ирина Недева по националното радио в програмата “Преди всички”, в което се обявява, че Движението на българските майки организира протест, както се дава право на отговор на авторката на филма Кейт Блюит срещу нападките от страна на г-жа Масларова, че филмът е заснет тенденциозно и злонамерено. Директно се включва в него по телефона министър Масларова. Казва, че “повечето от децата в Могилино са с тежка форма на олигофрения”, че “могат да се поддържат, да се научат на някакви игри”, че “медицината не е открила, за съжаление, досега начин такива деца да бъдат възстановени, както на нас ни се иска”, че “в министерството няма медицински специалисти, но в домовете са назначени медицински лица” и тя цитира, това, което медицински специалисти смятат за децата. Накрая казва “ не искайте от нас чудеса” и “посетила съм стотици домове и едва сдържам сълзите си”.
Отивам на протеста на българските майки, на който присъстваме с Иван Станчов, Димитър Паница, колеги от хелзинкски комитет, майки с деца. Те влизат в МТСП да преговарят. На масата са няколко неправителствени организации, сред които Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и те не звучат загрижено. Пресата отразява протеста. Искам разрешение от заместник-министъра на социалната политика - Иванка Христова за провеждане на обучението в Могилино от английските учители по факс. Обещават ми среща с нея за следващата седмица. Ето и исканията, които пиша за протеста на майките, внесени в МТСП. “Могилино – какво искаме за децата там - Да не се затваря домът стихийно и в ситуация на стрес след проверката на МТСП, АСП и ДАЗД от миналата седмица.
- Резултатите от тази проверка да бъдат публично оповестени, особено тези, които касаят евентуалната реинтеграция на децата в семействата им.
- Да не се прехвърлят децата – 46 на брой и лицата над 18 години -29 на брой, които сега живеят в дома в други домове, както става до момента.
- Да не се повтаря опитът от закриване на Факия, Добромирци, Джурково – Факия и Джурково станаха домове за възрастни с умствена изостаналост, а се обяви публично, че са затворени, децата от Добромирци бяха прехвърлени в други домове, където не получиха по-добра грижа и внимание и продължават да са институционализирани.
- Да не се местят децата от Могилино и който и да е друг дом в домове в села, където няма възможности за интеграция, достъп до образование, няма квалифициран персонал, няма независимо наблюдение, трудно се осигурява транспорт.
- Да се извърши прецизна диагностика от екип от медицински специалисти, специални педагози, логопеди на всяко дете в дома и според установените потребности на децата, те да бъдат обслужвани от услуги в общността в гр. Русе.
- Децата, които могат веднага да бъдат интегрирани в училища в Русе, да се запишат да учат и с тях да работят ресурсни учители.
- Децата и младежите, които се нуждаят от физическа рехабилитация, да я получават в град Русе в дневните центрове.
- ецата в най-тежко състояние да бъдат хранени и обгрижвани от екип от специалисти, които да бъдат спешно и временно назначени на работа.
- Във всички тези дейности по подпомагане на децата да се допуснат неправителствени организации с опит в областта да вземат активно участие.
- Дългосрочният план за децата и младежите (за около 3 години напред) да бъде да се настанят ВСИЧКИ в гр. Русе в защитени жилища (6-7 деца или младежи с 5 души персонал), специално пригодени за нуждите им и да ползват всички съществуващи и развиващи се услуги в общността с цел пълноценната им интеграция в обществото.”
Тук са исканията на Движението на българските майки за конкретни политически мерки относно подобряване живота на децата с и без увреждания от институции:
http://mogilino.wordpress.com/Ðашите-иÑканиÑ/ 11 октомври 2007 г. – срещам се с Иванка Шалапатова, директор на фондация “За нашите деца”. Тя иска да обсъдим как тяхната организация може да помогне и решаваме, че те могат и трябва да направят оценка на децата според изпратения от мен план. Тя пише предложение за стъпките на тази оценка. 12 октомври 2007 г. – в сметката на БХК има 500 лв. за Могилино около месец след излъчване на филма. Изпратени са от българи, живеещи в чужбина. Благодарим на Деян Дечев, Атанас Чобанов и Радостина Терзиева. Използвахме 270 от тях, за да транспортираме 4-те английски учители до Могилино от София, заедно с даренията, които искаха да дадат. Останалите средства от Десислава Сторе, Ива Ангелова и Наталия Пеева ще използваме за превод на български и субтитриране на учебен филм за интерактивно обучение на деца с тежки умствени увреждания, който учителите донесоха от Англия. Него ще разпратим до всички услуги в общността, които работят с такива деца.  Част от играчките, които англичаните Джил, Джоан, Мери и Карън
носеха за Могилино, но даряват в помощно училище Брестовица на 25.10.2007 г.Обаждат се от Агенция за социално подпомагане с молба за среща на 15 октомври за обсъждане на плана.  Играчки за Могилино, купени със средства от даренията в сметката на БХК за Могилино.
Играчките са купени по препоръка на специалистите, които работят в дома, за децата в най-тежко положение
15 октомври 2007 г. – отивам на срещата и се оказва, че на нея присъстват УНИЦЕФ, БАЛИЗ, Агенцията и аз. Разказвам какво е направено от мен дотук в търсене на услуги в общността за децата от Могилино. Уговаряме се всяка седмица да провеждаме срещи в този формат. 17 октомври 2007 г. – ние с Иванка Шалапатова от “За нашите деца” отиваме на среща със заместник-министърката Иванка Христова. Тя ни обяснява за оперативните програми и как не могат да намерят достатъчно средства за децата от Могилино, но след среща с УНИЦЕФ вече са намерени. Казва, че е запозната с плана и иска да работим заедно. Предавам й диск с всички доклади на БХК за всички домове за деца и младежи с умствени увреждания. Предаваме й предложението на “За нашите деца” за извършване на оценка на потребностите, на възможностите и за спешна подкрепа на децата в дома през идващите 6 месеца. Г-жа Христова се ангажира в това да се обади и предупреди кмета и директорката в Могилино, че предстои обучение на персонала от 4 английски преподавателя. Аз вече съм организирала те да ползват безплатен хотел в Русе, да имаме безплатен транспорт до Могилино всеки ден, да има преводачи –доброволци. 19 октомври 2007 г. – В резултат на усилията в България след многобройни срещи между НПО и НПО и МТСП, Агенция за социално подпомагане на 19 октомври 2007 г. се решиха конкретните стъпки. МТСП и АСП се съгласиха на сътрудничество с НПО, които имат експертиза за работа с институционализирани деца с увреждания. Те заявиха, че ще следват плана на БХК. Фондация “За нашите деца” изготви предложение за оценка на потенциала и потребностите на всяко дете, както и на възможностите за обслужването им в Русе, което представи на срещата с УНИЦЕФ, Институт за социални дейности и практики, фондация АРК, фондация ЕКИП, Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения, Международни социални служби, БХК. УНИЦЕФ заяви готовност да заплати тази оценка. Институт по социални дейности и практики заяви готовност да се присъедини с обучени социални работници, които да работят с децата в дома по време на извършване на оценката. АРК заяви, че ако МТСП и АСП се нуждаят от финансови средства за осигуряване на резидентна грижа за децата и младежите от Могилино, фондацията може да ги подсигури, както и да участва в преговори с общината за предоставяне на сгради и адаптирането им към нуждите на децата. Готовност за оценката има още в началото на ноември при наличие на споразумение между АСП, МТСП, фондация “За нашите деца” и УНИЦЕФ. Сред специалистите, които ще изготвят оценката, ще бъдат и преподаватели от Нов български университет, Български институт за отношения между хората, представители на местните Отдели за закрила на детето и Дирекции “Социално подпомагане”, експерти на БАЛИЗ. От проверката на МТСП стана ясно, че 7 деца вече са настанени да учат в помощно училище в Брестовица до Русе, а от останалите 67 – 29 са над 18-годишни. За последните ще се търсят възможности за настаняване в защитени жилища, където има свободни места. За 36-те деца са разгледани възможности за реинтегриране в биологично семейство, професионална приемна грижа, осиновяване и настаняване в малък групов дом от семеен тип в гр. Русе. Според проверяващите за най-голяма част от децата реалистично би било да се приложи последната възможност, тъй като професионална приемна грижа не е развита като услуга, кандидат-осиновители не са проявили интерес, а само за едно дете родителите са пожелали да го гледат срещу помощ от държавата. 22 октомври 2007 – пристигаме в дома в Могилино с 6 куфара оборудване и обучителни материали за децата. Срещаме съпротива на директорката, която е уведомена и знае, че идваме, но понеже идват англичани, тя не иска да ги пусне при децата. Вече не вярва, че няма да снимат. Казваме й, че по-лошо не може да стане. Не вярва. Разбираме, че тече и прокурорска проверка. Чакаме 1 час. Пускат ни в дома и обучаваме 2 часа персонала на захранване на деца с физически деформации. След това ни извеждат от дома и ни настаняват в читалището. Там обучаваме 3 дни. Англичаните са много притеснени – не разбират защо не могат да помогнат. Персоналът мълчи. Говоря с министерството, казват ми, че нямат правомощия да накарат директорката да ни пусне да работим с децата. Напомням им, че трябва да изпратят предложение до НПО за извършване на първоначална оценка и пряко подпомагане на работата с децата.  Обучение на персонала от англичаните 22-24.10.2007 г.23 октомври 2007 – Агенция за социално подпомагане изпраща до фондация Арк, фондация “За нашите деца”, Институт за социални дейности и практики, фондация ЕКИП, Международни социални служби и БАЛИЗ писмо, с което ги кани да подадат предложението си.  Мариан от Могилино, учи в първи клас ПУ -Брестовица от септември 2007 г.25 октомври 2007 – отиваме да видим поне 7те деца, за които се говореше, че са преместени в Помощно училище в с. Брестовица. Виждаме, че са само 2 – Бенсиан и Мариан. Но останалите 23 от общо 86 са също от Могилино. Виждам познати лица и те ме познават. Много са пораснали и са станали можещи. Хвалят се. Оставяме играчките там. Следобед отиваме в училище “Ангел Кънчев” в Русе, където от 400 деца, 94 са с увреждания и учат вече няколко години в масово училище. Всички ни посрещат много добре и заявяват желание да се учат как да работят с децата и искат да обучават деца от Могилино. Казват, че ще изпратят двама преподаватели на обучение, които англичаните предлагат.  Бенсиан от Могилино, учи в първи клас ПУ-Брестовица от септември 2007 г.26 октомври 2007 – среща между НПО от алианса за Могилино, на която се изготвя окончателно предложение и се изпраща до Агенция за социално подпомагане на 31 октомври 2007 г. Яна Тавание публикува мой текст за стъпките по плана за коалиране на НПО около Могилино на сайта на вестник Капитал: http://www.capital.bg/show.php?storyid=391487. Тя също пише текст по въпроса Могилино тук: http://www.capital.bg/show.php?storyid=391172 1 ноември 2007 г. - Среща на създателите на британския тръст за децата в Могилино и тяхната реална деинституционализация с всички, които искат да помогнат пред църквата Дева Мария в Лондон. Там се разясниха конкретните стъпки, които вече са предприети в България и се обсъди тяхната подкрепа. Срещаме се с Юлиан Попов, Ирина Недева и Десислава Гаврилова да обсъдим излъчването на филма в Червената къща и дискусията след това. С Юлиан обсъждаме традиционният годишен бал на Bulgaria city club в Лондон да бъде посветен на Могилино и социалната политика в България по отношение на децата с ментални увреждания. Разбираме, че вече БТВ е купила филма “Изоставените деца на България”. 2 ноември 2007 – среща на НПО, на която Агенция за социално подпомагане казва, че ще подкрепи работата им. УНИЦЕФ се съгласяват да платят 80000 лв. за половината проект, който е на стойност 160000 лв. 5 ноември 2007 – Три министърки посещават дома в Могилино, за да обявят план за действие и държавна политика. Ето и прессъобщението за това. http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?newsid=9858&catid=1 “Изготвен е план за осигуряване на по-качествена грижа за децата и младежите в Дом „Света Петка” в с. Могилино, Русенска област, заяви министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова на съвместна пресконференция с министрите на правосъдието Миглена Тачева и по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Според министър Масларова планът включва актуализиране на оценките за състоянието на децата и младежите, поетапното им извеждане в специализирани институции или създаване на центрове от семеен тип, с цел да се осигури специализирана помощ от професионалисти. Проучени са възможностите за връщането на децата в биологичните им семейства, като е събрана информация за всяко дете. Към днешна дата 2 от децата са преведени в Дома за деца, лишени от родителска грижа в с. Брестовица, а други 2 – в такъв дом в Русе. 4 деца се подготвят от психолог за настаняване в дом „Райна Гатева” в Русе, а 3 деца са определени да посещават специализирана детска градина, уточни министър Масларова.. Към 10 ноември т.г. в дома в с. Могилино ще заработи екип от специалисти (kинезитерапевт, физиотерапевт, невролог и психолог) за осигуряване на по-добро обгрижване на децата и младежите. По думите на министър Масларова, 25 деца от дома в с. Могилино вече са вписани в регистъра за международни осиновявания по чл. 136а от Семейния кодекс. Тя подчерта, че в контекста на процеса на деинституционализация на грижите за деца и младежи, настанени в специализирани заведения,през 2006 г. са разкрити 43 нови алтернативни социални услуги. От началото на 2007 г. досега са разкрити 35 нови алтернативни на институционалната грижа социални услуги за деца и възрастни с увреждания, като защитени жилища, дневни центрове и др. Общият брой на социалните услуги в общността, предназначени за деца и възрастни с увреждания, към 30.09.2007 г. е 151. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана от Европейския социален форум и националния бюджет, МТСП предвижда да стартира набиране на проектни предложения за алтернативни услуги за деца и младежи, настанени в специализирани институции, за обща сума 10 млн. евро, подчерта министър Масларова. Министърът на правосъдието Миглена Тачева заяви, че нейното министерство и МТСП предвиждат промени в Семейния кодекс. Обсъжда се възможността за осиновяване на деца в България да се допуска и без родителско съгласие, ако настанено в специализирана институция дете не бъде потърсено от родителите си в срок от 1 година. 10% от гражданите на ЕС са хора с увреждания, а 51% от европейците смятат, че за тях не се прави достатъчно, каза министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Неправителствените организации са най-естественият партньор на правителството за дългосрочно решаване на проблема, изтъкна тя, като посочи, че няма да изградим истински елит, ако успелите хора у нас не се обвържат с филантропия.”
6 ноември 2007 г., 18.30 часа – Гледане на филма в Червената къща и обсъждане на филма и плана за децата в Могилино заедно с Кейт Блюит (автор на филма), НПО и представители на министерство на социалната политика, агенция за социално подпомагане, агенция за закрила на детето, министерство на образованието. Залата в претъпкана – има около 120 човека. Гледат филма на крака, дори от коридора. Стоят до края на филма и много от тях остават до края на дискусията в 22, 30 часа. Споделят се много гледни точки и критики. Питат Кейт най-често защо е снимала в България и защо Могилино и снима ли филми за британски институти и те по-добри ли са. Често се налага усещането, че тя е създала проблем с този филм. Агенция за закрила на детето казва, че е имало план за закриване на дома още от 2006 г., но не пояснява какъв е бил планът. Отново министерството и агенцията за социално подпомагане не казват, че неправителствени организации им помагат и че на практика държавата няма да даде нито средства, нито експертиза, нито персонал, а представя плана за свой. Пресслужителките на министерството ми се ядосват страхотно като ги питам защо това не се споменава в съобщението им. Твърдят, че министерството винаги си било имало този план и че не е вярно моето твърдение за същностната роля на неправителствените организации. Знам, че няма да се разберем. Жалкото е, че за пореден път ми става ясно колко сме далеч от планиране на дългосрочна политика за грижа и развитие на децата с увреждания въобще и особено на тези от институции. Мисля за това как коалицията от НПО да настоява за това. 7 ноември 2007 г. – Диана от УНИЦЕФ и двама лекари – педиатър и диетолог влизат в Могилино, за да прегледат децата и да им съставят диети. Занапред действията на алианса от НПО ще докладва ежеседмично какво е свършено в дома и какви са находките със състоянието на децата там. Тези доклади ще се публикуват на сайта на фондация “За нашите деца”. Ето какво постигнахме: - Получи се масов обществен отзвук и протест срещу дискриминиране на деца с увреждания,
- Реализира се безпрецедентен пробив в държавната инерцията за прехвърляне на деца от дом в дом и се чу поканата за работа с неправителствени организации,
- Неправителствени организации успяха да поставят в центъра интересът на детето и да се обединят в мисленето и действията си около него.
Ето какво не постигнахме: - Да чуем от Министерство на социалната политика, че работи с неправителствени организации, които създадоха, ще осъществят и ще финансират плана за децата в Могилино,
- Да чуем признаване на проблема с липса на експертиза в министерствата относно обгрижване на децата от другите 26 дома за деца с умствени увреждания,
- Да видим, че МТСП има воля да осигури спазването на основни човешки права на всички деца с увреждания в страната.
|
