Български

English

Ели­т, жъл­та пре­са и сво­бо­да на сло­во­то

Жа­на ПО­ПО­ВА

Но­вият се­зон на “Би­г Бра­дър” за­поч­на с ра­зиг­ра­ва­ не на ме­дий­ни­те сте­рео­ти­пи и “с­ла­би­те мес­та” на жур­на­лис­ти­ка­та - от­но­ше­ние­то към “ра­злич­ни­те­”, ек­сплоа­ти­ра­не­то на скан­дал­но­то или от­ка­за да се въз­пол­зваш от ек­шъ­на на сце­на­та. Доб­ре изи­гра­на ме­та­жур­на­лис­ти­ка. В съ­ща­та ве­чер еди­н друг Биг Бра­дър, въо­ръ­жен са­мо с го­ли чу­ко­ве, без да ра­зиг­ра­ва сте­рео­ти­пи и съм­не­ния, за крат­ко се нас­та­ни в но­ви­ни­те.

И се ока­за, че в об­щес­тво­то, ме­дии­те, ин­сти­ту­ции­те не знаем как да се дър­жим с “ра­злич­ни­те­” жур­на­лис­ти.

За­що­то Ог­нян Сте­фа­нов и frognews.bg са раз­лич­ни. Оп­ре­дел­яме ги на­бър­зо ка­то “жъ­лта­” жур­на­лис­ти­ка. Зас­по­ри се той ли е най-сме­лият жур­на­лист, ли­це­то на сво­бод­но­то сло­во у нас, а из­да­ние­то - еди­нстве­но място за сво­бод­но сло­во. То­зи спор е без­смис­лен. Прос­то те­зи дни Ог­нян Сте­фа­нов е еди­нстве­ния­т жур­на­лист, пре­бит с чу­ко­ве от неиз­вес­тни на­па­да­те­ли. И сре­щу не­го няма де­ло за на­ру­ша­ва­не на не­чии пра­ва. А до­ка­то ин­сти­ту­ции­те не из­лязат с име­на­та на бия­чи­те му, ще стои съм­не­ние­то, че на­па­де­ние­то е свър­за­но с жур­на­лис­ти­чес­ка­та му дей­ност.

Ели­тъ­т и жъл­ти­те из­да­ния. В не­жъл­тия “Т­руд” Ан­дрей Рай­чев из­ле­зе с по­зи­ция, спо­ред коя­то по­боят над Ог­нян Сте­фа­нов е “не­прос­ти­мо, от­вра­ти­тел­но на­си­лие”, но не по-мал­ко от­вра­ти­тел­ни са тек­сто­ве­те му, “по­ро­ча­щи име­то на де­сет­ки и де­сет­ки хо­ра”.

То­ва да­ли Ог­нян Сте­фа­нов е флаг­ма­нът на сво­бо­до­мис­ле­ща­та бъл­гар­ска жур­на­лис­ти­ка, или е ав­тор на от­вра­ти­тел­ни тек­сто­ве няма ни­как­во зна­че­ние. На­си­лие­то се оп­ре­деля не в ка­те­го­рии прос­ти­мо-неп­рос­ти­мо, а в за­кон­но-не­за­кон­но. И е не­ко­рек­тно да се сравн­яват тек­сто­ве­те с по­боя. Оби­де­ни­те уп­равл­ява­щи от тек­сто­ве­те в opasnite.net63.net (те­зи тек­сто­ве има пред­вид Ан­дрей Рай­чев) има ко­го да осъ­дят. Има спе­циал­на аге­нци­я, коя­то би мог­ла, ако раз­по­ла­га с доб­ри спе­циа­лис­ти, да от­крие кой е ав­то­рът и той да бъ­де под­ве­ден под от­го­вор­ност. Та­ка че во­пъ­лът “Ни­как­ва за­щи­та няма за чес­тта и дос­той­нство­то на уп­равл­ява­щи­те (пък и изо­бщо на из­вес­тни­те). Ос­вен мъл­ча­ние­то. Са­мо се за­мис­ле­те над пос­лед­но­то, лю­без­ни чи­та­те­лю. До­ка­ра­ли сме се до­там, че Bildunterschrift: Grossansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: е­ди­нстве­ния­т на­чин да се за­щи­тиш, е да прег­лът­неш оби­да­та, да из­триеш слюн­ка­та от ли­це­то си, да се ус­мих­неш ши­ро­ко на кле­вет­ни­ка, не­год­ни­ка, под­ле­ца...” приз­на­ва без­си­лие­то на пра­во­раз­да­ва­щи­те ин­сти­ту­ции у нас. Ако то­ва е по­зи­ция­та на еди­н от из­вес­тни­те у нас, то то­га­ва боят е об­явен за нор­ма. Зву­чи ка­то приз­на­ние, че съ­дът не ра­бо­ти, че не е въз­мож­но да се за­ве­де де­ло за кле­ве­та или оби­да и еди­н от из­вес­тни­те е съг­ла­сен са­мо да прег­лъ­ща и да се ус­мих­ва, до­ка­то се уза­кон­ява са­мо­раз­пра­ва­та.

Има още еди­н факт, кой­то се про­пус­ка, топ жур­на­лис­ти и топ по­ли­ти­ци да­ват ин­тер­вю­та за жъл­та­та пре­са, раз­каз­ват лич­ния си жи­вот, не от­каз­ват ин­тер­вю­та. За­що­то знаят, че ти­ра­жът на жъл­ти­те вес­тни­ци чес­то над­ви­ша­ва тех­ни­те рей­тин­ги.

И след по­се­га­телс­тво­то над Ог­нян Сте­фа­нов, и след ка­то съ­дър­жа­ние­то на сай­та opasnite.net63.net бе­ше сва­ле­но от без­плат­ния хос­тинг, еди­н и същ реф­рен в ме­дии­те пра­ви впе­чат­ле­ние: за­що ни­кой не зат­варя жъл­ти­те вес­тни­ци, кои­то раз­прос­тран­яват неп­ро­ве­ре­на и ано­ним­на ин­фор­ма­ция, за­що ни­кой не бие из­да­те­ли или ав­то­ри на жъл­ти вес­тни­ци. Все ед­но та­ка боят с чу­ко­ве е по-лес­но по­но­сим.

Вес­тник “Уи­ке­нд”, кой­то най-чес­то бе­ше со­чен, е ед­но от из­да­ния­та, чии­то ма­те­риа­ли се под­пис­ват с кон­крет­ни, ис­тин­ски име­на. В слу­чаи­те, ко­га­то има псев­до­ним, всяка ин­сти­ту­ция мо­же да изи­ска и раз­бе­ре кой стои зад не­го. В из­да­ния­та, кои­то “с­транят” от жъл­то­то, все още гол­яма част от жур­на­лис­ти­чес­ки­те раз­след­ва­ния, нап­ра­ве­ни по всич­ки пра­ви­ла, се под­пис­ват с “е­ки­п на”. И раз­след­ва­ния­та ста­ват все по-голяма рядкост. Ано­ним­нос­тта в жъл­та­та пре­са съ­щес­тву­ва, но има глав­ни ре­дак­то­ри, из­да­те­ли, кои­то са из­вес­тни и носят от­го­вор­ност. Мо­гат да бъ­дат съ­де­ни. В слу­чай, че “жъ­лти­те­” от­ка­жат пра­во на от­го­вор на уп­равл­ява­щи­те и из­вес­тни­те, за­ко­нът не е в за­щи­та на из­да­ния­та. Но го­ле­мият проб­лем е, ако дей­стви­тел­но уп­равл­ява­щи­те и из­вес­тни­те по­каз­ват, че за­ко­ни­те са труд­ноп­ри­ло­жи­ми. Ако ин­сти­ту­ции­те, от кои­то за­ви­си бър­зо­то и ка­чес­тве­но про­ти­ча­не на де­ло за кле­ве­та или оби­да, ра­ботят, жъл­та­та пре­са и он­лайн из­да­ния­та ще спаз­ват рег­ла­мен­та. И то без да се на­ру­ша­ва пра­во­то на сво­бо­да на из­раз­ява­не­то. Иди­ли­я, към коя­то по­не мо­же да се стре­мим. Но пром­яна­та в ра­бо­та­та на ин­сти­ту­ции­те за­ви­си еди­нстве­но от уп­равл­ява­щи­те. Та­ка че вмес­то да прег­лъ­щат и да се ус­мих­ват, не­ка има­т пред­вид, че по­тър­пев­ши от ста­тии (и то не са­мо в жъл­та­та пре­са) са и неуп­равл­ява­щи граж­да­ни, кои­то труд­но се при­мир­яват и търсят пра­ва­та си.

Пак от пром­яна в се­гаш­но­то по­ло­же­ние за­ви­си още еди­н неу­ре­ден проб­лем в ме­дии­те. Кол­ко­то и да е стран­но, от­но­во жъл­ти­те из­да­ния, а не “о­фи­циал­на­та­” пре­са на­соч­ват към не­го - за­щи­та­та на из­точ­ни­ци на ин­фор­ма­ция. По­не на пръв пог­лед в мо­мен­та пра­ви­ло­то за по­зо­ва­ва­не на ано­ним­ни из­точ­ни­ци ве­че се спаз­ва. И неп­ро­ве­ре­на ин­фор­ма­ция ве­че не се ти­ра­жи­ра без да бъ­де по­ка­за­но на чи­та­те­ли­те, че из­точ­ни­кът е неиз­вес­тен или же­лае да ос­та­не неиз­вес­тен. Но в мо­мен­та ос­та­ва въз­мож­нос­тта при всяко жур­на­лис­ти­чес­ко раз­след­ва­не жур­на­лис­ти да бъ­дат най-мал­ко­то при­зо­ва­ва­ни да опо­вест­ят из­точ­ни­ци­те на ин­фор­ма­ция. Мо­ти­вът ви­на­ги мо­же да бъ­де “к­ла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция”. Яв­но то­зи шаб­лон ра­бо­ти. А то­ва ве­че е зап­ла­ха за сво­бо­да­та на сло­во­то. Или как­то Геор­ги Ло­за­нов го на­зо­ва (и пре­диз­ви­ка реак­ция­та на Ан­дрей Рай­чев), “ди­кта­т от дър­жа­ва­та над ме­дии­те”. Няма ме­ха­ни­зъм, чрез кой­то жур­на­лис­тът да за­щи­ти из­точ­ни­ци­те си на ин­фор­ма­ция. А то­ва пре­диз­вик­ва най-страш­но­то - ав­то­цен­зу­ра и от­каз от сво­бо­да­та на сло­во­то.

На­си­лие­то над Ог­нян Сте­фа­нов по­ка­за, че ме­дии­те все още са под­чи­не­ни на ед­но пра­ви­ло - са­мо­раз­пра­ва и страх от са­мо­раз­пра­ва. В слу­чая с opasnite.net63.net то­ва по­ло­же­ние стиг­на свои­те аб­сур­дни гра­ни­ци. ДАНС опо­вес­ти, че спи­ра сай­та. Ад­ре­сът и се­га съ­щес­тву­ва. В слу­чая сай­тът не бе­ше спрян, а са­мо сва­ле­но съ­дър­жа­ние­то му. ДАНС няма тех­ни­чес­ка­та въз­мож­ност да спре кой­то и да е сайт, ка­чен на хос­тинг в САЩ. Има юри­ди­чес­ка­та спо­соб­ност да пре­дуп­ре­ди да­де­на хос­тинг ком­па­ния, че мо­же да има проб­ле­ми за­ра­ди тек­сто­ве, кои­то съ­дър­жат кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция. То­ва по­каз­ва, че в ин­тер­нет - в най-не­под­ле­жа­що­то на ре­гу­ла­ция прос­транс­тво - дей­стват оп­ре­де­ле­ни пра­ви­ла.

ДАНС оба­че има за­дъл­же­ние­то да от­крие кой из­нася и раз­прос­тран­ява кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция или оби­ди. От по­каз­на­та ак­ция на ДАНС произ­ле­зе ед­но име - име­то на ад­ми­нис­тра­то­ра, кой­то е кач­вал те­зи ста­тии. Ре­дом до уп­равл­ява­щи­те и из­вес­тни­те се ока­за за­сег­на­та и ед­на так­си­ком­па­ния. Собс­тве­ни­ци­те й пред­яви­ха иск за 1 млн. ев­ро към ад­ми­нис­тра­то­ра. Не към ав­то­ра на съ­дър­жа­ние­то. То­ва оз­на­ча­ва ут­ре все­ки стра­ньор, сис­те­мен ад­ми­нис­тра­тор или ко­рек­тор в “24 ча­са”, “Се­га­” или “Уи­ке­нд” да бъ­де под­ве­ден под от­го­вор­ност, за­що­то се е до­кос­вал до текст, чрез кой­то са на­ру­ше­ни за­ко­ни. Ако се­га ДАНС не от­крие кой е ав­то­рът на тек­сто­ве­те за пре­зи­дент, пре­миер и так­си­ком­па­ния, по-доб­ре след­ва­щия път да не да­ва прес­кон­фе­рен­ции за на­ла­га­не на цен­зу­ра. То­га­ва ще раз­чи­та­ме са­мо на то­ва да има­ме сво­бод­на пре­са, коя­то да сле­ди как­во се случ­ва и в ин­тер­нет и са­ма да ус­та­но­ви и раз­бе­ре за­що има сва­ле­но съ­дър­жа­ние на да­ден сайт.

Всъщ­ност ДАНС до­ри на пър­во вре­ме не е нуж­на. В по­доб­ни слу­чаи уп­равл­ява­щи­те или из­вес­тни­те мо­гат да се объ­рна­т към по­ли­ция­та (мо­же би ско­ро ще мо­гат да се оба­дят до­ри на те­ле­фон 112) и да оча­ква­т ин­сти­ту­ции­те да се за­дей­стват в от­кри­ва­не­то на то­зи, кой­то е спи­сал кле­ве­та сре­щу тях. Та­ка правят дру­ги­те граж­да­ни, ко­га­то има невя­рно съ­дър­жа­ние в пе­ча­та или съ­дър­жа­що оби­да или кле­ве­та сре­щу тях. И ча­кат.

Мис­ти­фи­ка­ция­та. Съм­не­ния­та, че Ог­нян Сте­фа­нов, си­нът му или някой от frognews стои зад съ­дър­жа­ние­то в opasnite.net63.net се ос­но­ва­ват на еди­н текст, кой­то се появ­ява във фо­ру­ма на он­лайн из­да­ние­то frognews. Във фо­ру­ма на из­да­ние­то Ог­нян Сте­фа­нов и Мла­ден Му­таф­чий­ски се из­вин­яват на за­сег­на­ти­те от тях лич­нос­ти в opasnite. По-къс­но два­ма­та из­да­те­ли на frognews от­ри­чат в спе­циал­но пис­мо до чи­та­те­ли­те си да са свър­за­ни със сай­та opasnite. Но ре­ша­ват да не свалят “фа­лши­вия­” текст от фо­ру­ма, тъй ка­то то­ва би­ло сво­бод­на те­ри­то­рия. Зву­чи ка­то опи­т за ме­дий­на мис­ти­фи­ка­ция. За ка­чес­тво­то на то­зи опи­т мо­же да се го­во­ри друг път. Но ре­зул­та­тът е ДАНС.

Еди­нстве­на­та до­се­га ма­щаб­на ме­дий­на мис­ти­фи­ка­ция е слу­чаят с ато­мна­та цен­тра­ла и “Ку-ку”. За мо­ра­ла, пра­ви­ла­та и об­щес­тве­ни­те реак­ции се пи­са мно­го. Ав­то­ри­те на то­ва “Ку-ку” пре­да­ва­не бяха под­ве­де­ни под съ­деб­на от­го­вор­ност. Се­га съ­дът явно не съ­щес­тву­ва и дей­ства са­мо ДАНС. В ре­зул­тат на то­ва бе­ше опо­вес­те­но име­то на еди­н ад­ми­нис­тра­тор. ДАНС го по­со­чи и той се пре­вър­на в об­вин­яем.

Жъл­ти ли са жъл­ти­те он­лайн из­да­ния?

Он­лайн из­да­ния­та в Бъл­га­рия нямат осо­бе­но ин­те­рес­на ис­то­рия. На пръв пог­лед. Из­глеж­дат бе­зо­бид­ни, за­що­то ни­ко­га няма да стиг­нат ти­ра­жи­те на пе­чат­ни­те все­кид­нев­ни­ци у нас. Все още в мно­го на­се­ле­ни мес­та няма ле­сен дос­тъп до ин­тер­нет. Ако в го­ле­ми­те гра­до­ве и бъл­га­ри­те в чуж­би­на че­тат mediapool, vsekiden, e-vestnik, frognews или afera, в мно­го гра­до­ве на­ми­рат по-лес­но някой от все­кид­нев­ни­ци­те и на дос­та по­ве­че мес­та в-к “Уи­ке­нд”. Жъл­та­та пре­са раз­чи­та на доб­ро раз­прос­тра­не­ние за ви­со­ки­те си ти­ра­жи. Не тол­ко­ва на об­служ­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си и на рек­ла­мо­да­те­ли.

Зад по­ве­че­то он­лайн из­да­ния стоят глав­ни ре­дак­то­ри, кои­то са са­мо ли­це­то на ме­дия­та. Но кой фи­нан­си­ра из­да­ния­та, оби­кно­ве­но не се афи­ши­ра. Frognews.bg е с ясни собс­тве­ни­ци - Мла­ден Му­таф­чий­ски и Ог­нян Сте­фа­нов. По­доб­но на жъл­та­та пре­са те­зи из­да­ния не раз­чи­тат на рек­ла­ми, за да се из­дър­жат. Във Frognews рек­ла­ми­те са на фир­ми­те на Мла­ден Му­таф­чий­ски. По­ве­че­то рек­лам­ни ба­не­ри на по­доб­ни сай­то­ве са бар­те­ри. Frognews.bg е по­мес­ти­ло “ма­рки­те­” на свои парт­ньо­ри, кои­то са ка­то парт­ньо­ри на из­да­ние за ин­те­лек­туал­ци, а не за скан­дал­ни но­ви­ни - Чер­ве­на­та къ­ща, ин­тер­нет кни­жар­ни­ца, из­да­телс­тво “Ко­либ­ри­” и т.н.

По­доб­ни из­да­ния оба­че раз­чи­тат на ти­ра­жи­ра­не­то на скан­дал­ни и про­во­ка­тив­ни ин­фор­ма­ции от пе­чат­ни­те ме­дии. Меж­ду дру­го­то, в Opasnite в поч­ти всич­ки ста­тии има ци­та­ти от в-к “Уи­ке­нд”. Еди­н доб­ре зат­во­рен кръг.

Он­лайн из­да­ния­та се стремят към влия­ние вър­ху об­щес­тве­но мне­ние. Към фор­ми­ра­не на наг­ла­си. Он­лайн из­да­ния­та раз­прос­тран­яват ин­фор­ма­ция, коя­то пе­чат­ни­те из­да­ния труд­но би­ха пуб­ли­ку­ва­ли. Та­ка вес­тни­ци­те са уле­сне­ни - по­зо­ва­ват се на чуж­ди пи­са­ния. Та­ка об­служ­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си е мно­го по-фи­но и скан­дал­но­то е ци­тат, а не твър­де­ние на да­ден вес­тник.

Срав­не­ния­та меж­ду жъл­та­та пре­са и скан­дал­ни­те он­лайн из­да­ния, кои­то се чу­ват неп­ре­къс­на­то, по­соч­ват още еди­н проб­лем - ико­но­ми­чес­ка­та не­за­ви­си­мост на жур­на­лис­ти­те във во­де­щи­те все­кид­нев­ни­ци у нас и в он­лайн из­да­ния­та.