Жана ПОПОВА Новият сезон на “Биг Брадър” започна с разиграва не на медийните стереотипи и “слабите места” на журналистиката - отношението към “различните”, експлоатирането на скандалното или отказа да се възползваш от екшъна на сцената. Добре изиграна метажурналистика. В същата вечер един друг Биг Брадър, въоръжен само с голи чукове, без да разиграва стереотипи и съмнения, за кратко се настани в новините. И се оказа, че в обществото, медиите, институциите не знаем как да се държим с “различните” журналисти. Защото Огнян Стефанов и frognews.bg са различни. Определяме ги набързо като “жълта” журналистика. Заспори се той ли е най-смелият журналист, лицето на свободното слово у нас, а изданието - единствено място за свободно слово. Този спор е безсмислен. Просто тези дни Огнян Стефанов е единственият журналист, пребит с чукове от неизвестни нападатели. И срещу него няма дело за нарушаване на нечии права. А докато институциите не излязат с имената на биячите му, ще стои съмнението, че нападението е свързано с журналистическата му дейност. Елитът и жълтите издания. В нежълтия “Труд” Андрей Райчев излезе с позиция, според която побоят над Огнян Стефанов е “непростимо, отвратително насилие”, но не по-малко отвратителни са текстовете му, “порочащи името на десетки и десетки хора”. Това дали Огнян Стефанов е флагманът на свободомислещата българска журналистика, или е автор на отвратителни текстове няма никакво значение. Насилието се определя не в категории простимо-непростимо, а в законно-незаконно. И е некоректно да се сравняват текстовете с побоя. Обидените управляващи от текстовете в opasnite.net63.net (тези текстове има предвид Андрей Райчев) има кого да осъдят. Има специална агенция, която би могла, ако разполага с добри специалисти, да открие кой е авторът и той да бъде подведен под отговорност. Така че вопълът “Никаква защита няма за честта и достойнството на управляващите (пък и изобщо на известните). Освен мълчанието. Само се замислете над последното, любезни читателю. Докарали сме се дотам, че Bildunterschrift: Grossansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: единственият начин да се защитиш, е да преглътнеш обидата, да изтриеш слюнката от лицето си, да се усмихнеш широко на клеветника, негодника, подлеца...” признава безсилието на правораздаващите институции у нас. Ако това е позицията на един от известните у нас, то тогава боят е обявен за норма. Звучи като признание, че съдът не работи, че не е възможно да се заведе дело за клевета или обида и един от известните е съгласен само да преглъща и да се усмихва, докато се узаконява саморазправата. Има още един факт, който се пропуска, топ журналисти и топ политици дават интервюта за жълтата преса, разказват личния си живот, не отказват интервюта. Защото знаят, че тиражът на жълтите вестници често надвишава техните рейтинги. И след посегателството над Огнян Стефанов, и след като съдържанието на сайта opasnite.net63.net беше свалено от безплатния хостинг, един и същ рефрен в медиите прави впечатление: защо никой не затваря жълтите вестници, които разпространяват непроверена и анонимна информация, защо никой не бие издатели или автори на жълти вестници. Все едно така боят с чукове е по-лесно поносим. Вестник “Уикенд”, който най-често беше сочен, е едно от изданията, чиито материали се подписват с конкретни, истински имена. В случаите, когато има псевдоним, всяка институция може да изиска и разбере кой стои зад него. В изданията, които “странят” от жълтото, все още голяма част от журналистическите разследвания, направени по всички правила, се подписват с “екип на”. И разследванията стават все по-голяма рядкост. Анонимността в жълтата преса съществува, но има главни редактори, издатели, които са известни и носят отговорност. Могат да бъдат съдени. В случай, че “жълтите” откажат право на отговор на управляващите и известните, законът не е в защита на изданията. Но големият проблем е, ако действително управляващите и известните показват, че законите са трудноприложими. Ако институциите, от които зависи бързото и качествено протичане на дело за клевета или обида, работят, жълтата преса и онлайн изданията ще спазват регламента. И то без да се нарушава правото на свобода на изразяването. Идилия, към която поне може да се стремим. Но промяната в работата на институциите зависи единствено от управляващите. Така че вместо да преглъщат и да се усмихват, нека имат предвид, че потърпевши от статии (и то не само в жълтата преса) са и неуправляващи граждани, които трудно се примиряват и търсят правата си. Пак от промяна в сегашното положение зависи още един неуреден проблем в медиите. Колкото и да е странно, отново жълтите издания, а не “официалната” преса насочват към него - защитата на източници на информация. Поне на пръв поглед в момента правилото за позоваване на анонимни източници вече се спазва. И непроверена информация вече не се тиражира без да бъде показано на читателите, че източникът е неизвестен или желае да остане неизвестен. Но в момента остава възможността при всяко журналистическо разследване журналисти да бъдат най-малкото призовавани да оповестят източниците на информация. Мотивът винаги може да бъде “класифицирана информация”. Явно този шаблон работи. А това вече е заплаха за свободата на словото. Или както Георги Лозанов го назова (и предизвика реакцията на Андрей Райчев), “диктат от държавата над медиите”. Няма механизъм, чрез който журналистът да защити източниците си на информация. А това предизвиква най-страшното - автоцензура и отказ от свободата на словото. Насилието над Огнян Стефанов показа, че медиите все още са подчинени на едно правило - саморазправа и страх от саморазправа. В случая с opasnite.net63.net това положение стигна своите абсурдни граници. ДАНС оповести, че спира сайта. Адресът и сега съществува. В случая сайтът не беше спрян, а само свалено съдържанието му. ДАНС няма техническата възможност да спре който и да е сайт, качен на хостинг в САЩ. Има юридическата способност да предупреди дадена хостинг компания, че може да има проблеми заради текстове, които съдържат класифицирана информация. Това показва, че в интернет - в най-неподлежащото на регулация пространство - действат определени правила. ДАНС обаче има задължението да открие кой изнася и разпространява класифицирана информация или обиди. От показната акция на ДАНС произлезе едно име - името на администратора, който е качвал тези статии. Редом до управляващите и известните се оказа засегната и една таксикомпания. Собствениците й предявиха иск за 1 млн. евро към администратора. Не към автора на съдържанието. Това означава утре всеки страньор, системен администратор или коректор в “24 часа”, “Сега” или “Уикенд” да бъде подведен под отговорност, защото се е докосвал до текст, чрез който са нарушени закони. Ако сега ДАНС не открие кой е авторът на текстовете за президент, премиер и таксикомпания, по-добре следващия път да не дава пресконференции за налагане на цензура. Тогава ще разчитаме само на това да имаме свободна преса, която да следи какво се случва и в интернет и сама да установи и разбере защо има свалено съдържание на даден сайт. Всъщност ДАНС дори на първо време не е нужна. В подобни случаи управляващите или известните могат да се обърнат към полицията (може би скоро ще могат да се обадят дори на телефон 112) и да очакват институциите да се задействат в откриването на този, който е списал клевета срещу тях. Така правят другите граждани, когато има невярно съдържание в печата или съдържащо обида или клевета срещу тях. И чакат. Мистификацията. Съмненията, че Огнян Стефанов, синът му или някой от frognews стои зад съдържанието в opasnite.net63.net се основават на един текст, който се появява във форума на онлайн изданието frognews. Във форума на изданието Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски се извиняват на засегнатите от тях личности в opasnite. По-късно двамата издатели на frognews отричат в специално писмо до читателите си да са свързани със сайта opasnite. Но решават да не свалят “фалшивия” текст от форума, тъй като това било свободна територия. Звучи като опит за медийна мистификация. За качеството на този опит може да се говори друг път. Но резултатът е ДАНС. Единствената досега мащабна медийна мистификация е случаят с атомната централа и “Ку-ку”. За морала, правилата и обществените реакции се писа много. Авторите на това “Ку-ку” предаване бяха подведени под съдебна отговорност. Сега съдът явно не съществува и действа само ДАНС. В резултат на това беше оповестено името на един администратор. ДАНС го посочи и той се превърна в обвиняем. Жълти ли са жълтите онлайн издания? Онлайн изданията в България нямат особено интересна история. На пръв поглед. Изглеждат безобидни, защото никога няма да стигнат тиражите на печатните всекидневници у нас. Все още в много населени места няма лесен достъп до интернет. Ако в големите градове и българите в чужбина четат mediapool, vsekiden, e-vestnik, frognews или afera, в много градове намират по-лесно някой от всекидневниците и на доста повече места в-к “Уикенд”. Жълтата преса разчита на добро разпространение за високите си тиражи. Не толкова на обслужването на икономически интереси и на рекламодатели. Зад повечето онлайн издания стоят главни редактори, които са само лицето на медията. Но кой финансира изданията, обикновено не се афишира. Frognews.bg е с ясни собственици - Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов. Подобно на жълтата преса тези издания не разчитат на реклами, за да се издържат. Във Frognews рекламите са на фирмите на Младен Мутафчийски. Повечето рекламни банери на подобни сайтове са бартери. Frognews.bg е поместило “марките” на свои партньори, които са като партньори на издание за интелектуалци, а не за скандални новини - Червената къща, интернет книжарница, издателство “Колибри” и т.н. Подобни издания обаче разчитат на тиражирането на скандални и провокативни информации от печатните медии. Между другото, в Opasnite в почти всички статии има цитати от в-к “Уикенд”. Един добре затворен кръг. Онлайн изданията се стремят към влияние върху обществено мнение. Към формиране на нагласи. Онлайн изданията разпространяват информация, която печатните издания трудно биха публикували. Така вестниците са улеснени - позовават се на чужди писания. Така обслужването на определени политически и икономически интереси е много по-фино и скандалното е цитат, а не твърдение на даден вестник. Сравненията между жълтата преса и скандалните онлайн издания, които се чуват непрекъснато, посочват още един проблем - икономическата независимост на журналистите във водещите всекидневници у нас и в онлайн изданията.
|