ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Oтмяната на Наредбата за интеграцията на бежанците е нелегитимна, неморална и застрашава националната сигурност

София, 7 април 2017 г.

На извънредно заседание в петък, 31 март 2017 г. служебното правителство изпълни предизборното обещание на президента Румен Радев и отмени Постановление № 208 от 12 август 2016 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Отмяната представлява действие, нарушаващо поетите от България международни задължения в областта на убежището.

Преди всичко безспорната пряка намеса на президента в изпълнителната власт е противоконституционна. Съгласно чл. 98 от Конституцията на Република България президентът има точно определени представителни функции и определянето на политиката на държавата, в която и да е област, не попада сред тях. Президентът няма право да поставя директни управленски или нормотворчески задачи на никое правителство, включително и на назначаваното от него служебно такова. Доброто познаване на кръга от компетентности, които има един държавен глава, само би спомогнало на президента Радев да изпълнява своите задължения по начин, който не поставя под съмнение конституционосъобразността на неговите действия.

Отделно стои въпросът за международните последици от послушанието, с което служебното правителство на премиера Огнян Герджиков изпълни президентската поръчка. Въпреки многобройните и напълно резонни възражения, изказани от редица негови членове, с одобрената отмяна България наруши своите международноправни задължения в областта на убежището, а в частност – и поетите ангажименти към Европейската комисия и ЕС, за изпълнението на които на държавата ни бяха отпуснати значителни европейски финансови средства и помощ в края на 2016 г.

Изказаните при обсъждането на отмяната аргументи, че наредбата е неработеща, тъй като в някои общини и населени места се създало напрежение по приема на бежанци, може да се квалифицира единствено като прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. Вместо да предприеме санкции против длъжностните лица, които нарушиха законоустановените права на бежанци с напълно редовен статут, правителството отмени правата на бежанците. 

Мотивите за липсата на координационно звено и неизяснените критерии, по които да се преценява кои бежанци подлежат на интеграция, са още по-несъстоятелни, особено при внимателен прочит на наредбата. Тя бе приета след широко ведомствено и обществено обсъждане, каквото едва ли ще се случи до края на седмицата, дадена като срок за прием на нова наредба, която да замести отменената. Качеството на тази нова наредба също стои под въпрос, защото едва ли някой вярва, че може да се състави смислен нормативен акт за броени дни.  Нито пък че формирането на политики попада в мандата на едно служебно правителство.

Накрая следва да се отбележи размахът, с който всички институции и политици използват напоследък довода за националната сигурност. Всякакви правонарушения и дори престъпления са оправдавани или извинявани под предлог, че се извършват в името на опазването на националната ни сигурност при мълчаливото съглашателство на полиция, прокуратура и съд. Псевдопатриотизмът се възведе в обществена норма, а плурализмът и различното мнение се заклеймяват като национално предателство. Използването на предлога за опазване на националната сигурност от президента на Републиката по същия безапелационен, но най-вече неаргументиран начин, по който го вършат отделни политици от неототалитарни партии и лица, участващи в организирани престъпни групи за граничен рекет, съставлява опасен прецедент на отстъпление от държавността пред първичния популизъм.

Междувременно някак тихомълком се игнорира обстоятелството, че става въпрос за интеграцията не на чужденци, търсещи закрила, или за икономически мигранти, а за онези хора, на които собствената ни държава е признала правото да останат и да живеят на нейната територия, защото за тях е било установено по законен ред и процедури, че действително бягат от война и преследване. Тоест, става въпрос за интеграцията на доказани, а не предполагаеми бежанци.

Отказът да се предостави минимална – при това финансирана основно от ЕС – помощ на бежанците да се интегрират в обществото ни и да станат негови работещи и полезни членове, освен незаконен и неморален, е и откровено неразумен от всяка гледна точка. Той води единствено до тяхната евентуална маргинализация, изолация и капсулиране в затворени общества, което е предпоставка за радикализация.

Или иначе казано, липсата на интеграция води до опасност за националната сигурност, а не обратното. 

Избраните да ни управляват би трябвало да знаят това. В противен случай не са в състояние да защитават интересите на гражданите, които са ги избрали, и дават път единствено на разделението в обществото ни.