Сексуалното насилие в проекта за Наказателен кодекс - с уредба от преди 100 години

Когато в наказателния закон се формулират различни състави за сходни по природата си деяния, с това, наред с другото, се създават и презумпции за степен на увреждане на обществените отношения или, по терминологията на нашето наказателно право, възприета от комунистическата наказателноправна доктрина, за "обществена опасност". Сред престъпленията, свързани със сексуалния живот на хората, във всички юрисдикции най-увреждащо е изнасилването. За него, съответно, са предвидени и най-тежките наказания. А начинът, по който то е дефинирано в наказателния закон, говори много за това какво обществото припознава като обществена опасност, кое заслужава най-сериозната наказателноправна защита и, по-общо, коя е изходната отправна точка за определяне на нашето отношение като общество към сексуалното насилие. Отговорът на тези въпроси е тясно вплетен в доминиращите в обществото мирогледни и морални нагласи, както и в свързаните с тях отношения на власт.

През последните три-четири десетилетия наказателното право на Европа и Северна Америка претърпя истинска

                      революция в обозначаването и наказването на сексуалното насилие

Тази революция бе отговор на паралелно протичащи бурни изменения в сексуалния живот и нрави в съвременните общества, както и на променящата се роля на жените в тях. Дебатите сред специалистите по наказателно право обхванаха широк кръг въпроси, а един от основните сред тях е как следва да се дефинира изнасилването – като неутрално по отношение на пола (джендърно неутрално) или като засягащо само жена (джендърно специфично). И докато базисните социални процеси на модернизация засегнаха и българското общество, за съжаление, те не получиха почти никакво отражение в българското наказателно право.

В Глава 14 на Наказателния закон на Царство България от 1896 г. сексуалното насилие фигурира под рубриката "Разврат". Повече от сто години по-късно със същата тази нелепа дума, която е трудна за превеждане на много от европейските езици, се обозначава и родовото общо на това, което се случва на жертвите на сексуално насилие в Раздел VIII на Глава втора от особената част на действащия Наказателен кодекс. В проекта за НК, представен от Министерството на правосъдието на 21 декември м. г., заглавието и на главата, и на съответния раздел, най-сетне е сменено. Разделът е наречен "Престъпления против половата неприкосновеност". С това обаче опитът за реформа е приключил – в самата уредба промените са незначителни. Тя в основата си повтаря уредбата на действащия кодекс, към която механично са пришити няколко нови състава. Основният състав на изнасилването е дефиниран почти по същия начин, както в Наказателния закон на Царството: изнасилване е съвкупление с лице от женски пол, когато е принудено към това със сила или заплашване; когато е приведено в безпомощно състояние или когато е използвано "безпомощното му състояние, и то без негово съгласие". С други думи, законът обозначава като най-тежко сексуално насилие и, съответно, като обект на най-силна наказателноправна защита

                      вагиналното съвкупление на мъж с лице от женски пол

Когато сходният на този състав е формулиран през 1896 г. чрез заимстване от руския и от унгарския закони, целта му е била държавна защита на "женската чест и целомъдрие". Другите законодателства от онова време отиват още по-далеч в ограждането и защитата със средствата на наказателната репресия на определени качества на жената, които обществото е приело, че имат особено значение за него. Според тогавашния германски Наказателен кодекс изнасилването е можело да бъде извършено "само над неопорочена жена, мома или вдовила" (Н. Ников, Ръководство по особената част на българския Наказателен закон, второ изд., София, 1922 г., с. 261). "Женската чест" и "целомъдрието" са типичен случай на опредметяване на социални отношения на власт и контрол над жената. Тези социални отношения са фиксирани от закона и доминиращите нрави като свойства на обекта, без, разбира се, да се питат тези, на които обществото е решило, че принадлежат. Същевременно, държавата е сложила над тях своята тежка ръка, установявайки сурови наказания за един специфичен вид посегателство. Сложила е ръка, защото вагиналното съвкупление е средството, чрез което хилядолетия наред се произвеждат синове на бащата, поданици и войници на държавата. Изходната отправна точка на такава конструкция е не това, което жената цени и чувства, а интересът на държавата и на патриархалното общество. Може би, в резултат от упражненото насилие, жената е изпитала по-силна болка, унижение и страдание, когато в нея е прониквано с пръчка или с бутилка, орално или анално? Не, това не е изнасилване; то също е престъпление, впрочем, често причислявано от закона дори не към сексуалното насилие, но във всички случаи не толкова тежко, защото от него не може да се забременее.

Този фундаментално сексистки подход има своя паралел в отношението на наказателното право през вековете към сексуалното насилие спрямо лица от същия пол. В проекта за НК то е обозначено като "хомосексуално действие". Това насилие исторически никога не се е ползвало със същата защита като принуденото вагинално съвкупление. Днес обаче има многобройни изследвания, които убедително доказват, че както физическите, така и психологическите ефекти от сексуалното насилие над мъж, извършено от друг мъж, в никакъв случай не са по-слаби от тези, произведени от сексуално насилие от мъж над жена чрез вагинално съвкупление. Поради което няма причина то да не получи същата защита със средствата на наказателното право.

По времето, когато съдия Ников пише своето "Ръководство по особената част на българския Наказателен закон" изнасилването в почти всички европейски страни е дефинирано като джендърно специфично. Жертвата може да бъде само жена. Сто години по-късно обаче, като изключим България и още няколко страни, положението в Европа и Северна Америка е коренно различно. Модерните законодателства срещу сексуалното насилие масово формулират съставите на изнасилването като

                      престъпление, неутрално по отношение на пола

Освен това, те все по-често приемат за изнасилване проникване не само чрез полов орган, но и чрез други предмети във всякакви телесни кухини на жертвата, когато подобно проникване има за цел посегателство срещу нейната/неговата полова неприкосновеност или удовлетворяване на похотливия нагон на дееца. Започват да изчезват, макар още не масово, и старите формулировки на съставите, съдържащи специфични съпътстващи изпълнителното деяние обстоятелства, които налагат допълнително бреме върху доказването на насилието отвъд липсата на съгласие у жертвата. Ето няколко примера от действащи европейски кодекси:

Наказателен кодекс на Белгия, чл. 375:

"Всякакъв акт на сексуално проникване от какъвто и да е вид и чрез каквито и да е средства, осъществен над лице, което не е дало съгласие за това, съставлява престъплението изнасилване."

Наказателен кодекс на Франция, чл. 222-23:

"Изнасилване е всякакъв акт на сексуално проникване от какъвто и да е вид, извършен над лице чрез използване на насилие, ограничаване, заплаха или изненада."   

Наказателен кодекс на Дания:

Чл. 216, ал. 1: "Което и да е лице, което принуждава към полово сношение чрез насилие или заплаха за насилие друго лице, е виновно в изнасилване и подлежи на наказание лишаване от свобода до осем години. Поставянето на лицето в такова положение, при което то е неспособно да оказва съпротива, се приравнява към насилие."

Чл. 224: "Положенията на член 216-223а следва да се прилагат съответно във връзка със сексуални отношения, различни от полово сношение."

Наказателен кодекс на Германия, чл. 177, ал. 1:

"Който принуди друго лице

1. чрез сила,
2. чрез заплаха от непосредствена опасност за живота или здравето му, или
3. чрез използване на ситуация, при която жертвата е незащитена и е оставена на милостта на дееца,

да бъде изложен на сексуално действие от страна на дееца или на трето лице или да се ангажира активно в сексуална дейност с дееца или с трето лице, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от една година."

Наказателен кодекс на Испания:

Чл. 178: "Който извърши посегателство против сексуалната свобода на друго лице, използвайки сила или заплаха, се наказва за сексуално посегателство с лишаване от свобода от една до пет години."

Чл. 179: "Когато сексуалното посегателство се състои във вагинално, анално или орално проникване, или във вмъкване на части от тялото или предмети в някое от първите две отверстия, деецът се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от шест до дванадесет години."

Въпреки че Моделният наказателен кодекс * на САЩ през 1962 г. дефинира изнасилването като принуждаване към съвкупление от мъж на жена, която не е негова съпруга, чрез сила или заплашване или чрез използване на нейното безпомощно състояние, щатските наказателни закони не последваха този подход и възприеха джендърно неутрални дефиниции на изнасилването. Според последната ревизирана дефиниция на изнасилването (от януари 2012 г.) на Департамента по правосъдие на САЩ, изнасилването е "проникване, независимо колко слабо, във вагината или в ануса посредством каквато и да било част на тялото или посредством предмет, или проникване в устата чрез полов орган на друг човек, без съгласието на жертвата". Сходна е и дефиницията на изнасилването от "елементите на състава" на Международния наказателен съд. В тях то е изрично определено като джендърно неутрално "посегателство срещу тялото на лице чрез действие, имащо за резултат проникване, независимо колко слабо, във всяка част на тялото на жертвата или на дееца посредством полов орган или генитално или анално проникване чрез предмет или друга част на тялото".

                                   Европейската сцена

Ето как изглежда сцената на наказателните законодателства на европейските страни, свързани с дефинирането на изнасилването като неутрално по отношение на пола или като джендърно специфично престъпление (в скоби са дадени номерата на разпоредбите от наказателните закони на съответните страни):

                                   Законодателство за изнасилването в Европа

От всички западноевропейски страни, само Наказателният кодекс на Швейцария, който е от 1937 г., е запазил дефиницията на изнасилването като джендърно специфично. А от всички източноевропейски страни извън бившия Съветски съюз, този подход са запазили само Албания, България и Словакия.

Ситуацията в бившия Съветски съюз заслужава специално отбелязване. След неговото разпадане и формирането на Съдружеството на независимите държави (СНГ), през февруари 1996 г. Междупарламентарната асамблея на СНГ прие Моделен наказателен кодекс на СНГ, в чл. 145 на който изнасилването е уредено, следвайки старата съветска наказателноправна доктрина, като джендърно специфично престъпление, при което жертвата може да бъде само жена.  Въпреки това, от европейските страни-членки на СНГ само Армения, Беларус и Русия са възприели този подход. Останалите европейски страни-членки, както и бившите съветски републики, които не членуват в СНГ, са възприели джендърно неутрални дефиниции в своите наказателни кодекси.

                             "Хомосексуалното действие"

Провинциалният доктринерски подход на проекта за НК проличава и в уредбата на сексуалното насилие между лица от един и същ пол, обозначено като "хомосексуално действие". Преди всичко, този термин е нелеп и стигматизиращ; той не се употребява в наказателните законодателства на нито една съвременна европейска страна. Освен това, в уредбата бие на очи дискриминацията спрямо хората, които стават жертви на сексуално насилие от лица от същия пол, почти буквално пренесена от действащия НК. В миналото сексуалното насилие над лице от същия пол се наказваше по действащия НК със значително по-леко наказание от това за изнасилване. През 2002 г. бяха направени изменения, с които за подобно насилие се предвиди същото наказание като за изнасилване. Това обаче засегна само основния състав. Съставът за "хомосексуално действие" в действащия кодекс, с едно изключение, не предвижда аналогии на съставите на тежконаказуемо изнасилване по ал. 2, 3 и 4 на чл. 152 НК. Или, ако за групово изнасилване по чл. 152, ал. 3 се предвижда максимум от 15 години лишаване от свобода, подобно деяние спрямо лице от същия пол попада в обхвата на основния състав, който предвижда максимум от осем години. Тази уредба е почти буквално възпроизведена в Глава петнадесета на проекта за НК.

                                                                     ***

Подготовката на нов Наказателен кодекс предполага преди всичко загърбване на доктрини и подходи със стогодишна давност. Това се отнася с особена сила за такава бурно развиваща се област на наказателното право като уредбата на престъпленията, свързани със сексуални посегателства. За съжаление, точно това е направено в частта за сексуалното насилие в "новия" проект за НК. Тя е една отживелица и това е най-меката дума, която може да се използва по случая. Както и други части, Глава петнадесета също не подлежи на поправяне чрез редакция на предложените текстове. Тя трябва да се пренапише изцяло.

---------------

* Моделният Наказателен кодекс (МНК) на САЩ е изработен през 1962 г. след няколкогодишна работа от Американския правен институт, kеправителствена организация на професионалисти. Целта му, постигната в значителна степен, е да стандартизира наказателното законодателство на САЩ, което е в основата си щатско, чрез заимстване от него на правни принципи и конкретни норми. МНК изиграва важна роля и в унифицирането на юридическото образование в различните университети на САЩ.