Експерти на ООН: България да предприеме незабавни мерки за предпазване на възрастните хора от COVID-19
Мандат на независимия експерт за упражняването на всички права на човека от страна на възрастните хора, специалния докладчик за извънсъдебните екзекуции, произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура и специалния докладчик за правото на всеки да ползва най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве
Рефeрентен номер: AL BGR 1/2022
26 май 2022 г.
Ваше Превъзходителство,
Имаме честта да се обърнем към Вас в качеството Ви на независим експерт за упражняването на всички права на човека от страна на възрастните хора, специален докладчик за извънсъдебните екзекуции, произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура и специален докладчик за правото на всеки да ползва най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве, съгласно резолюции 42/12, 44/5 и 42/16 на Съвета по правата на човека.
В тази връзка бихме искали да представим на вниманието на правителството на Ваше Превъзходителство информацията, която получихме относно политиките на България по отношение на ваксинацията срещу COVID-19 в периода между декември 2020 г. и май 2021 г., които не дават приоритет на възрастните хора и лицата със съпътстващи здравословни проблеми, както и за въздействието на тези политики върху упражняването на всички човешки права от тези групи, особено на правото им да не бъдат дискриминирани и на правата им на живот, на достойнство, на ползване на най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве и на достъп до информация.
Признаваме усилията, положени от правителството на Ваше превъзходителство в борбата срещу разпространението на пандемията от коронавирус през последните две години. Бихме искали да Ви уверим в подкрепата на вашата работа и в нашата готовност да си сътрудничим в намирането на по-добри решения и ефективни алтернативи по отношение на следните съмнения:
Съгласно получената информация:
Докато към 16 май 2022 г. в страните от Европейския съюз 90,1 на сто от хората на възраст над 60 години са напълно ваксинирани, а 81 на сто от хората на възраст над 60 години са получили бустер ваксина, България е с най-нисък процент на ваксинирани възрастни хора, включително възрастни хора в Европейския съюз, като само 38,2 на сто от българите на възраст 60 или повече години са напълно ваксинирани, а 21,6 на сто от тази възрастова група са получили бустерна доза.
Твърди се, че ниският процент на ваксинация сред най-възрастната част от българското население произтича пряко от политиките на България по отношение на ваксинацията срещу COVID-19, които може да са накърнили човешките права на възрастните хора и хората със съпътстващи здравословни проблеми, включително правото им на равенство и недопускане на дискриминация и техните права на живот, на ползване на най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве и на достъп до информация.
Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 на Република България и неговото изпълнение
След като Европейската комисия подписа няколко споразумения с фармацевтични компании от името на държавите членки на Европейския съюз през втората половина на 2020 г., беше съобщено, че първоначално България е получила ограничено количество дози от ваксината срещу COVID-19. Както бе публикувано от българското Министерство на здравеопазването, България е получила 10 725 дози през декември 2020 г., 66 645 дози през януари 2021 г., 253 920 дози през февруари 2021 г., 503 190 дози през март 2021 г. и 745 290 дози през април 2021 г. Тъй като доставките на ваксини остават недостатъчни, за да посрещнат нуждите от пълна ваксинация[1] на близо седем милиона българи, в периода от декември 2020 г. до май 2021 г. правителството на България прие и изпълни стратегии за приоритизиране по отношение на ваксините срещу COVID-19.
В началото на декември 2020 г. в правителствения уебсайт, посветен на информацията, свързана с пандемията от COVID-19 (Ваксини | coronavirus.bg), се потвърди, че „Ваксините предотвратяват тежко заболяване“ и че предоставянето на достъп до ваксини за „възрастни хора и хора с хронични заболявания“ е „най-важно“ поради по-високия „риск от сериозно заболяване, хоспитализация и смърт“ при тях.
Въпреки това на 7 декември 2020 г. Министерският съвет на България прие Решение № 896, отнасящо се до Националния план за ваксиниране срещу COVID-19, без в него да бъде посочена недвусмислено необходимостта от защита и приоритизиране на достъпа до ваксини срещу COVID-19 за най-уязвимите хора, включително възрастни хора и хора със съпътстващи здравословни проблеми.
В Националния план за ваксиниране властите разделиха доставката и поставянето на ваксините срещу COVID-19 в пет фази, съответстващи на приоритетни групи, като поставиха възрастните хора и хората със съпътстващи здравословни проблеми в предпоследната приоритетна група. Петте приоритетни фази бяха определени, както следва:
- Фаза 1 включваше доставката на ваксини за всички видове медицински персонал: медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни крижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник-фармацевти и друг помощен персонал, като очакваният брой подлежащи на имунинизация в тази фаза е 243 600 души;
- Фаза 2 включваше доставка на ваксини за потребителите и персонала на социалните институции, педагогическите специалисти и персонала на ферми за норки, като очакваният брой подлежащи на имунинизация е 112 080 души;
- Фаза 3 включваше поставянето на ваксини на служители, участващи в гарантирането на дейностите, които са от съществено значение за обществения живот. Правителството не предостави оценка за дела на населението, засегнато от тази приоритетна фаза;
- Фаза 4 включваше доставката на ваксини на възрастни хора на възраст над 65 години и лица със съпътстващи здравословни проблеми поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високия риск от усложнения и летален изход, включително имунокомпрометирани лица или лица с вторични имунни дефицити. Приблизителният общ брой подлежащи на имунинизация, прогнозиран от правителството, е 1 800 000 души, сред които 1 500 000 са на 65 години и повече;
- Фаза 5 включваше поставяне на ваксини на уязвими групи от населението, които са изложени на висок епидемиологичен риск от заразяване заради условията и начина си на живот. Правителството не предостави приблизителни числа относно дела на засегнатото население.
Има сведения, че фаза 3 от плана за ваксиниране е завършена с включването на големи групи българи, работещи в различни сектори на обществения живот, включително области, които не са признати за „основни обществени услуги“. Има сведения, че правителството не е предоставило информация за това кои са считани за служители, осигураващи „основни обществени услуги“. Има сведения, че много фирми са съставяли списъци на служителите си, желаещи да се ваксинират, които след това са били предавани на местните Регионални здравни инспекции, но оттам не са упражнявали контрол върху съдържанието на списъците. Членовете на семействата на служителите също са добавяни към тези списъци и са получили достъп до ваксини преди хората във фази 4 и 5 - възрастните хора и лицата със съпътстващи медицински проблеми.
На 3 февруари 2021 г. Националният план за ваксиниране беше изменен, за да включи в приоритетните групи на фаза 3 „лицата, които ще бъдат пряко ангажирани с организацията и провеждането на парламентарните избори, насрочени за 4 април 2021 г., включително лицата, ангажирани с компютърната обработка на данните от гласуването”.
На 19 и 22 февруари 2021 г. бяха направени нови изменения в плана, за да се позволи на лица, които не попадат в нито една от приоритетните групи във фази 1 до 5, да получат достъп до ваксинация, ако има налични ваксини. Тези промени, така наречените „зелени коридори“, позволиха на всички от останалата част от населението да се ваксинират срещу COVID-19, докато фази 1, 2 и 3 от плана за ваксинация все още продължаваха, а фази 4 и 5 (осигуряващи достъп до ваксиниране на възрастните хора и лицата, изложени на по-висок риск от заразяване с COVID-19 поради съпътстващи здравословни проблеми) все още не бяха започнали.
Отварянето на ваксинирането за всички хора, независимо от приоритетните фази, е в противоречие с принципа на приоритизиране, особено във време, когато ваксините все още бяха налични в много ограничени количества. До 19 февруари 2021 г., датата на началото на „зелените коридори“, България е получила само 258 300 дози ваксини, включително 57 600, доставени на същия ден. След въвеждането на „зелените коридори“ и заради по-големия брой хора, отговарящи на условията за ваксинация, възможностите за достъп до ваксинация срещу COVID-19 за възрастните хора и хората с влошено здраве значително намаляха.
Зелените коридори бяха въведени само в големите градове и хората трябваше да чакат на опашки, без да има къде да седнат в продължение на дълги часове и често при ниски зимни температури навън, без никаква специална помощ. Тези условия затрудниха още повече възрастните хора и лицата със съпътстващи медицински проблеми.
В резултат тази ситуация доведе до по-висок дял на хората, които имат достъп до ваксини, но не попадат в нито една от приоритетните групи, което забави достъпа до ваксини за най-уязвимите групи от българското население.
На 17 май 2021 г. Министерството на здравеопазването разпореди на общопрактикуващите лекари и ваксинационните центрове да ваксинират приоритетно лица на възраст над 60 години в дните от понеделник до четвъртък.
Според получената информация в края на май 2021 г. само 302 149 души на 65 и повече години (около 20 процента) са били ваксинирани от общо около 1 500 000 възрастни хора в България, докато по това време страната вече е получила 3 377 260 дози от ваксините.
Между януари и май 2021 г., по време на първите фази от плана за ваксиниране, 8813 души на 60 и повече години са починали от COVID-19 в България, което представлява повече от 80% от всички смъртни случаи, свързани с COVID-19 през този период. Тази цифра не включва броя на хората под 60 години, които са починали от COVID-19 и са били изложени на повишен риск заради здравословното си състояние.
Освен това, въпреки ниските нива на ваксиниране срещу COVID-19, което предлага най-ефективната защита срещу заразяване с вируса към момента, България премахна всички ограничения във връзка с COVID-19. Това включва носенето на предпазни маски за лице в затворени обществени пространства, спазването на физическа дистанция, ограниченията за броя на лицата, които могат да посещават едновременно закрити обекти, ограниченията при присъствено обучение и забраната за посещения на болници и заведения за социални услуги от 1 април 2022 г.
Наличност и достъпност до ваксиниране срещу COVID-19 и до информация, свързана с ваксините срещу COVID-19, и ваксиниране на възрастни хора и лица със съпътстващи здравословни проблеми
Според получената информация условията за достъп до центровете и заведенията за ваксинация са били физическо изпитание за възрастните хора и други хора в уязвимо положение. Повечето от ваксините срещу COVID-19 са били налични само в големите градове, без да е осигурена помощ за възрастни хора и други хора в уязвимо положение с ограничена подвижност да пътуват до центровете за ваксинация. След създаването на „зелените коридори“ хората също трябваше да чакат на опашка по няколко часа навън, понякога при ниски зимни температури и без да има къде да седнат.
Освен това има сведения, че общопрактикуващите лекари са получили ограничен брой дози и следователно не са могли да ваксинират пациентите си, които не могат да пътуват до ваксинационните центрове. На 1 март 2021 г. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България изпрати писмо до министъра на здравеопазването, в което изразява неодобрението си относно „предоставените на общопрактикуващите лекари незначителни количества ваксини, което на практика ги изключва от процеса на ваксиниране“ [2]. Освен това общопрактикуващите лекари е трябвало да чакат дълго време, преди да получат дози ваксини за своите пациенти, и да посещават местната здравна инспекция по няколко пъти, преди да получат дози. Те също така не са уведомявани кога има налични ваксини, нито са им дадени инструкции как да ги получат.
В началото на 2021 г. Министерството на здравеопазването обяви, че ще бъдат изпратени мобилни екипи, които да помагат за ваксинирането на хора, живеещи в отдалечени и труднодостъпни региони, като се започне от тези, които живеят в домове за социални грижи. Тези мобилни екипи обаче достигнаха до много ограничен брой хора: към 23 септември 2021 г. те са ваксинирали само 4274 души.
Освен това има сведения, че информацията за ваксините срещу COVID-19 и ваксинационната кампания за насърчаване на хората да се ваксинират са били оскъдни от началото на предлагането на ваксини срещу COVID-19 в България.
На 21 март 2022 г. Министерството на здравеопазването стартира уебсайт, озаглавен „Плюс мен“ (https://plusmen.bg) с цел да повиши доверието във ваксините срещу COVID-19.
Макар че признава недостига на доставките на ваксини срещу COVID-19, уебсайтът предоставя информация за безопасността на наличните ваксини срещу COVID-19 и ползите от ваксинирането, особено за уязвими групи, включително възрастни хора на възраст над 60 години и хора със съпътстващи здравословни проблеми. Въпреки това популяризирането на самия уебсайт и достъпът до информация относно ваксините срещу COVID-19 останаха незадоволителни, особено сред възрастните хора, които обикновено живеят в отдалечени райони и имат ограничен или никакъв достъп до интернет.
Според информацията стартирането на уебсайта не е придружено от допълнителни или конкретни мерки за популяризирането му, за да се подпомогне повишаването на нивото на ваксиниране.
Колективна жалба до Европейския комитет по социални права
Според получената информация на 24 януари 2022 г. е подадена колективна жалба (N° 204/2022) до Европейския комитет по социални права, в която се твърди, че са нарушени правото на защита на здравето (чл. 11) и недопускане на дискриминация (чл. E) съгласно ревизираната Европейска социална харта в контекста на пандемията от COVID-19 и доставката на ваксини срещу COVID-19, както бе отбелязано по-горе. Искането е Комитетът да наложи на България да предприеме допълнителни мерки, за да се избегнат по-нататъшни непоправими вреди за възрастните хора и хората със здравословни проблеми, които продължават да умират или да прекарват тежко заболяването от COVID-19, тъй като остават неваксинирани.
На 4 май 2022 г. Комисията публикува забележките на българското правителство от 15 март 2022 г. относно допустимостта на жалбата и информира за предприетите незабавни мерки. Констатирахме, че в тези забележки правителството признава, че по-възрастните хора и тези със съпътстващи здравословни проблеми са изложени на най-висок риск от заразяване с COVID-19 и че ваксинирането е най-добрият инструмент за защита. Беше признато също, че нивото на ваксинация в страната е „незадоволително“ и че има нужда от „координирани усилия“ за справяне с ниските нива на ваксинация в страната. Беше посочено също, че се планира „мащабна информационна кампания“ от българските власти за насърчаване на населението да се ваксинира срещу COVID-19, насочена включително към възрастни хора и хора със съпътстващи заболявания.
Без да искаме да съдим предварително верността на получената информация, бихме искали да изразим загрижеността си за липсата на отдаване на приоритет на възрастните хора и хората със съпътстващи здравословни проблеми за достъп до ваксинация срещу COVID-19 в България. Освен това сме загрижени, че българският Национален план за ваксинация срещу COVID-19 може да е засилил ейджистките стереотипи и нагласи срещу възрастните хора, като поставя тази група от населението, най-уязвима от заразяване с тежки форми на коронавирус, в предпоследната приоритетна група за ваксиниране. В края на 2020 г. ваксините се превърнаха в най-ефективното средство за защита на хората срещу тежко прекарване или смърт от заболяването. Националният план за ваксинация срещу COVID-19 в България изглежда е разработен, без да се вземат предвид международните стандарти и препоръки, като ограничава достъпа до жизненоважни здравни услуги и грижи за възрастни хора и хора със съпътстващи здравословни проблеми.
Също така изразяваме загриженост относно създаването на т.нар. „зелени коридори“, които на практика допълнително забавиха достъпа до ваксини за възрастни хора и хора със съпътстващи заболявания, увеличавайки риска от заразяване с COVID-19 за тях. Отварянето на ваксинирането за всички хора, независимо от приоритетните фази, беше в противоречие с принципа на приоритизиране, особено във време, когато ваксините все още бяха налични в много ограничени количества. Лишаването на тези групи от населението от приоритет изглежда е имало значително въздействие върху условията им на живот и е подкопало правото им да не бъдат дискриминирани, правото им на здраве и правото им на живот и човешко достойнство.
Освен това сме загрижени, че заради ниските нива на ваксинация сред българското население, включително сред възрастните хора от началото на април 2022 г., и след премахването на всички ограничения срещу COVID-19 в страната, правото на здраве и живот на възрастните хора и лицата със съпътстващи здравословни проблеми могат допълнително да бъдат застрашени от липсата на отчитане на техните специални нужди от страна на държавата, в лицето на продължаващата все още пандемия. Данните, събрани след появата на ваксините срещу COVID-19, показват, че има значително по-ниски нива на смъртност заради COVID-19 сред напълно ваксинираните лица в световен мащаб. Редица смъртни случаи на уязвими групи, като възрастни хора и лица със здравословни проблеми, най-вероятно биха могли да бъдат предотвратени, ако тези уязвими групи бяха получили приоритет, заедно с ефективен и информиран достъп до ваксинация, от страна на българските власти.
И накрая, изразяваме загриженост за липсата на физически достъп до центровете за ваксиниране срещу COVID-19 за възрастни хора и хора в уязвимо положение с ограничена подвижност, както и за липсата на истински достъп до факти и научнообоснована информация, свързани с COVID-19 и ваксините, както и начини за достъп до ваксиниране.
Във връзка с гореизложените факти и опасения, моля, направете справка с Приложението за позоваване на международните норми за правата на човека, приложено към настоящото писмо, което цитира международни инструменти и стандарти за правата на човека, свързани с тези твърдения.
Тъй като е наша отговорност, съгласно пълномощията, предоставени ни от Съвета по правата на човека, да се стремим да изясним всички случаи, доведени до нашето внимание, ще бъдем благодарни за вашите наблюдения по следните въпроси:
1. Моля да предоставите допълнителна информация и/или коментар(и), които може да имате относно гореспоменатите твърдения.
2. Моля да предоставите информация относно стъпките, предприети от правителството, за да се гарантира, че възрастните хора и хората със съпътстващи здравословни проблеми са ефективно и ефикасно защитени срещу коронавируса, включително чрез достъп до ваксини срещу COVID-19, в съответствие със задълженията на България съгласно международното право за правата на човека.
3. Моля да предоставите подробна информация за мерките, предприети/предприемани от правителството за популяризиране на уебсайта „Plus Me“, и да предоставите факти и научнообоснована информация относно наличните здравни стоки, включително ваксини срещу коронавируса, включително по отношение на обширната информация, отбелязани в забележките на правителството на Ваше превъзходителство до Европейския комитет по социални права.
4. Моля да предоставите всички налични и дезагрегирани данни (разбити по пол, увреждане и етническа принадлежност) за лица на възраст 60 и повече години, ваксинирани в България от началото на ваксинационната кампания, спомената в забележките на правителството на Ваше превъзходителство до Европейския комитет по социални права. Моля, уточнете дела на ваксинираните лица на възраст 60 и повече години, независимо дали са живели в градски или селски райони, ако има такива данни.
5. Моля да предоставите наличния брой смъртни случаи сред ваксинирани и неваксинирани възрастни хора от март 2020 г.
Ще се радваме да получим отговор в рамките на 60 дни. След този срок това съобщение и всеки отговор, получен от правителството на Ваше превъзходителство, ще бъдат публикувани чрез уебсайта за докладване на съобщения. Впоследствие те ще бъдат отразени и в редовния доклад, който ще бъде представен на Съвета по правата на човека.
Докато очакваме отговор, настоятелно призоваваме правителството на Ваше Превъзходителство да предприеме незабавни и необходими временни мерки за осигуряване на достъп до ваксини срещу COVID-19 за възрастни хора и хора със съпътстващи здравословни проблеми, включително за осигуряване на физическа достъпност и факти и научнообоснована информация за ползите на ваксините, за да се гарантира, че действията на държавата са в съответствие със стандартите на международното право за правата на човека, описани тук.
Моля, приемете, Ваше Превъзходителство, уверенията в нашето най-високо уважение.
Клаудия Малер,
независим експерт за упражняването на всички човешки права от страна на възрастните хора
Морис Тидбол-Бинц,
специален докладчик за извънсъдебните екзекуции, произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура
Тлаленг Мофокенг,
специален докладчик за правото на всеки да ползва най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве
Приложение
Позоваване на международните норми за правата на човека
Във връзка с горепосочените факти и опасения, бихме искали да насочим вниманието на правителството на Ваше превъзходителство към съответните международни и регионални норми и стандарти, които са приложими към проблемите, породени от описаната по-горе ситуация.
По отношение на липсата на отдаване на приоритет на възрастните хора и хората със съпътстващи здравословни проблеми за достъп до ваксинация срещу COVID-19, бихме искали да припомним член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR), който гарантира правото на ползване на най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве, ратифициран на 21 септември 1970 г. от България. Това право също така гарантира задължението на държавите, които са страни по този пакт, за пълното осъществяване на „предотвратяването, лечението и контрола на епидемични [...] заболявания“ като пандемията от COVID-19.
В своя Общ коментар №14 относно правото на най-високите възможни стандарти за здраве, Комитетът по икономически, социални и културни права (наричан по-нататък CESCR) отбелязва, че биологичните и социално-икономическите предпоставки на индивида трябва да се вземат предвид, когато се решава какъв курс на здравна грижа и лечение биха позволили на индивида да постигне своя „най-висок възможен стандарт на здраве“ (параграф 9). По отношение на възрастта CESCR потвърждава, че държавите, които са страни по този пакт, трябва да поставят като приоритет подобряването на системата на здравеопазване за възрастни хора, за да изпълнят задължението си да гарантират наличност, достъпност, приемливост и качество на здравните грижи за тях. Освен това Комитетът посочва, че „при предоставянето на международна медицинска помощ, доставката и управлението на ресурсите... трябва да се даде приоритет на най-уязвимите или маргинализирани групи от населението” (параграф 12 (б) и 25).
В изявление, публикувано на 15 декември 2020 г., CESCR припомня, че „правото на здраве изисква държавите да осигурят здравни заведения, услуги и стоки, включително ваксини - налични, достъпни, приемливи и с добро качество“. Комитетът добавя, че за да осигурят достъп до ваксини срещу COVID-19, държавите трябва да премахнат всякаква дискриминация, особено основана на възраст и увреждане, и да гарантират физически и икономически достъп до ваксините.3 Като се имат предвид ограничените налични количества ваксини през първите месеци, e необходимо приоритизиране и според Комитета то трябва да се основава на медицинските нужди и съображенията за общественото здраве: „според тези критерии може да се даде приоритет например на медицинския персонал и специалистите по здравни крижи или на лица, които са изложени на по-голям риск от развитие на сериозни здравословни проблеми, ако са заразени със SARS-CoV-2, заради възрастта си или съществуващи заболявания, или на тези, които са най-изложени и уязвими на вируса заради определящите социални фактори за здравето...”.4
През март 2021 г. Съветът по правата на човека призова за „справедлив, достъпен, навременен и пълен достъп за всички страни до ваксини в отговор на коронавирусното заболяване (COVID-19).“5 В него се подчертава „неотложната необходимост да се гарантира правото на всеки да се ползва от най-високите възможни стандарти за физическо и умствено здраве и да се улесни развитието на стабилни здравни системи и всеобщо здравно покритие, включващо пълен, навременен и справедлив достъп до [.. .] ваксини в отговор на пандемията от COVID-19 и други спешни здравни ситуации, за да се осигури пълен достъп до имунизация за всички, по-специално за лица и групи в уязвимо положение...“ (OP 1).
В доклада си от 2022 г. до Съвета по правата на човека относно последиците за човешките права от липсата на достъпен, навременен, справедлив и пълен достъп и доставка на ваксини срещу коронавирусното заболяване (COVID-19) и задълбочаващите се неравенства между държавите (A/HRC/49/35 ), Върховният комисар по правата на човека посочи, че „определянето на получателите на ваксина не трябва да изключва никого изрично или по подразбиране въз основа на възраст, увреждане, раса, пол, религия, миграционен статут, произход, обществено положение или други дискриминационни фактори и трябва да се провежда чрез справедлив, прозрачен, приобщаващ и отговорен процес.“ (параграф 32).
Освен това бихме искали да припомним, че недопускането на дискриминация и равенството са основни принципи на правата на човека и решаващи елементи на правото на здраве. Член 2 (2) от ICESCR гарантира тези принципи. Този член включва раса, цвят на кожата, пол, език, религия, произход „или друг статус“ като забранени основания за дискриминация. „Възрастта“ не се посочва изрично, но може да се каже, че е включена в „и друг статус“. Съгласно този член държавите, включително България, имат задължението да забранят и премахнат дискриминацията на всякакви основания и да гарантират равенство на всички по отношение на достъпа до здравни грижи и основните определящи фактори на здравето.
В тази връзка бихме искали също така да подчертаем определението за „ейджизъм“ (б.пр. възрастова дискриминация), дадено от независимия експерт за упражняването на всички права на човека от страна на възрастните хора, както е посочено в нейния тематичен доклад за 2021 г. относно ейджизма и възрастовата дискриминация (A/HRC/48/ 53). Ейджизмът се признава като „стереотипи, предразсъдъци и/или дискриминационни действия или практики срещу възрастните хора, които се основават на тяхната хронологична възраст или на възприятието, че лицето е „старо“ (или „възрастно“)“ (параграф 21). Както е посочено в първата оценка на ситуацията на независимия експерт в нейния тематичен доклад за 2020 г. относно въздействието на коронавирусното заболяване (COVID-19) върху човешките права на възрастните хора (A/75/205) и в краткото политическо изложение на генералния секретар относно въздействието на COVID-19 върху възрастните хора, и двамата признаха, че „COVID-19 увеличава възрастовата дискриминация и стигматизирането на възрастните хора“ (A/HRC/48/53, параграф 19).
С оглед на това, че възрастните хора не са изведени като приоритет в Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 и на високия брой отчетени смъртни случаи сред възрастните хора между януари и май 2021 г. в България, бихме искали да припомним също, че правото на живот е гарантирано от чл.6 от Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR), ратифициран от България на 21 септември 1970 г.
В своя Общ коментар № 36 (2018 г.) относно член 6 от ICCPR за правото на живот Комитетът по правата на човека подчерта, че правото на живот и равното право на достойнство се прилагат за всички хора, и потвърди, че правото на живот се прилага еднакво и без дискриминация по възраст.
Във връзка с решението на България да постави възрастните хора и хората със съпътстващи здравословни проблеми в предпоследната и последната приоритетна група за ваксинация, бихме искали да припомним препоръките, направени от международни и регионални механизми и организации относно пандемията от COVID-19.
След избухването на пандемията медицински експерти подчертаха, че някои категории лица са особено уязвими към коронавируса и са изправени пред по-висок риск от смърт или тежко прекарване на заболяването. Световната здравна организация (СЗО) обяви, че по-специално „възрастните хора 6 са изправени пред значителен риск от развитие на тежко заболяване поради физиологичните промени, които настъпват с остаряването и съществуващите съпътстващи здравословни проблеми“. 7 В допълнение, хората с медицински проблеми, като сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични респираторни заболявания или рак, също се считат за по-склонни да развият сериозно заболяване или да умрат, независимо от тяхната възраст.8 Както беше заявено от ООН през април 2020 г., „кризата с COVID-19 изостри уязвимостта на най-малко защитените в обществото. Подчертават се дълбоките икономически и социални неравенства и незадоволителните системи за здравеопазване и социална защита, които изискват спешно внимание като част от отговорността за общественото здраве”.9
Освен това в своето кратко политическо изложение относно въздействието на COVID-19 върху възрастните хора генералният секретар на ООН подчерта по-високия процент на смъртност сред възрастните хора и високите рискове, пред които са изправени по отношение на достъпа и предоставянето на здравни грижи.10
Освен това през ноември 2020 г., в контекста на ограничените доставки на ваксини срещу COVID-19, Европейската техническа консултативна група от експерти по имунизация на СЗО препоръча да се даде приоритет на ваксинацията срещу COVID-19 на възрастните хора, обитателите на заведения за дългосрочни грижи и хората със съпътстващи заболявания, наред с други групи в уязвимо положение.11
В оригиналната пътна карта на Стратегическата консултативна група от експерти по имунизация (SAGE) на СЗО също беше препоръчано по-възрастните хора да бъдат приоритет при ваксинирането срещу COVID-19 в контекста на ограничените доставки, заедно с други „групи със съпътстващи заболявания или здравословни проблеми, за които е установено, че са изложени на значително по-висок риск от тежко заболяване или смърт.”12
Бихме искали също така да подчертаем препоръките, направени от Европейската комисия на 15 октомври 2020 г. в „Известие относно готовността за стратегии за COVID-19 и внедряване на ваксини“. В него се посочва, че държавите членки трябва да вземат под внимание определянето на приоритетните групи за ваксиниране в своите национални планове за ваксинация срещу COVID-19. Тъй като по това време ваксинацията срещу коронавирус остава ефикасният начин за прекратяване на пандемията, Европейската комисия допълнително препоръчва на държавите членки да дадат приоритет на уязвимите групи, включително възрастни хора над 60 години.13
Бихме искали да припомним и задълженията на България по ревизираната Европейска социална харта от 1996 г., ратифицирана от държавата на 7 юни 2000 г., която гарантира правото на защита на здравето съгласно чл. 11 и за забрана на дискриминацията по чл. Е.
По отношение на липсата на физически достъп до центровете за ваксинация за възрастни хора и хора в уязвимо положение с ограничена подвижност и липсата на информация за COVID-19 бихме искали да подчертаем задължението на България за правата на човека съгласно член 12 от ICESR относно правото на здраве да осигури условията за наличност и достъп до ваксинация срещу COVID-19 за хора от уязвимите групи, включително възрастни хора и хора със съпътстващи здравословни проблеми, които не могат да пътуват до центровете за ваксинация. По този член България има позитивни задължения да направи ефективно правото на защита на здравето, което изисква ваксините да бъдат практически достъпни за всички.
Освен това Комитетът по икономически, социални и културни права уточнява в своя Общ коментар № 14 относно правото на най-високите възможни стандарти за здравеопазване, че правото на здраве във всички негови форми и на всички нива трябва да съдържа взаимосвързаните и съществени компоненти, които са (а) наличност, (б) достъпност, (в) приемливост и (г) качество (параграф 12). За да се гарантира наличността, Комитетът препоръчва „функциониращи обществени здравни заведения и заведения за здравни грижи, стоки и услуги, както и програми, които да са налични в достатъчни количества в рамките на държавите, които са страни по този пакт.” Освен това „здравните заведения, стоките и услугите трябва да бъдат достъпни за всеки, без да бъде дискриминиран, в рамките на юрисдикцията на държавите, които са страни по пакта“, за да се гарантира достъпност, особено за хора със специални потребности заради ограничена подвижност като възрастни хора и хора с увреждания. Като част от компонента „достъпност“, „достъпността на информацията“ също е от решаващо значение за възрастните хора. Освен това Комитетът заявява в това отношение, че „достъпността включва правото да се търси, получава и предава информация и идеи относно здравни въпроси“ (параграф 12 (b)).
В настоящия контекст елементите на наличност и достъпност за възрастни хора и хора със съпътстващи здравословни проблеми за лесен достъп до ваксини срещу COVID-19, кактто и гарантирането на правото им на здраве може да не са били изпълнени от правителството на България.
В своя тематичен доклад относно осъществяването на правото на здраве на възрастните хора (A/HRC/18/37) бившият специален докладчик относно правото на всеки да се ползва от най-високите възможни стандарти за физическо и психическо здраве посочи, че „в рамките на правото на здраве здравните заведения, стоки и услуги трябва да бъдат налични, достъпни, приемливи и с добро качество за възрастните хора. Наличността се отнася до обстоятелството, че функциониращите обществени здравни заведения и заведения за здравни грижи, стоки и услуги, както и програми, трябва да са налични в достатъчно количество. В много случаи възрастните хора са засегнати от избирателна липса на достъп поради ограничаване на медицинските грижи, т.е. разпределяне и приоритизиране на здравни ресурси, което често води до отнемане на приоритетите на възрастните хора за здравно лечение. Достъпността включва физически, финансови и информационни компоненти.
Възрастните хора може да нямат достъп до здравни грижи заради местоположението на услугите или ограничената им физическа подвижност. Бедността може също така да усили неспособността на възрастните хора за достъп до здравеопазване, особено когато не съществува социална сигурност (параграф 25). Освен това бившият специален докладчик посочва, че „достъпността до информацията се отнася до правото да се търси, получава и предава ин