Свобода на сдружаване

Свободата на сдружаване е основно човешко право. Тя е възможността на всички хора доброволно да се организират в колективи – да сформират сдружения, съдружия, дружества, съюзи, клубове по професионални или любителски интереси, съсловни, политически и неполитически организации със или без идеална цел, в частна полза или за обществено полезна дейност. Това право осигурява на гражданите свободата да се събират и колективно да изразяват, насърчават, преследват и защитават своите идеи.

Това право е прогласено в българската конституция и се ползва със защита в редица международноправни актове – чл. 44 от Конституциата на Република България, чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 22 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 8 § 1 от Международния пакт за политически, социални и културни права.

Всяка от посочените норми на вътрешното и международното право предвижда определени ограничения, които допуска да се упражняват по отношение на това право. Доколкото това е едно основно човешко право, тези ограничения следва да се тълкуват стриктно и стеснително.

Със закрила се ползва само мирното сдружаване. Няма закрила за сдружаването с цели, които не са мирни. Това изключва организациите, които създават военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Освен това ограничени са и организациите, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите.

Прояви на свободата на сдружаване са не само работническите съюзи и политическите партии, но също така неправителствените организации, като съсловни сдружения (напр. на лекарите, на учителите, на съдиите), сдружения с идеални цели (благотворителни дружества), фондации, спортни и творчески клубове, научни и религиозни организации, застъпнически групи, частни социални клубове и др.

Свободата на сдружаване е един от фундаментите и основни белези на демокрацията, защитен от всички модерни конституции на демократичните държави. Не може да се говори за демокрация там, където свободата на сдружаване е ограничавана противозаконно или несъразмерно. И не може да се говори за свобода на сдружаване там, където то не е доброволно.

Правото на сдружаване съдържа в себе си позитивна свобода, т.е. свобода на индивида да създава, влиза и членува в сдружение. То съдържа и правото на самите сдружения да съществуват, както и на самоопределение (автономия), като например кого едно сдружение да приема за член, кого да изключва, да установява вътрешни правила, да променя целите си, да се разпуска и на свой ред да членува във федерации на други сдружения.

Правото на сдружаване съдържа в себе си и негативна свобода, т.е. свобода на индивида от външна намеса във волята му и в това да упражнява позитивното си право на сдружаване. Това включва например правото му да не членува в дадено сдружение, ако волята му е противна на това, да го напусне, както и да не бъде лишаван от възможности и ползи по причини на нечленуването му в дадено сдружение (напр. синдикат, политическа партия, научна общност).