Над 110 български и чуждестранни граждански организации се обявиха в подкрепа на БХК след атаката на ВМРО-БНД

Над 70 български и още 40 чуждестранни и международни организации се обявиха в подкрепа на Българския хелзинкски комитет и срещу искането на ВМРО-БНД до главния прокурор от 30 септември за прекратяване на дейността на правозащитната организация. В позициите на гражданските организации се посочва, че подобни публични атаки са недопустими и представляват опит гласът на гражданите да бъде заглушен в услуга на политически интереси.

"Опитите за насочване на негативна обществена енергия към гражданските организации за това, че защитават правата на човека и организират обучения, е опасна тенденция, която повишава недоверието в гражданския сектор и има смразяващ ефект върху него. Дейността на гражданския сектор е всъщност белегът, че в България съществува гражданско общество и че то е част от открит обществен дебат, който спомага за функционирането на демократичната и правова държава.", се посочва в отворено писмо до българските медии, подписано от 72 неправителствени организации, работещи в сферите на защита на човешките права и на природата.

БХК получи широка подкрепа и от чуждестранните си партньори и съмишленици в правозащитната дейност, включително от Amnesty International. „Това е безпрецедентен опит от страна на властта да бъдат заглушени независимите и критични гласове в България. Като държава членка на ЕС България има задължение да спазва буквата на закона и очакваме главният прокурор категорично да отхвърли искането за закриване на организацията“, заяви зам.-директорът на Amnesty International за Европа Масимо Морати в официално съобщение от организацията, разпространено вчера. „Българският хелзинкски комитет е най-уважаваната правозащитна организация за човешки права в България. Тяхната роля за разширяване на познанията на съдии и прокурори и осигуряването на правна помощ на хора в нужда е критично важна, а опитите да бъде спряна е директна атака срещу свободата на изразяване“, допълва Морати.

В обща позиция, подписана от над 40 организации в платформата Civil Solidarity, се припомня, че това не е първата атака срещу БХК от страна на националистическата партия ВМРО. Позицията призовава българското правителство да не допуска подобно сплашване и груб натиск над дейността на БХК и гражданския сектор в България. „Действията на ВМРО са особено притеснителни в държава, в която нетолерантността расте и в която безопасността на тези, които работят за защита от дискриминация на малцинствените и най-уязвимите групи от обществото, не е гарантирана.“, пише в позицията. Освен за категоричен отказ срещу искането за прекратяване на дейността на БХК, организациите в Civil Solidarity настояват държавата да се погрижи за спазване на основни права като свобода на сдружаване и изразяване, като прекрати подобни атаки срещу БХК и гражданския сектор и гарантира сигурността на работещите в сектора.

Отворено писмо до медиите:

  Позиция на граждански организации срещу опитите на политически партии и техни лидери да оказват натиск върху гражданското общество

Във връзка с внесеното на 30 септември 2019 г. искане на политическа партия ВМРО до главния прокурор за прекратяване на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет, намираме, че подобни публични атаки са недопустими, рушат доверието на обществото в неправителствения сектор и се използват за политически цели, които не са в обществен интерес.

Конституцията гарантира правото на сдружаване на гражданите, за да могат те да участват пълноценно в обществения живот. Неправителственият сектор е основна движеща сила на гражданското общество. Гражданските организации имат цели и ценности, които служат на гражданите и им дават възможност да допринасят за общественото развитие, но също така и за защита на гражданските права и законни интереси, дори ако трябва да се противопоставят на институции, политически партии, фирми. Тяхното съществуване е в самата същност на демокрацията.

Абсурдни и популистки са твърденията, че с „организиране на семинари” и връчване на награди една организация може да „окаже натиск и влияние при решаване на дела” и да извършва дейност, която „противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави”, каквито са обвиненията на ВМРО. Ако подобни опасни разбирания се приемат за основание за заклеймяване или закриване на една организация, това ще означава, че всяко сдружение на граждани може да бъде атакувано от политическа сила, която например не харесва темата на организираното от сдружението обучение. Целта на гражданските организации е именно да подложат на обсъждане важните и актуални за обществото теми.

Опитите за насочване на негативна обществената енергия към гражданските организации за това, че защитават правата на човека и организират обучения, е опасна тенденция, която повишава недоверието в гражданския сектор и има смразяващ ефект върху него. Дейността на гражданския сектор е всъщност белегът, че в България съществува гражданско общество и че то е част от открит обществен дебат, който спомага за функционирането на демократичната и правова държава.

Правото на сдружаване на гражданите е основно гражданско право, което гарантира участието на хората в този дебат и във вземането на решения, без непременно да се включват в политически партии. Атаките срещу гражданската активност и свободните медии представляват опит гласът на гражданите да бъде заглушен.

1. Български дарителски форум
2. Български център за нестопанско право
3. Център за хуманни политики
4. Фондация „Герои на времето“
5. Асоциация на парковете в България
6. Сдружение за споделено учене ЕЛА
7. Български фонд за жените
8. Програма достъп до информацията
9. „Грийнпийс“ България
10. Фондация „Програмен и аналитичен център за европейско право"
11. Институт за пазарна икономика
12. С.Е.Г.А. - Старт за ефективни граждански алтернативи
13. Фондация „Бикоуз“
14. Фонация „Биоразнообразие“
15. Фондация „ЕкоОбщност“
16. Българско дружество по фитоценология-2001
17. Асоциация пулмонална хипертония
18. Българска асоциация за алтернативен туризъм
19. Екологично сдружение За Земята
20. Българска асоциация за семейно планиране и сексуално здраве
21. SOS Детски селища
22. Фондация „Заслушай се“
23. Сдружение „Информация и консултации“
24. Фондация „Светът на Мария“
25. Сдружение „Дете и пространство“
26. Фондация „Здраве и социално развитие“
27. Глобална инициатива в психиатрията –София
28. Фондация „Конкордия България“
29. Фондация „Работилница за граждански инициативи“
30. Лумос България
31. Фондация „Надежда“
32. Институт за социални дейности и практики
33. Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“
34. Фондация „Инициатива за здраве“
35. Фондация „Грижа за социално благополучие”
36. Международни социални служби България
37. Фондация за социална промяна и включване
38. Фондация „За Нашите деца“
39. Сдружение „Операция Плюшено Мече“
40. Сдружение „Ним анимейшънс“
41. Фондация „Вода и живот България“
42. Фондация Антикорупционен фонд
43. Български институт за правни инициативи
44. Институт за развитие на публичната среда
45. Платформа Агора
46. Арт движение Кръг
47. Фондация „БлуЛинк“
48. Сдружение „Деветашко плато“
49. Асоциация Съвременни читалища – София
50. Читалище „Умение-2003“
51. Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора
52. Ромска фондация Искра - Шумен
53. Сдружение „Европейски пространства 21“
54. Фондация „Европейски институт“
55. Сдружение „Човеколюбие“
56. Център АМАЛИПЕ
57. Сдружение ОБЩНОСТ МОСТОВЕ
58. Национална мрежа за децата
59. Фондация „Америка за България“
60. Фондация „Следваща страница“
61. Фондация „Нашите недоносени деца“
62. Асоциация „Хипофиза“
63. Асоциация на европейските журналисти
64. Фондация ГЛАС
65. Сдружение за изследователски практики
66. Сдружение за дива природа Балкани
67. Сдружение Агролинк
68. WWF България
69. Фондация „Заедно в час“
70. Сдружение Национална асоциация за приемна грижа
71. Фондация „Мисия Криле“
72. Софийска ложа Кармел Б'ней Б'рит