Позиция на CSP: Ендемичният расизъм и неравенството трябва да бъдат заклеймени от всички управленски институции на САЩ

Нова позиция на Платформата за гражданска солидарност (Civic Solidarity Platform), подписана от 37 правозащитни организации, включително Българският хелзинкски комитет, се обяви против налагането на полицейско насилие срещу мирните протести в САЩ и призова американското правителство да уважава правото на събиране и мирни демонстрации на протестиращите.

Публикуваме пълния текст на позицията на български език по-долу, а оригиналния можете да прочетете тук:

Долуподписаните организации, членове на Civic Solidarity Platform, изразяват своята загриженост относно реакцията на правителството на САЩ към вълната от мирни протести срещу полицейското насилие в страната. Протестите, които започнаха в отговор на неправомерното отнемане на живота на гражданин от полицейски служител, до голяма степен са мирни и съобразени със закона. Органите на реда обаче многократно проявяват агресия и употребяват прекомерна сила спрямо мирните протестиращи. Полицейските управления използват военна техника, далеч по-подходяща за намеса във военни конфликти, отколкото за овладяване на граждански демонстрации. Заедно с това американският президент Доналд Тръмп призова щатските губернатори да засилят насилствените методи и изрази готовност да мобилизира армията срещу протестиращите. Тази реакция от страна на държавата, която заплашва мирните протестиращи и журналистите, е в нарушение на международните стандарти за защита на правото на мирни събирания и ограничаване на използването на сила и полицейска намеса при граждански демонстрации, утвърдени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и страните в общността на ОССЕ. Основен документ в тази насока е Ръководството за свобода на сдружаване и мирни събирания, издаден от Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ и Венецианската комисия към Съвета на Европа. Ключовите положения в документа залягат и в основата на Братиславската декларация на Платформата за гражданска солидарност от декември 2019 г., която призовава страните в ОССЕ да подсигурят спазването на тези стандарти и да засилят мониторинговите и консултативните дейности на БДИПЧ по отношение на правото на мирни събирания.

Демонстрациите започнаха с убийството на Джордж Флойд на 25 май от полицай в Минеаполис. По същото време се провеждаше международна среща на множество неправителствени организации и представители на страните от ОССЕ, посветена на формите на нетолерантност и дискриминация. И макар че инцидентът не беше представен по време на срещата, принципите на общността са категорични, че последвалите мирни демонстрации са основателни и законни, затова трябва да бъдат защитени с всички възможни средства от говорителите на ОССЕ пред американското правителство. Ендемичният расизъм, неравенството и насилието на расова основа трябва да бъдат заклеймени от представителите на всички управленски институции на САЩ.

Както отбелязахме в Братиславската декларация: „Демонстрациите допринасят за предотвратяване на конфликти и установяване на мир.“ Утвърдено е, че нито използването на сила от малък брой хора, нито имуществените щети по време на граждански демонстрации могат да бъдат причина за нарушаване на правото на протест или да бъдат повод за полицейско насилие и използване на прекомерна или смъртоносна сила на всяка цена. Реакцията на полицията трябва да остане в рамките на закона и да се стреми да деескалира, а не да разпалва конфликт с обществеността, като прибягва до животозастрашаващи оръжия.

Мащабната милитаризация на полицията по отношение и на оборудването, и на подхода, трябва да бъде преразгледана из основи. Заедно с това разполагането на хиляди войници от Националната гвардия в повече от 30 щата и в столицата Вашингтон, призивите за по-голямо използване на сила, отправени от президента Тръмп в социалните мрежи и в телефонен разговор с губернаторите на отделните щати, заплахата му да изведе федерални въоръжени сили срещу протестиращите - само излагат на риск повече животи.

Представителят на ОССЕ за свободата на медиите вече изрази своята загриженост относно „вълната на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите. (...) Много от инцидентите включваха арести и използване на сила от полицията, включително гумени куршуми, лютив спрей и сълзотворен газ, както и насилие от страна на протестиращите.“ В много от случаите изглежда, че полицията съзнателно и без основание използва насилие срещу журналисти. Представителят на ОССЕ призова властите „да наложат контрол и да гарантират, че журналистите могат да работят безопасно, докато отразяват публичните протести“.

Апелираме към всички членове на ОССЕ, включително независими институции и правителства, да призоват американските власти да се възползват от 30-годишния опит, който ОССЕ може да предложи, като консултира управляващите в САЩ за ефективни и ориентирани към общността практики на полицията, похвати за управлението на публичните събрания, както и мерки срещу фундаменталните и дълбоко вкоренени етнически неравенства в обществото. Това включва експертизата на БДИПЧ, на неправителствените организации в страните членки и собствения опит на други правителства в ОССЕ. Призоваваме също правителството на САЩ да спазва стандартите и нормите за правата на човека на ОССЕ, които се е съгласила да съблюдава.

Демонстрации в знак на солидарност с американските протестиращи срещу системния расизъм и насилствените полицейски практики се провеждат и в редица държави от ОССЕ. Тези протести започнаха да хвърлят светлина и върху състоянието на тези проблеми в техните собствени държави. Призоваваме всички държави, участващи в ОССЕ, да се включат в задълбочен дебат по исканията на протестиращите, като вземат предвид заключенията и препоръките на международни организации като Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация и Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.

Позицията е подписана от следните организации, членове на Платформата за гражданска солидарност:

Netherlands Helsinki Committee
Human Rights First, САЩ
Helsinki Foundation for Human Rights, Полша
Association of Ukrainian Human Rights Monitors on Law Enforcement, Украйна
Public Verdict Foundation, Русия
Human Rights Center of Azerbaijan
Macedonian Helsinki Committee
Helsinki Citizens' Assembly – Vanadzor, Армения
DRA – German-Russian Exchange, Германия
Bulgarian Helsinki Committee
Albanian Helsinki Committee
Public Association Dignity, Казахстан
International Partnership for Human Rights, Белгия
Helsinki Committee for Human Rights, Сърбия
Austrian Helsinki Association for Human Rights and International Dialogue
Сenter for Civil Liberties, Украйна
ZARA - Zivilcourage und Anti-Rassismus-Arbeit, Австрия
Institute for Reporters' Freedom and Safety, Швейцария
Belarusian Helsinki Committee
Center for the Development of Democracy and Human Rights, Русия
Armenian Helsinki Committee
Swedish OSCE-network
Hungarian Helsinki Committee
Truth Hounds, Украйна
Kazakhstan International Bureau for Human Rights and the Rule of Law
Promo LEX, Молдова
Public Association “Human Rights Movement: Bir Duino-Kyrgyzstan”
Center for Participation and Development, Грузия
Freedom Now, САЩ
Human Rights NGO “Helsinki Association”, Армения
Women of the Don, Русия
OMCT – World Organization against Torture, Белгия
Human Rights Center ZMINA, Украйна
Human Rights Monitoring Institute, Литва
SOVA Center for Information and Analysis, Русия
Norwegian Helsinki Committee
Crude Accountability, САЩ