Няма нито едно уволнение за полицаите, малтретирали протестиращи на 10 юли 2020 г.

Българският хелзинкски комитет осъди Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР) за отказа ѝ да предостави информация за вида на дисциплинарните наказания, наложени на четирима полицаи, малтретирали протестиращи граждани в нощта на 10 юли 2020 г.

Според предоставените след осъдителното решение данни, служителите на отдел „Специализирани полицейски сили“ на СДВР са санкционирани със сравнително леки наказания, като няма нито едно дисциплинарно уволнение.

Двама от наказаните полицаи са получили „порицание“ за срок от 6 месеца (като към настоящия момент наказанията би следвало да са заличени поради изтичане на 6-месечния срок), един е със „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, а служителят на ръководна позиция, за който СДВР оповести, че е наказан „по-тежко“, е санкциониран със „забрана за повишаване в длъжност за срок от две години“, като наказанието още не е влязло в сила, поради съдебно обжалване.

До дисциплинарните производства се стигна след разпространяването на видео, в което се вижда как непосредствено под прозорците на Министерски съвет служители на МВР влачат по земята, ритат и бият участници в протестите. В края на юли 2020 г. СДВР съобщи, че са установени нарушения и ще бъдат наложени дисциплинарни наказания на четирима полицейски служители по повод превишаване на служебни правомощия при употреба на сила.

На запитване от БХК директорът на СДВР отказа да предостави информация какви са дисциплинарните наказания, наложени на четиримата полицейски служители. Мотивите за отказа бяха, че това не е обществена информация, липсва надделяващ обществен интерес, видът на наложените дисциплинарни наказания съдържа лични данни, а и за достъп до вида на дисциплинарните наказания имало предвиден специален ред – по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

След обжалване Административен съд София-град отмени отказа (Решение № 1474 от 09.03.2021 г. по адм. д. № 9813/2020 г. на АССГ), като намери изброените мотиви за „противоречиви и взаимно изключващи се“. Съдът изрази своето недоумение от позоваването на НПК от страна на директора на СДВР. В съдебните мотиви се подчертава, че „[и]зпращането на материалите от дисциплинарната проверка на прокуратурата не възпрепятства упражняването на правомощията на директора на СДВР по налагане на дисциплинарни наказания […] държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност“.

С решението си съдът постанови, че „чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно законосъобразното упражняване от директора на СДВР на дадената му от закона дисциплинарна власт, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа“. ♦