Адв. Диана Драгиева: Провокациите към омраза в социалните канали на Костадинов спешно трябва да бъдaт премахнати и разследвани

През изминалата седмица за пореден път се разгоря скандал с антисемитски привкус, в основата на който стоеше лидерът на прокремълската партия “Възраждане” Костадин Костадинов. Адв. Диана Драгиева, част от Правната програма на Българския хелзинкски комитет, представлява Даниел Лорер в делото му за дискриминация срещу Костадинов. Тя обяснява казуса. 

Припомнете как започна този случай.

През последните години Костадин Костадинов многократно и злостно напада Даниел Лорер – от трибуната на Народното събрание, във Фейсбук и дори с нарочно видео — монолог в YouTube. Тези нападки не съдържат никакъв анализ или критика на поддържани или провеждани политики, а обичайно са лични обиди, неизменно свързвани с етническия произход на Лорер. Затова - по жалба на Даниел Лорер - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) – органът, следящ за спазването на антидискриминационните правила — постановява решение, с което изисква Костадинов да премахне публикациите си и да се въздържа от нови такива. Решението на КЗД подлежи на съдебен контрол, който може да отнеме няколко години. Но законът предвижда предварително изпълнение на мерките, наложени от КЗД – Костадинов трябваше да премахне изявленията си в срок до 4 ноември 2024 г. и да отчете изпълнението пред комисията. Той обаче отказа да го направи.

Даниел Лорер предпочете да не извлича политически дивиденти от решението на КЗД и затова то беше обявено от БХК след парламентарните избори в края на октомври миналата година. В отговор Костадинов не просто отказа да изпълни решението на Комисията, а оклевети публично БХК, внушавайки, че БХК изопачава информацията. Така се стигна до миналата седмица, когато КЗД изпрати покана до Костадинов да изпълни решението ѝ и да свали дискриминационните си постове, което видимо го вбеси. Той изригна с пореден пост във Фейсбук като нарича БХК „мутри“ и „самозабравила се престъпна шайка“ и лъже, че според съдебната система БХК оказва натиск на съда и служителите, които работят по жалбата му срещу решението на КЗД. Интересно би било да обясни в какво точно се състои този “натиск”. 

Вярно ли е, че Даниел Лорер е осъдил Костадинов за реч на омразата срещу евреите?

Жалбата на Лорер срещу Костадинов в КЗД беше уважена, а самият Костадинов - задължен да премахне речта на омразата от Фейсбук. Решението на КЗД подлежи на обжалване, но предвид сериозността на случая, Костадинов е бил длъжен да премахне постовете си от Фейсбук още през 2024 г., без да се чака произнасянето на съда. Освен това той трябва да се въздържа да повтаря действията си срещу Лорер, за които вече веднъж е санкциониран. Вместо това Костадинов публикува колаж на Лорер с “хитлерови мустачки”, обсъжда предците му, преживели страданията на Холокоста и зове да му бъдат благодарни за спасението на българските евреи. 

Вярно ли е, че БХК упражнява натиск върху съда?

Не, това е лъжа. Като адвокат на Даниел Лорер, аз изпратих становище до съда, който ще разгледа жалбата на Костадинов срещу решението на КЗД. Поисках изрично съдът да се произнесе по предварителното изпълнение на решението за сваляне на постовете. Съдът се произнесе, че решението на КЗД трябва да бъде изпълнено по силата на закона. Затова изпратих искане до КЗД, настоявайки тя да изиска изпълнение на решението си и да наложи глоба на Костадин Костадинов за неизпълнението. Това е работата ми като адвокат и всеки колега на мое място би трябвало да действа по този начин, за да защити интереса на клиента си. БХК като организация не e страна по делото, нито е влизал в контакт със съда и неговите служители.

В същото време с изявленията си Костадинов сам оказва косвен натиск върху развитието по делото. След като БХК обяви решението на КЗД, Костадинов веднага атакува институцията, наричайки я “безсмислено харчеща държавна пари” “паразитна структура”. Припоням, че въпреки нелеките условия на работа, Комисията всяка година се произнася по стотици жалби на жертви на неравно третиране, бори се за достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, защитава тежко болни пациенти от бездействията на държавата, насърчава училищните власти в прилагането на принципите на приобщаващото образование за всички деца. По отношение свободата на словото Комисията действа крайно деликатно и се намесва само в крайни случаи, в които речта на омраза е преминала висок праг на търпимост и представлява потенциална опасност за обществото. Такива са яростните популистки кампании, провокиращи омраза срещу етнически малцинства у нас, провеждани от години от крайни националистически партийни лидери. 

Защо говорим за разпалване на омраза срещу евреите, а не за обида срещу Лорер като частно лице?

Става дума за поредица от постове, най-малко шест, в които Костадинов атакува Лорер. Формулировката на атаките обаче постоянно подчертава еврейската идентичност на Даниел Лорер, която Костадинов приравнява с „небългарски“ произход, като директно внушава, че именно този произход е причина за политически действия на Лорер, и че те са в ущърб на българския народ. Апропо, без да влиза в конкретика относно тези уж вредни и уж политически действия на опонента. Костадинов се подиграва не само на Лорер, но и на българската еврейска организация за реакциите им срещу антисемитизма. А коментарите под публикациите на Костадинов съдържат най-крайни антисемитски стереотипи и откровени призиви за насилие.

Костадинов и съпартийците му определят като “цензура” всички опити да се овладее тяхната реч на омразата. Легитимно ли е това обвинение?

Свободата на словото има граници. Ако разпалва омраза, тя няма място в демократичните общества. Такава реч не е мнение, тя просто е незаконна. Законите на демократичните общества не я позволяват. Това не е случайно. Нормализирането и разпалването на омразата между човешки общности води до конфликти и насилие. В случая става дума за крайна, ужасяваща реч на омраза срещу евреите. Има коментари, които виждат Даниел Лорер като “материал за нощна лампа“, смятат, че „племето“, към което принадлежи Лорер, следва да получи „окончателно решение“, смятат, че „България е под еврейско робство“, спасяването на евреите „е стара историческа грешка“, „няма по-долни от мръсните чифути“. В коментарите  има също и  призиви Лорер  да получи „пътуване до Бухенвалд плюс спа процедури и парна баня“, да бъде направен на „абажур“, „сапун“, твърдения, че евреите са отговорни за кланета и опожаряване на Стара Загора, че са „сатанисти, като започнеш от фармацевти ,Сорос, Зеленски, Рокфелери“, а коментиращ се ядосва, че Хитлер не е поживял малко повече. Има и още по-конкретни призиви за насилие, базирано на еврейската етническа принадлежност на Лорер: „начукай канчето на мазния чифут“. Това са само част от коментарите. Има още много, които също изпитвам срам да чета и цитирам. Ограничаването на подобна реч не е цензура, то би трябвало да е норма в едно демократично общество.

Тези коментари не са ли написани от други лица? Защо Костадинов  носи отговорност и за тях?

Тези коментари са провокирани от изявленията на Костадинов. Те са публикувани на стената му във Фейсбук, т. е. на място, за което той носи отговорност, и си стоят там вече няколко години, въпреки че той знае за тях и за тяхната неправомерност. Виждаме, че стената му е постоянно грижливо обгрижвана – под постовете, които трябва да бъдат премахнати, няма  да видите ядосани емотикони, нито критични към Възраждане коментари. В същото време под последния му пост за Лорер има закана да бъде застрелян, която не е попаднала в неприемливото за модераторите съдържание. Очевидно е, че тези коментари, освен провокирани, са и насърчавани в продължителен период от време. Всъщност и в момента.

Като адвокат разполагам с данни, че това не е единственият случай, в който Костадинов провокира ужасяваща реч на омраза срещу евреите и призиви за насилие. Това ме кара да смятам, че това е преднамерено поведение.

Освен това се съмнявам, че всички тези призиви към насилие и изразяващи най-ужасните стереотипи за евреите са автентични мнения на избирателите на Костадинов. Немислимо е наследниците на спасителите на голяма част от българските евреи, да са се превърнали в такива злодеи. За това се питам възможно ли е зад публичния образ на Костадинов във Фейсбук да стоят не реални негови привърженици, а  платени „тролове“? Такава ситуация очевидно не е по силите на КЗД и на гражданските съдилища. Само прокуратурата и службите за сигурност могат да изяснят тези въпроси.