БХК в становище до ЕК: Независимостта на съдебната власт е под атака

Сериозна заплаха за независимостта, качеството и ефективността на правосъдната система в редица европейски държави – това е една от тенденциите, очертани в събраната до момента информация за първия Годишен доклад за върховенството на закона, който Европейската комисия предстои да финализира. Обобщените данни бяха предадени на Комисията преди броени дни от неправителствената организация “Liberties”, а в събирането им се включиха партньори на организацията от Хърватия, Италия, Нидерландия, Румъния, Испания и България.

През март 2020 г. Европейската комисия започна консултации по изготвянето на това проучване. Целта е документът да даде тласък на европейската дискусията за върховенството на правото и закона в рамките на Европейския съюз и да насърчи такива дебати в рамките на националните парламенти. В тази връзка Европейската комисия покани гражданския сектор в сферата да даде експертното си мнение относно процесите на национално ниво.

Представените разработки от различните страни дават изобилни доказателства, за почти завършено премахване независимостта на съдебната власт в Полша, за политическо влияние на управляващата партия върху съдебната власт в Унгария. В България, Румъния и Испания е сериозен рискът за независимостта и автономията на прокуратурата.

Правната програма на Българския хелзинкски комитет е автор на частта за България. Основни акценти в темите, по които БХК предостави становище (на стр. 14 - 28), са поставени върху:

  • липсата на гаранции за независимостта на съдебната власт, които проличават в дирижирания избор на нов главен прокурор; неравномерното разпределение на силите във Висшия съдебен съвет; внушенията пред медиите на главния прокурор и министъра на правосъдието за липса на правосъдие (във връзка с ИТ одита на системата за случайното разпределение на делата)

  • липсващата воля за реформиране на съдебната система от страна на парламентарно представените партии и мнозинството във Висшия съдебен съвет;

  • неизпълнение на постановените срещу България решения на Европейския съд по правата на човека и всяване на съмнения в неговата безпристрастност посредством нападки срещу бившия и настоящия български съдия в ЕСПЧ, внушаващи съмнение в техните независимост и безпристрастност;

  • изкривената медийна среда и липсата на институционални гаранции за ограничаване на политическото влияние върху пресата;

  • влошаване качеството на законодателството – липса на обществено обсъждане на внесени в парламента законопроекти; внасяне на съществени изменения в уредбата на обществени отношения от един правен отрасъл чрез преходните и заключителни разпоредби на закони от друг правен отрасъл, внасяне на предложения за съществено изменение на закони за пръв път между първо и второ четене на законопроектите в НС; формални мотиви, които не разкриват действителната цел на проектите; формална оценка на въздействието; чести изменения в Наказателния кодекс в отговор на обществен интерес към конкретно престъпление и повишаване на наказателната репресия на хаотичен принцип, без съобразяване с наказателната политика на държавата.

С пълния документ “Отговор на консултацията на Европейската комисия за целите на предстоящия Годишен доклад за върховенството на закона", изготвен от “Liberties” може да се запознаете тук.