Български законопроект, регулиращ неправителствените организации, нарушава европейското право и стигматизира групи, получаващи чуждестранно финансиране

Българският хелзинкски комитет, Обсерваторията за защита правата на човека и Международното партньорство за човешки права публикуваха общо изявление във връзка с внесения в началото на юли Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Организациите се обръщат с призив към Парламента да отхвърли предложените промени, тъй като те противоречат на европейското и международното право, и нарушават основни човешки права.

Прилагаме пълния текст на позицията:

Български законопроект, регулиращ неправителствените организации, обсъждан в Комисията по правни въпроси на българския парламент, не отговаря на европейските и международни стандарти за човешки права, и по-специално на свободата на сдружаване. Ако проектът бъде приет, това сериозно би възпрепятствало работата на независимите неправителствени организации (НПО) и би довело до стигматизиране на тези от тях, които получават финансиране от чужбина. Обсерваторията за защита правата на човека, Българският хелзинкски комитет и Международното партньорство за човешки права призовават народните представители да отхвърлят законопроекта, с който България би нарушила ангажиментите си към международното и европейското право, и да осигурят благоприятна среда за гражданското общество.

Текстът напомня на унгарски закон от 2017 г. , заради който Унгария беше осъдена миналия месец от Съда на Европейския съюз (СЕС), предвид несъвместимостта му с европейското право и Хартата на основните права на ЕС. Българският законопроект беше представен в  българския парламент само две седмици след съдебното решение срещу Унгария. В това знаково дело, СЕС определя, че унгарският закон неоправдано ограничава свободата на движение на капитали в ЕС и представлява неоправдана намеса в основните права, включително зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни и свободата на сдружаване, както и правото на гражданите да участват в обществения живот.

И докато СЕС осъди Унгария за въвеждането на дискриминационни и необосновани ограничения върху чуждестранните дарения за организации на гражданското общество, неоснователно възпрепятстващи легитимната работа на гражданското общество и подтискащи демократичния дебат, българският проектозакон представя същите характеристики и изглежда еднакво несъвместим с правото и стандартите на ЕС. Ако бъде приет в сегашния си вид, това сериозно ще попречи на работата на НПО, получаващи чуждестранно финансиране, и би нарушило законодателството на ЕС.

Проектът за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който регламентира състоянието и дейността на НПО в България, беше представен на 3 юли 2020 г. от група депутати от националистическата партия Обединени патриоти – по-малкия партньор в коалиционното правителство. Официално, предлаганото законодателство има за цел да направи сектора на гражданското общество по-прозрачен. Той обаче беше въведен в контекста на многократни опити на определени политически партии - както отдясно, така и отляво на спектъра - да нарушават свободите на хората и да заглушават критичните гласове в българското гражданско общество, особено организациите, които получават финансиране от международни донори. Такива организации често са заклеймявани и клеветени като „чуждестранни агенти“, които подкопават българската национална идентичност, семейни ценности и суверенитет.

Проектозаконът налага задължение на всяка нестопанска организация, регистрирана „в обществена полза“, която получава над 1000 български лева от чуждестранно физическо или юридическо лице - с изключение на получените от ЕС средства - да декларира тази безвъзмездна помощ в рамките на седем дни пред Министерството на финансите, заедно с „писмени доказателства за източника на финансиране“. След това данните се вписват и в специален публичен регистър за НПО, получаващи чуждестранно финансиране. Не се предвижда такова задължение за НПО, които получават финансиране от публични или частни източници в България. Недекларирането на чуждестранно финансиране води до санкции - от глоба до разпускане на организацията.

Освен това проектът предвижда и промяна в Закона за борба с корупцията и конфискация на незаконно придобито имущество. Въвежда се задължение директорите и членовете на ръководните органи на НПО, получаващи над 1000 лева от чужбина, да подават декларация пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество относно личното им финансово състояние, независимо дали получават възнаграждение от НПО. Подобно на държавните служители, те също могат да бъдат подложени на проверки от комисията. Няма такова задължение за лица, свързани с НПО, които се финансират от публични или частни източници в България.

Законопроектът изглежда също така има за цел да подкопае новоизбрания съвет за гражданско общество, съставен от организации, критични към настоящото правителство. Промените биха отнели много от неговите функции, като например подготовка на Плана за действие на Стратегията за развитие на гражданското общество (самият той е приет от правителството); упражняване на контрол върху изпълнението на плана за действие; определяне на приоритети и определяне на бенефициентите на средства, отпуснати за НПО в държавния бюджет; събиране на информация от централните и местните власти относно ефективността на публичното финансиране на нестопанския сектор. Чрез ограничаване на функциите на Съвета и прехвърляне на правомощията му на изпълнителната власт, тези промени рискуват допълнително да подкопаят независимостта на гражданското общество и да увеличат зависимостта му от правителството.

Призоваваме българския парламент да отхвърли проектозакона и по този начин да изпрати силен сигнал до правителството и широката общественост, че властите са ангажирани със спазването на основните права, включително правото на свобода на сдружаване и правото на гражданите да участват в обществения живот. Депутатите трябва също да потвърдят ангажимента на България, поет при влизането в ЕС, да зачита и укрепва основната роля на гражданското общество в демократична държава, основана на върховенството на закона, и категорично да осъди всеки опит за отричането или подкопаването му.