Българският парламент трябва да отхвърли законопроекта, регулиращ неправителствените организации

Българският парламент трябва да отхвърли рестриктивния проектозакон за неправителствените организации като противоречащ на поетите от държавата ангажименти към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), както и на международните задължения, свързани с човешките права и нормите на Европейския съюз. Този призив към българския парламент отправят десетки граждански организации, подкрепили с подписите си официално становище на Международната платформа за гражданска солидарност. Става дума за внесения от парламентарната група “Обединени патриоти” в началото на юли Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В позицията, публикувана в началото на тази седмица, всички те изразяват голямата си тревога от прокарвания проект на закон, който в момента се обсъжда в комисията по правни въпроси в парламента. 
 
Подписалите позицията на платформата призовават депутатите да го отхвърлят, тъй като нарушава задълженията на България по международното и европейското законодателство. Като член на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН и като държава-участник в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, България не трябва да ограничава гражданското общество. Вместо това, тя трябва да гарантира безопасна и благоприятна среда за развитието на гражданското общество като предпоставка за демократична държава.
 
Ето и пълния текст на становището на Международната платформа за гражданска солидарност. 
 
Ние, членовете на Международната платформа за гражданска солидарност, изразяваме голямата си загриженост относно рестриктивен проект на закон за неправителствените организации, който в момента се обсъжда в Комисията по правни въпроси на българския парламент, и призоваваме депутатите да го отхвърлят, тъй като нарушава задълженията на България по международното и европейското законодателство. Като член на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН и държава-участничка в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, България не трябва да ограничава пространството на гражданското общество. Вместо това, българската държава трябва да гарантира безопасна и благоприятна среда за развитие на гражданското общество като предпоставка за демократична държава.
 
Проектът на закон за НПО очевидно не отговаря на международните стандарти за правата на човека в България, ангажиментите към ОССЕ и законодателството на Европейския съюз. Ако бъде приет, законопроектът ще затрудни сериозно работата на независимите неправителствени организации, ще дискриминира тези, които получават финансиране от чужбина, и ще ги заклейми.
 
Проектозаконът беше представен на 3 юли 2020 г. от група депутати от националистическата коалиция “Обединени патриоти”, партньор в коалиционното правителство. Той цели изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който регламентира състоянието и дейността на НПО в България. Официално предлаганият проект има за цел да направи сектора на гражданското общество по-прозрачен. По ирония на съдбата, същият аргумент е използван от руските власти, за да оправдаят приемането на прословутото законодателство за „НПО като чуждестранни агенти“, което беше критикувано от много правителства и междуправителствени организации и доведе до сериозни ограничения за НПО-сектора и закриването на десетки независими групи.
 
Подобно на Русия, проектозаконът в България беше въведен в контекста на многократни опити на някои политически партии от различни страни на политическия спектър да нарушават свободите на хората и да заглушават критичните гласове в българското гражданско общество. Поправките са насочени, по-специално към организации, които получават финансиране от международни донори и ги стигматизират като „чуждестранни агенти“, които “накърняват българската национална идентичност, семейни ценности и суверенитет”.
 
Законопроектът налага задължение на всяка НПО, регистрирана като организация „в обществена полза“, която получава над 1000 лева (около 500 евро) от чуждестранно физическо или юридическо лице - с изключение на получените средства от ЕС - да декларира тези пари в рамките на седем дни пред Министерството на финансите, заедно с „писмени доказателства за източника на финансиране“. Това се записва в специален публичен регистър за НПО, получаващи чуждестранно финансиране, който се поддържа от Министерството на правосъдието. Недекларирането на чуждестранно финансиране води до санкции - от глоба до разпускане на съответната организация.
 
В допълнение, проектозаконът предлага и нова разпоредба  в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество относно задължението за директорите и членовете на ръководните органи на НПО, които получават над 1000 лева от чужбина, да подават лична декларация до Комисията за противодействие на корупцията за личното им финансово състояние, независимо дали получават възнаграждение от НПО. Подобно на държавните служители, те също могат да бъдат подложени на проверки от комисията. Няма такива задължения за НПО, които се финансират от публични или частни източници в България.
 
Проектът на закона има за цел също така да подкопае новоизбрания съвет за гражданско общество, съставен от НПО, критични към настоящото правителство. Законопроектът отнема на съвета много от неговите функции, като подготовката на Плана за действие на Стратегията за развитие на гражданското общество, упражняване на контрол върху изпълнението на плана, определяне на приоритети и определяне на бенефициентите на средства, заделени за НПО в държавния бюджет и събиране на информация от централните и местните власти за ефективността на публичното финансиране на нестопанския сектор. Чрез ограничаването на функциите на съвета и прехвърлянето на правомощията му на правителството, тези промени биха подкопали независимостта на гражданското общество и ще го поставят под контрол от властите.
 
Проектозаконът противоречи на широк спектър от международни норми и задължения на страната, свързани със свободата на сдружаване и правото на участие в обществения живот, включително на ангажиментите в рамките на ОССЕ и насоките на Венецианската комисия относно свободата на сдружаване, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правния статус на неправителствените организации в Европа и Международния пакт за граждански и политически права.
 
Важно е да се отбележи, че в случай, че този закон бъде приет, България ще бъде в пряко нарушение на законодателството на Европейския съюз. Законопроектът наподобява унгарския закон от 2017 г. „за прозрачността на организациите, подкрепени от чужбина“, заклеймен на 18 юни 2020 г. от Съда на Европейския съюз, поради несъответствието му с правото на Европейския съюз и Хартата за основните права на ЕС. По това знаково дело Съдът на ЕС прие, че унгарското законодателство неоснователно ограничава свободата на движение на капитали в рамките на ЕС и представлява необоснована намеса в основните права, включително зачитане на личния и семейния живот, защита на личните данни и свобода на сдружаване, както и правото на гражданите да участват в обществения живот. За България, която се стреми да се присъедини към еврозоната през 2023 г., приемането на собствен рестриктивен анти-НПО закон може да бъде сериозна бариера.
 
Призоваваме българския парламент да отхвърли проектозакона и да отправи ясен сигнал до правителството и широката общественост, че властите са ангажирани със спазването на основните човешки права, включително правото на свобода на сдружаване и правото на гражданите да участват в обществения живот и за спазване на международните задължения и ангажименти на страната.
 
Платформата за гражданска солидарност е мрежа от независими граждански групи от целия регион на ОССЕ, обединяващи неправителствени организации, активисти и експерти, ангажирани да подобрят положението с правата на човека, върховенството на закона и демократичните институции в Европа, Евразия и Северна Америка , Целта му е да служи като канал, чрез който гражданските активисти могат да изграждат съюзи, да укрепват взаимната подкрепа и солидарност и да подобряват влиянието си върху националната и международната политика за правата на човека.