ЕК одобри система за ранно предупреждение при заплахи за върховенството на закона

Европейската комисия (ЕК) прие нова рамка за ранно предупреждение, с който да предотврати нарастването на системните заплахи за върховенството на закона в държавите от ЕС.

Комисията е стигнала до заключението, че е необходим общностен подход за справянето с тези заплахи, съобщи БТА. Целта е да бъдат допълнени процедурите за нарушение на правото на ЕС, като в крайна сметка ще се стига до задействане на т.нар. процедура по член 7 от Договора от Лисабон, при която в най-тежкия случай може да се стигне до отнемане на правото на глас на държава от ЕС, която "сериозно и трайно" нарушава ценностите на Общността. Ако механизмът не доведе до постигането на решение, член 7 остава последното средство за осигуряване на спазването на ценностите на Европейския съюз.

"Зачитането на върховенството на закона е предпоставка за защитата на всички други основни ценности, на които се основава нашият съюз", заяви зам. председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по правосъдието . "Европейският съюз се основава на зачитането на принципа на правовата държава и на зачитане на равнопоставеността на всички държави-членки. От това следва, че новият инструмент за гарантиране на върховенството на закона ще се прилага при еднакви критерии за сериозна и системна заплаха за върховенството на закона спрямо всички държави-членки, големи или малки, на север, юг, изток или запад".

Според днешното предложение, ЕК приема широко определение на върховенството на закона, като се основава на принципите, установени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. В основата си това означава система, при която законите се прилагат и изпълняват. Новият механизъм може да бъде задействан, когато съществува постоянен срив, засягащ целостта, стабилността и доброто действие на институциите и механизмите, установени на национално равнище, за да се осигури върховенството на закона. Този нов механизъм обаче няма да разглежда отделни или изолирани случаи на нарушаване на основните права или на съдебни грешки.

Механизмът ще бъде прилаган по еднакъв начин във всички държави от ЕС и ще действа по същите показатели за това какво се приема за постоянна заплаха за върховенството на закона. Предвижда се ЕК да може да определя случаи на "очевидна опасност от тежко нарушение" на върховенството на закона и така да задейства "процедура преди член 7".

Подходът се състои от три етапа. Първият е оценка на ЕК - комисията събира и проучва цялата необходима информация, и преценява дали има ясни признаци за постоянна заплаха за върховенството на закона. Ако в резултат на това комисията намери, че действително има такава заплаха, тя ще започне диалог със съответната държава от ЕС, като изпрати становище. В него ЕК ще отправи предупреждение и ще обоснове своите опасения. По този начин държавата ще получи възможност да отговори.

Втората фаза е изготвянето на препоръка на ЕК - ако междувременно въпросът не е решен по задоволителен начин н национално ниво. Комисията ще препоръча съответната държавата да реши набелязаните проблеми в определен срок и да оповести предприетите стъпки.

На третия етап ЕК ще наблюдава предприетите от държавата действия по препоръката. Ако в определения срок държавата не е предприела задоволителни действия, ЕК може да използва един от механизмите, установени в член 7 от договора за ЕС.

Според комисията ЕС има нужда да се защити от "постоянните заплахи за върховенството на закона" в държавите-членки. ЕК е стигнала до заключението, че е необходим общностен подход за справянето с тези заплахи, съобщава БТА. Целта е да бъдат допълнени процедурите за нарушение на правото на ЕС и т.нар. "процедура по член 7" от Договора от Лисабон, при която в най-тежкия случай може да се стигне до отнемане на правото на глас на държава от ЕС, която "сериозно и трайно" нарушава ценностите на Общността.

Ако механизмът не доведе до постигането на решение, последното средство за осигуряване на спазването на ценностите на ЕС остава отнемането на правото на глас. Комисията приема широко определение на върховенството на закона, основавайки се на принципите, установени в съдебната практика на съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека.

В основата си това означава, че държавите трябва да са способни да изпълняват собствените си закони, които са приети в съгласие с правото на ЕС. България често е обвинявана, че приема нови закони, но властите не ги спазват.

През последните седем години на членството България и Румъния дадоха на западните си партньори много поводи за размисъл дали двете най-нови членки на ЕС спазват принципите на върховенството на закона и правото на съюза. Последният пример дойде от българският парламент, който в нарушение с един от основните принципи на ЕС наложи мораториум върху продажбата на земя на чужди граждани, включително от останалите страните-членки.

Отделно в много от докладите на ЕК се задават сериозни въпроси относно намесата на политиците в независимата съдебна система и изобщо за липсата на върховенство на закона в страната.

Румъния също създаде множество гафове, сред които блокирането на собствения си конституционен съд и изключването на управляващите от разследванията за корупция.

Унгария също през последните години е редовно критикувана за авторитарно управление и цензура, което постави сериозно въпроса дали ЕС изобщо може да налага своите ценности.

"По своя характер новата рамка прилича по-скоро на първата част от класическата наказателна процедура, която се задейства при неспазване на правото на ЕС от страна-членка", коментира за "Правен свят" Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт "Отворено общество". Тя смята, че българското правителство би могло да се възползва много ефективно от новата рамка, като поиска отмяната на Механизма за сътрудничество и оценка, доколкото предметните полета на двете процедури на практика съвпадат.

"Аз приветствам тази нова рамка, която допълва наказателната процедура - доколкото ще се прилага спрямо всички страни-членки, тя ще ни позволява да се учим от чужди грешки", казва Иванова. "В момента проблемът с Механизма за сътрудничество и оценка е, че в него са само България и Румъния, ние всъщност не виждаме кои са тези добри практики, които трябва да приложим и у нас. Докато след въвеждането на новата рамка, всяка процедура срещу друга държава ще съдържа важни уроци за България".

Източник: Правен свят