Гражданските организации са автентичната опозиция на безобразията в държавата
автор: адв. Адела Качаунова, директорка на Програма за правна защита и съпредседател на БХК
Изминалата седмица е особено турбулентна, като една тенденция се откроява – не само в местен, но и в международен план. Неправителствените организации (НПО) са общият, споделен враг, който се появява като удобна дъвка при всеки случай, когато общественото внимание трябва да се отклони от действителните проблеми. Гражданските организации остават, обаче автентичната опозиция на безобразията в държавата и поради това са и толкова неудобни. Без да са заслепени от какъвто и да било достъп до властта организациите могат да си позволят да изискват отговори от институциите, дори когато те са слепи и глухи.
През изминалата седмица много НПО пострадаха финансово от спрените американски държавни фондове, след като Доналд Тръмп замрази плащания с моментален ефект. Мащабът на този удар все още предстои да се оцени, но на този етап множество програми са спрени и това има пряк ефект върху работата на мнозина. Защо европейски организации са станали силно зависими от американско държавно финансиране е добър въпрос, който засега няма добър отговор.
В местен план санкционираният за корупция Делян Пеевски, превърнал се в символ на всевластието в България, предприе война с Джордж и Александър Сорос – американски филантропи, които са финансирали и продължават да финансират множество програми и организации из цяла Европа, но и в България, най-вече чрез техните фондации „Отворено общество“. Би трябвало всичко това да е смешно, но не е.
Войната на Пеевски с гражданските организации е съвсем сериозна, тъй като неговата партия ДПС-Ново начало внесе в Народното събрание проект за решение за създаване на временна комисия, която да установи факти и обстоятелства около финансираните от Сорос в България физически и юридически лица () и тяхната свързаност с магистрати, партии и т.н.
В същия ден гражданското сдружение БОЕЦ и журналист от Bird показаха голямо количество документи, които, по всичко изглежда, са били на издирвания бивш следовател Петьо Петров Еврото. Тези документи са забележителни, а съдържанието им, което вчера беше изнесено на пресконференция показва, че българските институции са „пробити“. ДАНС и прокуратура са се допитвали до Еврото преди да решат някоя преписка, прилагани са специални разузнавателни средства спрямо магистрати, партийни лидери, висши държавни служители, от подслушванията са изготвени веществени доказателства, които са отлежавали в личния архив на Еврото – вероятно докато станат необходими да се дисциплинира съответното лице. Всъщност свързаността на магистрати и партийни лидери не ще да е с гражданските организации и Сорос, най-ще да е с видния посредник Еврото.
Резкият завой на Пеевски от евроатлантизъм към консерватизъм е продиктуван от нарастващата му изнервеност, че ако и да контролира служби и институции и те да си затварят очи и уши, то да контролираш независими организации е трудна работа. Затова най-добре е да няма граждански организации.
Това става на фона на внесения законопроект за регистрация на чуждестранните агенти или още наречен – закон срещу българското общество. Този забележителен проект предвижда действие назад във времето и етикетира като чужди агенти дори и основатели на неправителствени организации, макар хипотетично те днес да са извън обществено-политическия живот. Този проект също предвижда, че като агент се етикетира всеки, който получи едва 1000 лв. (500 евро) от чужбина. В контекста на една неправителствена организация, която има отворена сметка за дарения това означава, че са възможни и злоумишлени „дарения“ от чужбина, изпратени с единствената цел някоя НПО да получи място в регистъра. Проектът страда и от други недостатъци, но обикновено е така, когато авторството принадлежи на други видни консерватори – другарите от ПП Възраждане.
Удивителна е симбиозата, на която ставаме свидетели – Делян Пеевски все повече звучи като Костадин Костадинов, включително с вчерашната закана, че ще приключи всеки излязъл на някакво „протестче“ срещу него. Точните му думи бяха: „Ако си позволат да дойдат [гражданските организации], аз ще ги напълна [жълтите павета]. Ако соросите организират някакво протестче, ще дойда със стотици пъти повече хора и ще ги приключа“ (правопис съответен на правоговора).
Тези думи принадлежат на един изнервен човек, който като завършил право, би трябвало да осъзнава колко норми нарушава само с изричането им – това, ако дипломата му има значение, разбира се. Горното нарушава правото на сдружаване и мирен протест, най-малкото. Думите му съдържат и закана, че ще приключи гражданските организации, подразбира се, с физическа сила, тъй като предвижда числено превъзходство на жълтите павета от т.нар. негови хора.
В същината си подобно изявление от един народен представител би трябвало да предизвика бурна реакция сред колегите депутати, които ако действително искат да бранят демокрацията и правовия ред, следваше да реагират със съответните политически лостове. Наместо това имаме призиви от уж демократите, че не бива никакво внимание да му се отдава. Като цяло съпротивата е вяла и концентрирана в малко от гражданските организации. Повечето се снишават и чакат да мине бурята, а след препирането му от демократичните сили преди година, липсва и политически отговор на тези откровено незаконни заявки.
Единствената надежда е, че народните представители няма да се снишат, когато дойде време да се гласува проекта на решение за временна комисия, която да разследва Сорос в България или законопроекта за чуждите агенти. На тях ще дадат убедителен отрицателен отговор, а своевременно ще предложат тази комисия, която е действително необходима – за изследване на архива на Петьо Петров Еврото, за неговите връзки с и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, а защо не и да продължат работата по осветляване на мрежите около убития на днешния ден преди година Мартин Божанов Нотариуса.
снимка: clubz.bg