Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати отворено писмо до редица институции, включително министрите на правосъдието и регионалното развитие, кметовете на Стара Загора и София, областните управители и Омбудсмана, с призив за незабавно прекратяване на подготовката за масови събаряния на жилища, обитавани от ромски семейства в двата града.
В писмото се изразява дълбока загриженост относно сериозни нарушения на правата на човека при планираните евикции, сред които липса на индивидуално уведомяване, на правна възможност за защита, на социална оценка и предложения за алтернативен подслон. Подобни действия, ако бъдат осъществени, ще оставят десетки хора на улицата без никаква алтернатива – сред тях деца и възрастни хора. Това е в разрез с решенията на Европейския съд по правата на човека, по дела, заведени заради аналогични действия на властите, за които България вече е осъждана.
„Принудителните евикции, извършвани без оценка за пропорционалност и без осигурена алтернатива, нарушават правото на личен и семеен живот, на жилище и на недискриминация“, пише в писмото.
БХК напомня, че осъдителното решение по делото „Йорданова срещу България“ остава неизпълнено вече 13 години. С последващи решения българската държава отново е осъждана за нарушения на член 8 и член 14 от Конвенцията, поради това, че властите, в лицето на общинската администрация, не са разгледали пропорционалността на намесата в защитеното от чл. 8 право на дом на членовете на уязвими общности – такива са решението от 21.04.2016 по делото Иванова и Черкезов срещу България (жалба № 46577/2015), решението от 04.10.2022 г. по делото Пакетова и други срещу България (жалби №№17808/19 и № 36972/19); решението от 11.04.2023 г. по делото Симонова срещу България (жалба № 30782/16).
Международни органи като Комитета на министрите на Съвета на Европа и Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства нееднократно са отправяли критики към българските власти за липсата на реален напредък.
БХК призовава институциите да упражнят правомощията си, за да предотвратят нови нарушения на човешките права на уязвими общности и настоява за навременно информиране относно предприетите действия.
ПИСМО
До
Живко Тодоров
Кмет на Община Стара Загора
До
Васил Терзиев
Кмет на Столична община
До
Стефан Арсов
Областен управител на София
До
Методи Марков
Областен управител на Стара Загора
До
Иван Иванов
Министър на регионалното развитие и благоустройство
До
Георги Георгиев
Министър на правосъдието
До
Членовете на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 51-ото Народно събрание
До
Омбудсман
от
Сдружение Български хелзинкски комитет, седалище и адрес на управление: ул. „Върбица” № 7, 1504 София (БХК), представлявано заедно и поотделно от съпредседателите Адела Качаунова и Радослав Стоянов
Относно: Предприети действия от Община Стара Загора и от Столична община за масово събаряне на ромски жилища
Уважаеми госпожи и господа,
През последните дни към в Българския хелзинкски комитет се получават сигнали и молби за правна помощ от представителите на ромските общности в Стара Загора и София за предстоящи масови евикции в тези градове.
От общинската администрация в Стара Загора са издадени над сто заповеди за събаряне, за които има данни, че са насочени срещу “неизвестен извършител” на строителството. С тях ще бъдат засегнати десетки ромски семейства, които ще бъдат лишени от домовете си, които обитават дългогодишно. Въпреки тежката ситуация, в която ще бъдат поставени засегнатите роми, има данни, че те не са зачетени като личности: не са конституирани в административните производства като заинтересовани лица и спрямо тяхното положение не е извършена преценка за пропорционалността на мярката, водеща до отнемане на домовете им, те не са надлежно анкетирани от социалните служби, нито са получили предложения за алтернативен подслон.
По публични данни[1] служители на столичната общинска администрация също са предприели действия във връзка с предстояща кампания за масово събаряне на ромски жилища в кв. Захарна фабрика в София. Там засегнатите роми (между 50 и двеста човека) също не са зачетени като личности и са лишени от възможност да участват в административните производства, в резултат на които домовете им ще бъдат разрушени. За събарянето са уведомени само устно, като датата и основанието за предстоящото събаряне остават неизвестни. По този начин, освен че живеят в условия на напрежение и несигурност, те са лишени от възможност да защитят ефективно правата си в административните производства, които ги засягат.
Твърденията на властите, че са предприети действия за осигуряване на алтернативен подслон на засегнатите семейства се опровергават от наличните в Български хелзинкски комитет данни относно хроничния недостиг на свободни общински жилища при многобройни чакащи за настаняване, относно тежката, скъпа и недостъпна за ромите процедура за картотекиране, относно липсата на свободни и обитаеми жилища от резервния фонд, относно липсата на достатъчно места и на условия за настаняване на семейства и деца в центровете за временно настаняване.
Ако предвидените дейности от двете общини се осъществят, това ще остави обитателите на нарочените за премахване жилища без дом в нарушение на тяхното право на жилище. Уязвимите сред тях ще бъдат подложени на нечовешко и унизително отнасяне и непропорционална намеса в личния им и семеен живот, което включва и правото на дом.
През 2012 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с осъдително решение по делото Йорданова и други срещу България (жалба № 25446/06), отнасящо се до опита на столичните общински власти да премахнат поради незаконния им статут постройките, представляващи единствен дом за ромската общност от махалата Баталова воденица, без да им бъде предоставено алтернативно настаняване, т.е. под риск да останат бездомни, и независимо, че постройките са дом на общността в продължение на десетилетия. С решението си ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Съгласно решението на Съда процедурата по премахване на незаконно строителство по ЗУТ не задължава общинските власти да анализират и балансират различните засегнати интереси или да изследват и прилагат съразмерност, т.е. баланс между нуждата от премахване на незаконно строителство, от една страна, и охраната на правото на личен и семеен живот, от друга страна, което несъмнено се засяга от бездомността. Въпреки това според ЕСПЧ българските власти дължат такава преценка за пропорционалност, както по отношение на риска от бездомност, така и по отношение на преместването (§ 126 от решението). В това решение се обсъжда признатата от самите български власти уязвимост на ромите, както и това, че те „могат да се нуждаят от помощ, за да бъдат в състояние ефективно да се ползват от същите права както мнозинството от населението“ (§ 125 и 129 от решението). ЕСПЧ се произнася, че е необходима както позитивноправна рамка, която изисква преглед за пропорционалност, така и съдържателно извършване на такъв мотивиран анализ („процедура [която] предлага предпазни мерки срещу непропорционална намеса“) (§ 144 от решението).
С последващи решения българската държава отново е осъждана за нарушения на член 8 и член 14 от Конвенцията, поради това, че властите, в лицето на общинската администрация, не са разгледали пропорционалността на намесата в защитеното от чл. 8 право на дом на членовете на уязвими общности – такива са решението от 21.04.2016 по делото Иванова и Черкезов срещу България (жалба № 46577/2015), решението от 04.10.2022 г. по делото Пакетова и други срещу България (жалби №№17808/19 и № 36972/19); решението от 11.04.2023 г. по делото Симонова срещу България (жалба № 30782/16).
Тези решения на ЕСПЧ остават неизпълнени от Република България, като за решението по делото Йорданова неизпълнението продължава вече 13 години. Към настоящия момент то е поставено на засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Европейската конвенция за правата на човека се прилага пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които ѝ противоречат, и обвързва органите на публичната власт, които са длъжни да не допускат нарушения на нейните разпоредби. Текстовете на този международен договор не могат да бъдат разчетени и прилагани извън тяхното тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ, което има подчертано еволютивен характер (така Решение № 8 от 15.11.2019 г. по конст. дело № 4 от 2019 г. на Конституционния съд на Република България).
За съжаление през последните години не се предприемат мерки за преодоляване на тревожните констатации, нито за разрешаване на поставените с решението по “Йорданова” проблеми на законодателно равнище. В същото време ставаме свидетели на нови масови ромски евикции, при които с действията си общинските власти пренебрегват изложените в практиката на ЕСПЧ стандарти.
През октомври 2024 г. Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства публикува своя пети доклад за България[2]. В него се отбелязва продължаващата липса на осведоменост за правата на малцинствата като неразделна част от правата на човека. Докладът съдържа и констатации след посещение на Консултативния комитет в кв. Орландовци в София в края на 2023 г. Според тези констатации ромите, останали без дом в резултат на разрушаването на домовете им в Орландовци, са били настанени във временни жилища за бездомни, които не отговарят на стандартите, при това само за три месеца, с възможност за еднократно подновяване, обуславящо след половин година тези лица ще бъдат ефективно бездомни. Консултативният комитет е посетил алтернативното „настаняване“, предложено на лицата, чиито къщи са били разрушени в Орландовци и станал свидетел на нечовешките условия на живот (стар вагон с течащ покрив, без изолация). Констатирана е още липсата на различни услуги, като достъп до училища, здравни центрове, транспортни средства и възможности за заетост. В резултат на разрушаването на домовете им в Орландовци ромските семейства са загубили адресите си, което е довело до загуба на училищния им район. Впоследствие децата, които са посещавали училища в квартал Орландовци, вече нямат възможност да ги посещават. Консултативният комитет подчертава, че нестандартните жилищни условия на ромите, съчетани с пространственото им разделение, значително засягат способността им да участват в социално-икономическия живот и могат да доведат до по-нататъшна бедност, маргинализация и социално изключване. Това често се изостря от липсата на правни разпоредби, които да гарантират правото им на пребиваване, и от уязвимостта им към принудителни изселвания.
Предвид изложеното моля да проучите фактите по предстоящите масови ромски евикции в Стара Загора и София, след което да упражните правомощията си съобразно закона, за да предотвратите евентуално бъдещо нарушение на правото на личен и семеен живот, както и правото на справедливо третиране и недискриминация на засегнатите роми. За резултатите от проучването на фактическата обстановка и предприетите действия, изразявам желание Български хелзинкски комитет да бъде уведомен своевременно.
26.03.2025 г.
[1] Вж. интервюто от 25 март 2025 г. с кмета на район “Илинден” по Българско национално радио тук: https://bnr.bg/horizont/post/102133706.
[2] Advisory Committee on the Framework Convention for the Protection of National Minorities (2024). https://rm.coe.int/5th-op-bulgaria-en/1680b1c747.
