Международният институт за пресата: Необходими са спешни действия срещу засилената цензура в Турция
Българският хелзинкски комитет e една от над 40 организации, апелиращи за внимание към засилващата се цензура над медиите в Турция.
Годината започва зле за журналистите и застъпниците на свободата на словото в южната ни съседка. Само през януари 2025 г. най-малко девет турски журналисти са арестувани, шестима са осъдени на затвор, петима са задържани и 23 са разследвани. В отговор на случващото се Международният институт за пресата (IPI), съвместно с още десетки неправителствени организации от Европа и света, включително Българският хелзинкски комитет, поискаха справедливост и овладяване на тревожната лавинообразна тенденция.
В съвместна позиция изразяваме сериозното си безпокойство от ескалиращите репресии срещу независимите медии в Турция и подчертаваме необходимостта от спазване на международните стандарти за защита на свободата на изразяване и журналистическата дейност. Призоваваме турските власти да прекратят злоупотребите със съдебни процедури като инструмент за сплашване и ограничаване на независимата журналистика.
Свободата на медиите е крайъгълен камък на демокрацията и Турция трябва да гарантира, че журналистите могат да изпълняват своята роля без страх от репресии.
По-долу можете да прочетете пълния текст на отвореното писмо и да видите списък на подкрепилите го организации. Версия на английски е достъпна тук.
Турция: IPI и партньори призовават за действия след скока на нарушенията на свободата на печат в Турция през 2025 г.
Международният институт за пресата (International Press Institute, IPI) заедно с подписалите организации, защитаващи свободата на медиите, свободата на изразяване и правата на журналистите, изразява сериозно безпокойство от най-скорошната ескалация на нарушенията на свободата на печата в Турция, което бележи тревожно начало на новата година. Честото използване на произволни арести, задържания, мерки за съдебен контрол и присъди, представлява съществена заплаха за независимите медии, демократичния дискурс и основните човешки права в страната.
Турция трябва да гарантира, че нейните практики съответстват на международните стандарти за защита на свободата на изразяване и свободата на медиите, както и на защитите, залегнали в собствената ѝ конституция, за да запази основите на демокрацията и човешките права.
Само през януари 2025 г. най-малко девет журналисти бяха арестувани, шестима бяха осъдени на затвор, петима бяха задържани, 23-ма бяха подложени на разследвания, а един беше възпрепятстван от полицията да отрази събитие. Ето хронология на тревожната лавинообразна тенденция на нарушения на свободата на медиите през последния месец (списъкът не е изчерпателен):
● На 2 януари властите започнаха разследване срещу журналистката Аслъхан Генчай за нейно отразяване на корупционни практики в Хатай. Достъпът до нейния материал беше блокиран и тя е обвинена в множество нарушения, включително нарушения на закона за дезинформация – явен опит за потискане на разследващата журналистика.
● На 7 януари Прокуратурата на главния прокурор в Анкара започна разследване срещу 21 журналисти, които отразяваха заключителното заседание на процеса за Кобани (съдебен процес срещу над 100 про-кюрдски ориентирани политици и активисти, продължаващ вече над десет години). Журналистите могат да бъдат подложени на глоби за предполагаемо неразрешено снимане – ход, който фактически криминализира рутинното отразяване на съдебни процеси.
● На 17 януари синхронизирана акция на властите доведе до задържането на шест журналисти в различни градове – Рейхан Хаджъоглу, Неджля Демир, Рахиме Карвар, Ведат Орюч, Велат Екин и Ахмет Гюнеш. Те бяха арестувани без да им бъдат гарантирани основни права, включително достъп до правна защита, и в последствие бяха задържани без да бъдат записани техните показания. Единственият мотив на властите изглежда е тяхната легитимна журналистическа дейност.
● На 21 януари при ареста на журналистката Айлем Бабайигит отново произволно беше използвано обвинението "членство в организация".
● На 21 януари кореспондентът на Rudaw TV Равин Стерк Йълдъз беше възпрепятстван от полицията, докато документираше задържане в квартал Бейоглу в Истанбул. Въпреки че се идентифицира ясно като журналист, полицаите му попречиха да отрази публичното събитие.
● На 23 януари смущаваща присъда наложи тежки наказания за петима журналисти – Якъп Четин, Ахмет Мемиш, Джемал Азми Калюнджу, Юнал Танък, Йеткин Йълдъз, Гьокче Фират Чулхаоглу – които получиха от 25 месеца до над шест години затвор по дело, свързано с тероризъм, въпреки липсата на надеждни доказателства.
● На 28 януари задържането на журналистите Баръш Пехливан, Седа Селек и Серхан Аскер след излъчване на записан телефонен разговор с експертен свидетел поставя въпроси относно ограниченията на отразяването на теми от обществен интерес. Съдът освободи Седа Селек и Серхан Аскер под съдебен контрол.
● На 28 януари началото на разследване срещу колумнистката на T24 Ширийн Пайзън за предполагаема "терористична пропаганда" чрез публикации в социалните мрежи показва притеснителна експанзия на следенето и криминализирането на изразяването онлайн.
● На 28 януари издадената присъда на журналистката Сафийе Алагаш, бивша новинарска редакторка в про-кюрдската медия JINNEWS, наложи наказание от шест години и три месеца затвор. Алагаш вече е прекарала година в ареста и в момента е на свобода в очакване на обжалване.
● На 29 януари главният редактор на Halk TV Суат Токташ, координаторът на програмата Кюршад Огуз и журналистът Баръш Пехливан бяха арестувани за излъчване на записан телефонен разговор с експертен свидетел. Докато Пехливан и Огуз бяха освободени под съдебен контрол, Токташ беше задържан – властите посочиха риск от бягство и възможно манипулиране на доказателства, което показва тревожна употреба на произволни критерии за задържане.
Решенията на регулатора за излъчване заплашват журналистическата свобода
Турският медиен регулатор RTÜK демонстрира тревожна тенденция на таргетиране на критични медийни източници. Малко преди задържането на журналистите за излъчване на записан телефонен разговор, председателят на RTÜK предупреди за възможни последствия за медиите и журналистите относно въпросното излъчване – фактически сигнализирайки за предстояща репресия. В изявлението си той критикува Halk TV за записването и излъчването на телефонен разговор с експертен свидетел без разрешение и за предполагаем опит да се повлияе на актуални съдебни процеси.
Този инцидент отразява по-широката тенденция на регулаторен натиск върху критичните медии. През 2024 г. RTÜK наложи 24 забрани за излъчване, довели до глоби на стойност 81,5 милиона турски лири (приблизително 2,2 милиона евро или 2,3 милиона долара), като по-голямата част от тях са насочени към медии, критични към правителството.
Системната употреба на регулаторни органи за наказване на критичните медии повдига сериозни притеснения за независимостта на регулацията и нейното влияние върху медийния плурализъм в Турция.
Скорошен пример за това е отразяването на опустошителния пожар в хотел в Болу, който избухна в ранните часове на 20 януари 2025 г. и отне живота на 78 души. След инцидента председателят на RTÜK инструктира медиите да докладват само информация от официални източници. Скоро след тази директива Втори криминален съд на Болу наложи пълна забрана за отразяване на трагедията по искане на Главната прокуратура на Болу.
Мерки за съдебен контрол: нов инструмент за цензура
Макар да изглежда, че броят на журналистите в затвора намалява, това прикрива тревожен преход към използването на съдебни ограничителни мерки като алтернативни способи за контролиране на медийната свобода, например забрана за пътуване, редовни проверки в полицейски участък и домашен арест. Тази тенденция е също толкова антидемократична практика, насочена към контролиране на свободата на движение и изразяване на журналистите. Системното прилагане на тези мерки в съчетание с нарастващата онлайн цензура, изглежда ще заменят традиционния арест като метод за потискане и заглушаване на независимата журналистика.
Последните случаи илюстрират тази тенденция. Въпреки че журналистите са освобождавани под съдебен контрол скоро след задържането им, произволното налагане на забрани за пътуване, домашен арест и други ограничения продължава да пречи на ефективното изпълнение на професионалните им задължения. Тези мерки, които първоначално са замислени да се използват само в изключителни случаи за гарантиране на съдебния процес, все повече се използват като оръжие за сплашване над свободата на словото.
С оглед на тези груби нарушения на свободата на медиитеа в Турция, ние призоваваме турските власти да спазват принципите на правосъдието, да освободят журналистите, подложени на произволни арести и задържания, и да защитават жизненоважната роля на журналистиката в насърчаването на дебат по въпроси от обществен интерес и демокрацията.
Това изявление е изготвено от IPI като част от Механизма за бързо реагиране при нарушения на медийната свобода (Media Freedom Rapid Response (MFRR), европейска инициатива, която следи, наблюдава и реагира на нарушения на свободата на пресата и медиите в страните членки на ЕС и кандидатки, финансирана от Европейската комисия.
Подписано от:
Международен институт за пресата (IPI)
Асоциация на европейските журналисти (International)
Асоциация на европейските журналисти в Белгия (AEJ Belgium)
Асоциация на европейските журналисти в България (AEJ Bulgaria)
Асоциация на журналистите (GC)
Български хелзинкски комитет
Каталунски ПЕН
Център за медии, информация и социални изследвания на Грузия (CMIS)
Коалиция на жените в журналистиката (CFWIJ)
Датски ПЕН
Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)
Европейска федерация на журналистите (EFJ)
Фрийдъм Хаус (Freedom House)
Асоциация на чуждестранните медии в Турция (FMA Turkey)
Грузинска харта за журналистическа етика
IFEX
Индекс на цензурата (Index on Censorship)
Международна федерация на журналистите (IFJ)
ПЕН Ирландия
Кюрдски ПЕН
Асоциация за медийни и правни изследвания (MLSA)
Асоциация за медии и миграция (MMA)
Фондация за медийно развитие (MDF)
Нетгазети / Батумелеби
OC Media
Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)
P24 Платформа за независима журналистика
Арменски ПЕН
ПЕН Америка
ПЕН център на Босна и Херцеговина
Есперанто ПЕН
Международен ПЕН
ПЕН Мелбърн
ПЕН Норвегия
ПЕН Квебек
ПЕН Швеция
ПЕН Турция
Асоциация на прогресивните журналисти (PJA)
Сан Мигел ПЕН
Югоизточноевропейска медийна организация (SEEMO)
ПЕН център на виетнамците в чужбина
Yapay Gündem