23 години след падането на Берлинската стена
„Еволюцията в България след 1989: вътрешни и международни измерения”, конференция в Центъра „Davis” за изследвания на Студената война, Университета Харвард, Кеймбридж, 1 май 2012 г.
Репортаж на Ирина Недева, БНР
Какво става в България се оказа тема на дискусия и то не къде да е, а в Харвард, най-стария и прочут университет в Съединените щати. Съорганизатори са Центърът за руски и евразийски изследвания в Харвард и Американският изследователски център в София. Водещ на дискусията беше проф. Марк Креймър, тънък познавач на Източна Европа и Русия преди и след падането на Берлинската стена. Стабилна демокрация ли сме днес? Мненията на посланик Стефан Тафров – в първите дни на втория му мандат като постоянен представител на България в ООН, проф. Венелин Ганев от Маями университет Охайо, Николай Вълков – изследовател в Харвард, и Нася Кралевска-Оуенс - автор на книгата „Комунизъм срещу демокрация”, която има няколко издания на български, а преводът й на английски стана първото издание на Американския изследователски център в София.
ИРИНА НЕДЕВА
Демократична държава, член на Европейския съюз и НАТО, съюзник на Съединените щати, част от модела на западните демокрации или страна, пълна с избликваща носталгия към бившия режим, където масово се възхищават на бившия диктатор Тодор Живков, а сътрудниците на бившата Държавна сигурност продължават да имат сериозно влияние и една голяма част от медиите безкритично преповтарят клишето за хубавото минало и лошата демокрация.
Какво е България днес?
МАРК КРЕЙМЪР – ЗА ЖИВКОВ FOREVER?
Всеки, който отива в България, което правя често, се потриса от про-живковистката носталгия.
Освен медиите, има един друг значим фактор за възвеличаването на Живков – възхищението на ключови политици днес. Като Първанов, но и като сегашния министър-председател.
Все пак той е бил бодигард на Живков и на практика се старае да създава положителната представа за Живков.
Даже ако вземем още един факт – миналото лято, когато трябваше да бъде откриването на Музея на тоталитарното изкуство, се оказа, че той се преименува на Музей на социалистическото изкуство, с много статуи от периода предимно на Живков и малко от предживковата ера. Така че аз мисля, че политиците имат значителна роля в тази носталгия.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА НОСТАЛГИЯТА
Българското общество днес е едно от най-носталгичните общества в света.
НАСЯ КРАЛЕВСКА-ОУЕНС – ЗА HAPPY DEMOCRACY
Няма съмнение, че България се е променила в последните 20 години от една сива комунистическа страна в доста разноцветна страна, чиито граждани могат свободно да пътуват, с многопартийна политическа система, без политически затворници.
НАСЯ КРАЛЕВСКА-ОУЕНС – ЗА КОРЕНИТЕ НА ЗЛОТО
Но не можем да говорим за еволюция, прогрес и развитие, без да се върнем към началната точка – комунистическата диктатура в България.
Нася Кралевска-Оуенс, която е родена в България, но живее и работи във Филаделфия от средата на 80-те, решава в своята книга „Без заглавие” (Комунизъм срещу Демокрация), чието издание на английски стана повод за събитието в Харвард, да се върне назад. Да направи сравнение между началото на прехода към демокрация след падането на Берлинската стена с един друг преход – много бърз и много кървав. Този, който за няколко дни променя съдбата на България от парламентарна монархия към комунистическа диктатура.
НАСЯ КРАЛЕВСКА-ОУЕНС – ЗА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ И ОКУПАЦИЯТА
Всичко започва на 5 септември, когато Съветският съюз обявява война на България и после съветската армия окупира страната ни с хилядна армия.
Съветизацията е важен детайл, когато се опитваме да анализираме комунистическия режим в България, и според Стефан Тафров, постоянен представител на България към ООН, който пристигна в САЩ преди два дни, за да встъпи отново в тази позиция след предишния му мандат 2001-2006.
СТЕФАН ТАФРОВ - ЗА СЪВЕТИЗАЦИЯТА
Комунизмът е донякъде недостатъчен като понятие. Не бива да забравяме, че България напълно загуби своята независимост.
НАСЯ КРАЛЕВСКА-ОУЕНС – ЗА ВОЕННИЯ ПРЕВРАТ
Четири дена по-късно БКП, която наброява едва 6 хиляди души, превзема властта с военен преврат.
НАСЯ КРАЛЕВСКА-ОУЕНС – ЗА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Започват масови убийства по улиците, в домовете на хората и в помещенията на така наречената народна милиция. Част от тях са на политическа основа, но голяма друга част е свързана с лично отмъщение. 30 хиляди души загубват живота си в първите месеци на комунистическата диктатура, близо 3 000 смъртни присъди обявява народният съд и хиляди доживотни, комунистическите концентрационни лагери отварят врати в самото начало. България има трудови лагери – десетки хиляди души са минали през тях. Там попадат политическите опоненти на комунистите, много професори, адвокати, държавни служители, свещеници, фермери…
За разлика от Революционния терор след 1944, промяната на управленския модел след 1989 става безкръвно и с ясна мечта според Стефан Тафров.
СТЕФАН ТАФРОВ ЗА КОНСЕНСУСА
За едно нещо имаше консенсус от самото начало на прехода, че България трябва да се върне там, където принадлежи, към семейството на демократичните държави.
Затова новата външна политика на България е по-предвидима и успешна след 1989-а. При първото некомунистическо правителство на Филип Димитров България признава Македония и предотвратява югославски сценарий в страна, която по време на насилственото преименуване на турското население е била на ръба на етническо прочистване, подобно на това, което прави по-късно Милошевич. Според Стефан Тафров решението за признаване на Македония, наред с радостта от упражняването на основните свободи, са категоричните успехи на България след падането на стената. Но… Преходът е бавен, мъчителен, с напредък и с връщания назад.
СТЕФАН ТАФРОВ – ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ
От друга страна, бившите комунисти използваха това време за първата им метаморфоза – трансформиране на предишната им политическа власт в икономическа.
Години след падането на стената днес в България има 2 противоположни разказа за миналото и настоящето.
Кога е било по-добре е ключовият въпрос с 2 противоположни отговора.
Когато започнахме да бъдем свободни – да слушаме музиката, която харесваме, да четем книгите, които иначе бяха забранявани, да пътуваме без изходяща виза, да изказваме мнение без страх от политическо преследване – или преди 1989-а, по времето на Тодор Живков.
Според Венелин Ганев, автор на важни за американската академична сцена научни изследвания за прехода, ярко доказателство за агресивната носталгия е образът на Тодор Живков днес.
ПРОФЕСОР ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА „ЖИВКОВ ВЪВ ВЕСТНИКА”
Отваряте вестник или пък пускате която и да било телевизия или радио. Неизбежно в рамките на половин час ще се появи поне един човек, който под една или друга форма да твърди, колко е било добре по времето на Живков.
Българското общество безкритично живее в миналото.
Примерът, който даде проф. Ганев, е за две ключови изказвания. Първото е на бившия президент Първанов.
Вторият цитат, който проф. Венелин Ганев приведе в подкрепа на тезата си за настъпателната носталгия, е от министър-председателя Бойко Борисов.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА БОЙКО БОРИСОВ - ЖИВКОВИСТ
Премиерът Бойко Борисов, през ноември 2010, заяви, цитирам: „Дори ако ние, построим и един процент от това, което Живков построи в България, това ще е огромен успех за нас”.
Според проф. Венелин Ганев парадоксът е че, бившият диктатор Живков се възвеличава не просто от ключов политик като премиера на държавата, но от политик, който същевременно се заявява като антикомунист.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА БОЙКО БОРИСОВ - АНТИКОМУНИСТ
Това е Борисов, който по никакъв начин не иска да се заяви като комунист или нео, нов комунист. Въпреки че той държи да го възприемат по света като прагматичен, прозападен, некомунистически политик, когато трябва да легитимира управлението си, да намери основанията на историята на собствения си успех, той връща в обръщение живковата ера.
Усещането за връщане в живковата ера според Марк Креймър се подсилва и от безкритичното отношение към комунистическите престъпления и към бившите агенти на ДС.
ПРОФ. МАРК КРЕЙМЪР - ЗА ЛУСТРАЦИЯТА ДРУГАДЕ
Когато някой е разкрит като бивш сътрудник на бившите служби за сигурност, той среща истинско неприемане и често този човек трябва да освободи позицията си в Чехия, Полша и другата част от Източна Европа.
ПРОФ. МАРК КРЕЙМЪР – ЗА АГЕНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
В България е обратното. По перверзен начин това - да бъде разкрит като агент - често помага на лицето, защото предполага, че този човек има връзки, потенциална власт…
В България продължава тенденцията за негативна селекция на кадрите, както по времето на социализма и според проф. Венелин Ганев. По-често се издигат послушните и некадърните, които не заплашват авторитетите.
До сходен извод в изследванията си върху гражданските организации и неправителствения сектор стига Николай Вълков, който работи сега в Харвард, и говори за гражданско общество без граждани и без гражданско участие.
Друг опасен резултат на свръх оценостяването на социалистическото минало според Ганев е сделката, която българското общество прави, без да се замисли – сделка, в която политическата свобода се търгува безпроблемно за икономическа сигурност. Даже за фалшиво създадената представа за икономическа сигурност, защото на практика се забравя фактическият финансов банкрут на социалистическата държава.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ - ЗА ВАЛОРИЗАЦИЯТА НА МИНАЛОТО
Когато става дума за бившия режим, особено за лагерите, толкова добре описани от Нася Кралевска, те не се отричат. Никой не казва „не е имало лагери”, така че това не прилича на отричането на Холокоста например.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА „ПОЛЗИТЕ” ОТ РЕПРЕСИЯТА
Но позицията е „да, имаше лагери”, но, ако се направи анализ на ползите и вредите, ще се окаже че сме били „по-добре”.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА ИНДУЛГЕНЦИЯТА КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Тоест ако имаме режим, който брутално репресира, праща в лагери и жертва няколко процента от населението си, но ако този режим ми дава нещо на мен - тогава е ОК…
Много съмнителен политически морал с опасни последствия според проф. Венелин Ганев.
ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ – ЗА NEW DEAL ДНЕС В БЪЛГАРИЯ
В България сега започва да се утвърждава този тип политическа култура, който оправдава подобна сделка.
Тази сделка означава потенциална готовност да си съжителстваш с политическо насилие, стига репресията да е над другите, да не те засяга лично…, да е „в двора на съседа”.
Има ли основания за оптимизъм в тази картина?!
Да, ако се вслушаме в Рой Фрийд. На 95 години той се вдига от дома си, извън Бостън, до Харвард, за да чуе какво става с любимата му България, където идва по програмата „Фулбрайт” по време на промените като преподавател по компютърно право.
България все пак е друга, системата е многопартийна. Конституцията и демократичните институции са факт, въпросът е да не се отказваме да ги караме да работят за гражданите, а не само за политиците и техните бизнес приятели.
Защото всеки избира дали да си замълчи пред дребно или голямо политическо безобразие, но от избора, който прави всеки един от нас всекидневно, зависи в каква страна живеем.
(Излъчено по програма „Хоризонт”, „Преди всички”)
Ирина Недева е журналист в БНР, завършила е философия. Работила е по множество проекти в подкрепа на гражданското общество.