Азербайджан: изглед от съдебната зала

Автори:
    Марта Методиева

От Джорджи Годжа, старши изследовател към ХРУ за Южен Кавказ

Столицата на Азербайджан е оживена от подготовки за финалите на състезанието Евровизия. За съжаление, денят е като всеки друг в градските съдебни зали. Дойдох тук, за да документирам нарушения на човешките права – включително, както става ясно, жестоко потушаване на протеста на група хора в навечерието на шоуто Евровизия. Миналата седмица присъствах на предварителното изслушване на Аваз Зейнали, главен редактор на „Курал”, независим вестник. Той е обвинен за искане на подкуп и изнудване, споменати в жалба на парламентаристка от управляващата Нова партия на Азербайджан. Според парламентаристката г-н Зейнали искал пари, за да не издаде статия с обвинения за корупция срещу нея. Зейнали отрича обвиненията, твърдейки, че са били изфабрикувани в отговор на критичните му статии срещу правителството. Ако бъде осъден, Зейнали ще лежи в затвора 12 години.

Изглежда процесът срещу този човек е част от модел на сериозни нарушения на свободата на словото и сдружаването. Най-малко четирима други журналисти са в затвора с подобни обвинения, които изглеждат политически мотивирани.

Така в петък, около 15.00 ч., пристигнах в съда за тежки престъпления в Баку. Отвън имаше към 100 души: семейство, приятели, други журналисти от неконтролирани от държавата медии. Беше хубаво да видя толкова познати лица, събрани да подкрепят редактора.

Видях Мехмед Алиев, директор на „Тюран”, водещата независима новинарска агенция. „Как е?”, попитах аз. Той ми отговори: „Според правителството, в държавата има свободна преса и всеки може да пише всичко, което поиска”. Продължи, че когато наскоро репортерка от подкрепяното от САЩ радио „Свобода” разследвала бизнеса на президента, само радио „Свобода” и „Тюран” публикували историята. „Нито опозиционните вестници, нито т.нар. независими казаха или отразиха нещо, свързано с разследването”, сподели Алиев. Вероятна причина е сплашването на медиите и автоцензурата, произтичаща от него, която е голям проблем тук. Миналата година властите нахлули в офисите на вестника на г-н Зейнали и иззели цялото им репортажно оборудване, след като вестникът не платил глоба за едно по-раншно дело за клевета. От март репортерката от радио „Свобода”, проучвала сделките на президента Илам Алиев, е жертва на порочна опетняваща кампания, след като отказала да се поддаде на заплахите да прекрати разследванията си.

Около 15.20 ч. съдебната зала отвори врата. Аз се проврях през тълпата и седнах до изтъкнатия адвокат за граждански права Интигам Алиев, който доброволно ми превеждаше. Голяма част от помещението бе заета от желязна клетка, в която се намираше г-н Зейнали. От момента, когато стъпих на летището в Баку един ден по-рано, около мен виждах само Евровизия: навсякъде празнична пъстрота, празнуване на културата и историята. Млади момичета, усмихнати и приветстващи, ми подадоха карта на Баку и лъскаво списание, рекламиращо „най-доброто от най-доброто” в града. Реклами на луксозни марки изпълваха първите няколко страници. Докато карах по безупречния път от летището до центъра на града, нямаше как да не забележа трансформацията, която бе преживял градът. Столицата кипеше – преоблечена и готова да посрещне хиляди посетители. На всяка витрина на магазин, на всеки билборд и на всяко кафене и ресторант има плакати на Евровизия; дори лондонски таксита се движат из града, развяващи лозунга на състезанието „Възпламени се!”.

Съдебната зала връщаше към реалността. Настроението не беше празнично и беше толкова претъпкано и горещо, че едва се дишаше. Г-н Зейнали, в клетката му, заемаше по-голямата част от мястото в помещението. Едно от първите действия на адвокатите му беше опитът им да изведат редактора от клетката, за да седне до тях. Те казаха, че скоро не им е бил даван шанса да се срещнат с клиента си. Опитите бяха напразни – две големи заключалки държаха клетката затворена. Адвокатите на Зейнали се бяха опитали да издействат разрешение клиентът им да чака процеса при домашен арест, вместо в затвора, а също така и да прекратят криминалното дело срещу него, поради липса на криминално намерение. Помолили да се позволи видео и аудио запис на процеса, изтъквайки довода, че съдебната секретарка няма да може да запише всички детайли от изслушването. Поискали и да се извика експерт, който да свидетелства дали съобщенията, в които се твърди, че съдържали заплахи за изнудване от журналиста към парламентаристката, не са били подправени. Прокурорът се противопоставил на всички искания, а съдиите бяха оставени да вземат съответните решения.

Хората, дошли да покажат подкрепата си за г-н Зейнали, се опитваха да го ободрят. На никого не бе позволено да се доближава до клетката, освен на 8 или 9-годишната му малка дъщеря, която той има време да целуне два пъти през железните решетки. Сълзи напираха не само в очите на момиченцето.

Съдиите се върнаха и председателстващият съдия прочете решението. Всички искания бяха отхвърлени. Очевидно онова, което отне на съдиите почти 15 минути да прочетат, беше им коствало по-малко от 5 минути да напишат.

Съдът ще изслуша „за” и „против” по делото на 31 май. Дотогава Евровизия ще е свършила, но животът ще продължава в Азербайджан. Хората загрижени за положението на човешките права тук трябва да не спират да оказват натиск на правителството да спази международните си задължения към свободата на изразяването и други граждански права – дори, когато сцената опустее след събота вечер.

www.hrw.org