Блок на Ужасите? Има такова място

Автори:
    Христо Христов

Ако центърът на Европа е Брюксел, то центърът на ужасите е в Плевен. Обикаляхме с таксито из жк „Сторгозия” и все се надявах да не намерим този блок, да е било измислица. Но блокът съществува. „Тотлебен” 33. Жива душа няма. Само купищата боклуци подсказват, че тук са живели хора. Какви са били, не знам. Но са били без избор, отчаяни и забравени от света.

Бързо започнах да снимам отвън, притеснен дали няма да си създам неприятности. Излезе пазачът. Младо момче, видимо притеснено. Казах му няколко думи и ме пусна да разгледам отвътре, но с уговорката да не снимам. С малко думи ще се опитам да опиша какво видях: Кочина. Боклуци. Дупки от избити прозорци и врати. Няма асансьори. Няма парапети. Няма дограми. Разбити стени. Дори и плъхове не видях.

Качих се на втория етаж. Там живеят хора. Бил най-запазеният етаж. А на мен ми се видя като края на човешката цивилизация. Е, как се стигна до там? Кой е виновен?... Има виновни. И често това са само ромите. Няма да коментирам защо не съм съгласен с това твърдение. Оставям на вас да прецените има ли дискриминация, политика към ромите ли е, или безхаберие на обществото.

 

Ромите

Ангел Данаилов, 30 г., семеен с три деца

На 30 април дойдоха от „Жилфонд” с полиция, изхвърлиха ни багажа и ни изкараха от блока. Със семейството ми живяхме тук 7 години. Преди това бяхме в къща в кв. „Сторгозия”, пак общинско жилище. След това бутнаха къщата и със заповед ни настаниха в блока на 10-я етаж в двустаен апартамент. Плащах наем 24 лв. на месец. Целият проблем дойде, когато започнаха да ни изчисляват водата по 8-10 лв. на кубик. Идваха сметки от 150 до 250 лв. на месец. След като се застъпиха две сметки, за нас стана непосилно да плащаме и така парите се трупаха. В момента дължа 3 700 лв. за вода. Този проблем не е само при мен, а при всички, които живяха тук. Направих споразумение с ВиК и започнах да погасявам сметката на разсрочено плащане. Платихме си и наема, но въпреки това ни изгониха от апартамента. Сега живеем при дядо ми на ул. „Лиляк” в една къща. 7 души в две стаи.

По-изгодно е на общината блокът да е необитаем и да се отърват от нас. Българите ни мразят и не ни искат. Всеки, който идва на власт, гледа да угоди на някого. Намериха оправдание най-после да ни изгонят. Затвориха устата на циганите, че имат много сметки, че е блок на ужасите. И хайде навън. Някои ги настаниха в други жилища. Ама колко семейства са настанили? По-малко от половината... Имат интерес този блок да го продават или да го ремонтират и да настанят в него българи. Преди няколко дена дойде един бизнесмен с черен джип да огледа блока. Представи се за наемател и каза, че ще прави ремонт и ще го преотдава под наем.

 

Анонимен, семеен с три деца (все още живущ в блока)

До края на месеца ще ни изгонят всички. В момента в блока има около двадесет семейства, някои от тях чакат да ги настанят в общински жилища, а другите, като мен и моето семейство, ще останем на улицата. Аз бях настанен със заповед, имам малки задължения, които искам да погася. Но търсят причини да не ни настаняват. Нямам неплатен наем. Проблемът е водата. Много пари за вода, писали са ни сметки като че ли сме милионери. Богатите не плащат такива сметки. Но въпреки това ще ме изгонят на улицата. Настаниха най-редовните наематели в някакви жилища и си измиха ръцете. Цялата истина е, че гледат да ни махнат оттук, защото българите не ни искат. Вярно, че блокът е занемарен и не може да се живее в него. Но защо чак сега, след толкова години, се сетиха да ни изгонят. Защо не гледат реално? Защо никой не обърна внимание, че сметките за водата са високи, че не се плаща редовно ток? Как не спряха водата и тока на втория или третия месец, още преди години? Всички си мълчаха. Идваха при нас само по време на избори. Успокояваха ни, само и само да гласуваме.

 

Управниците

Д-р Йордан Георгиев, общински съветник и водач на групата на ГЕРБ:

Проблемът е политически

Работело се е основно по въпроса да няма напрежение. Блокът е в окаяно състояние, там не може да се живее. За нищо не става. Преди три месеца общинска комисия направи проверка и установи, че само конструкцията на блока е здрава, всичко останало е изпочупено или липсва. Кой има вина? То е ясно кой има вина. Проблемът е политически! Напразни обещания с цел подкрепа на избори. В резултат на което е занижен контролът и даже не е имало контрол. Общината не е стопанисвала имота си. Този проблем е наслоен през последните 10 години. Случвали са се какви ли не други проблеми и всичко това рефлектира. Затова с решение на общинския съвет поискахме кметът да сезира всички институции: ППО, РДНСК, ЧЕЗ, ВиК, да дадат становище, за да се обсъдят резултатите и предложения за съдбата на блока.

 

Проф. Д-р Димитър Стойков, кмет на Община Плевен:

Предишните управници си бяха заровили главите в пясъка

От зимата блокът е с прекъснато електрозахранване и водоснабдяване поради неплатени сметки. Само за вода задълженията са 70 хил. лева. От ЧЕЗ не ни дават информация за задълженията на блока, някаква тяхна политика. През март от 40 наематели изрядно бе само едно семейство. Останалите не са плащали сметки. Тогава е имало едно самонастанило се семейство и 19 с изтекли договори още през септември миналата година.

Наистина сметките за вода са много високи. От „Водоснабдяване” се оправдаха, че това било така, защото наемателите отказали монтирането на водомери. Другата причина е, че от 2011 г. служителите на ВиК са начислявали таксите без присъствието на служители на общината. Така те са надписвали сметките. Сега всички задължения на блока остават за сметка на общината. Това, което аз направих, е, че смъкнах с 30% задълженията за водата. Сумата намаля на 50 хил. лева.

Сградата е 11-етажна със 127 апартамента. Няколко етажа са превърнати в сметище, защото семействата са се изнесли и апартаментите са необитаеми. Поетапно започнахме да извеждаме хората и да затваряме етажите.

В блока бяха официално регистрирани 40 семейства, но при проверка се оказа, че в един апартамент живеят по четири семейства. Сега има около 20 семейства от втори до четвърти етаж. Блокът крие и много опасности, тъй като цялата сграда няма врати и прозорци. Всичко е изнесено - до тръби и каквото се сетиш.

Имало е охранителна фирма, която не си е свършила работата. От 2005 г. там спокойно са влизали и са се самонастанявали хора. Изнасяли са каквото са видели и никой не ги е спирал. Така проблемът е назрявал.

Когато през март поставих въпроса на общински съвет, бе създадена комисия, която да изготви протокол за състоянието на блока. Бяха проведени разговори с наемателите и те започнаха да си плащат сметките. 16 от тях си платиха всички сметки. Към тези семейства аз поех ангажимент да им осигуря общински жилища. Моето мнение е, че ромите не бива да бъдат сегрегирани. Аз съм живял с роми в един блок и не съм имал проблеми с тях. Вече настанихме няколко семейства в общински жилища сред български семейства. Миналия месец общинският съвет ми нареди да сезирам всички институции да предоставят свое решение за годността на блока и да запозная съветниците.

Проблемите с блока и живеещите в него започват 2009 г. Българите започнаха да протестират срещу ромите. Последваха многократни подписки, събрания. Напрежението продължи през 2010 и 2011 г. През март месец цяла делегация от живеещите там българи дойдоха да ме заведат да видя блока и да чуят какво е моето заключение.

Блокът е напълно негоден за живеене и на това мнение са и наемателите. Има само здрава конструкция, нищо друго няма. Предишните управници си бяха заровили главите в пясъка. Аз не искам да си заровя главата в пясъка!

Опитах се да го продам чрез приватизация. Блокът е оценен на 1,6 млн. лева. Но кандидатът предложи 800 хил. лв., защото ремонтът възлизал на 2 млн. лева. А аз нямам право да продавам общински имот за по-малка сума от оценката. След като настаня в жилища и последните наематели и опразним блока, ще почвам да търся пари за основен ремонт на сградата. Има две възможности. Първата е след ремонта няколко етажа да дадем под наем на нуждаещи се, а останалите да продадем. Вторият вариант е апартаментите да се продадат на нуждаещите се. Моята основна цел е да спася блока.

 

Христо Христов е поет, пишещ на ромски език. От 2006 г. е разследващ журналист в БХК. Директор на „Джипси ТВ”. Сценарист на три документални филма.