Дарителство за човешки права у нас?

Дарителството е огледален образ не толкова на материалното състояние в едно общество, колкото на доминиращите ценности. У нас за това се говори все по-често, но един кратък преглед на каузите, за които се дарява, ще ни покаже, че рамките са доста тесни. Донякъде причината са огромните празнини в социалната политика на държавата, които частният дарител се опитва да запълни от милосърдие. Законодателството у нас стимулира даряването за социални каузи, които са отговорност и приоритет на държавата – данъчните облекчения към създадените от държавата фондове за лечение на деца и асистирана репродукция са 5 пъти по-големи от тези, които един дарител ще получи, ако дарява за кауза, издигната от неправителствена организация. В допълнение служители на публичната администрация редовно патронират дарителски кампании, насочени към решаване на социални проблеми предимно от хуманитарно естество. Докъде се простира ролята на държавата и откъде започва ангажиментът на гражданското общество е доста неясно в полето на българската филантропия.

Освен държавната политика, друг важен фактор за тенденциите в дарителството е общественият морал. Нивото на толерантност и приемане на различията определя кои каузи са предпочитани пред други и стават обект на широко подкрепени публични кампании. Повечето хора у нас биха се съгласили, че да се дарява за правата на детето е „правене на добро” и биха подкрепили проекти, които опазват децата и младежите от насилие. Но колко хора биха подкрепили с частните си средства проекти, насочени към опазване на правата на младежите с хомосексуална ориентация? Все още твърде малко в сравнение с броя на частните дарители за тази кауза в Холандия, Германия, Великобритания, някои американски щати, Канада и други страни, в които нивото на толерантност към хомосексуалните е значително по-високо.

Тази година в София ще се проведе петият прайд на лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансджендър хора (ЛГБТ). Прайдът е най-масовото публично събиране в защита на човешки права у нас, числеността на което се увеличи с над 10 пъти за 4 години - от около 100 души през 2008 до над 1 200 през 2011 г. Частните дарения за пръв път ще бъдат основен източник за финансиране на това събитие през 2012 г., за разлика от предходните, в които по-голям процент от бюджета на прайда идваше от грантове от посолства и международни донорски организации. Постепенното прекратяване на финансирането на проекти в защита на човешки права от страна на западните дипломатически мисии в страната беше логично следствие от приемането на България в Европейския съюз и поетите отговорности от държавата да създаде адекватни условия за развитие на силно гражданско общество. За ЛГБТ активистите дойде моментът да докажат, че и у нас има шансове за провеждане на прайд, подкрепен от гражданското общество не само морално, но и финансово.

По презумпция първите, потърсени като потенциални спонсори, бяха големите международни компании, които провеждат политики за равно третиране на работното място. Но тук организаторите на прайда удариха на камък. От над 30 посетени фирми, само една прояви интерес да спонсорира събитието чрез заплащане на разходите за една от предвидените мобилни платформи срещу реклама: брандиране на платформата със нейното лого. След неуспеха с намирането на дарения от фирмите, организаторите се обърнаха към индивидуалните дарители от ЛГБТ общността и извън нея. Организирането на фъндрейзинг партита в партньорски клубове мобилизира дарения предимно от хора от общността. Американското посолство заплати разходите за идване в България на известен американски гей DJ, като по този начин подкрепи процеса на набиране на средства за прайда от частни дарители. В допълнение малък грант от културния фонд на посолството осигури базисните 25% от оптималния бюджет на събитието.

В ключов момент организаторите на прайда получиха помощ за мобилизиране на частни дарителски средства и от една от водещите български фондации, която подкрепя развитието на филантропията. Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ), въвеждайки за пръв път у нас модела на т.нар. „дарителски кръг”, успя да събере на едно място прогресивно мислещи частни дарители от средната класа, които по време на отворено фъндрейзинг събитие се запознаха в подробности с 4 проекта на 4 различни неправителствени организации и публично обявиха лични дарения в полза на един или повече от тях. Общо 10 450 лева бяха събрани за около 2 часа за следните проекти:

Бъди добрият герой, Столична организация на Българския червен кръст – проект за борба с насилието в училище – 2 500 лева;
Развитие на доброволческа мрежа от млади ромски лидери, Младежка фондация Арете – 2 500 лева;
Живот чрез изкуство, Сдружение „Приятели на хора в неравностойно положение“ – проект за социална интеграция на хора с тежки психични заболявания чрез изкуството – 2 500 лева;
София Прайд 2012, Неформален организационен комитет на София Прайд 2012 – 2 950 лева.

Това събитие показа, че дарителство за човешки права е възможно и в България. При едно условие – да се намери „агент” на прогресивната филантропия, способен да обедини прогресивно мислещи дарители, които вярват в позитивната социална промяна и са готови да инвестират в нея. Фондация „Работилница за граждански инициативи” смята да продължи да разширява новосформирания дарителски кръг, кръстен от нея „Развитие”, за да покаже, че филантропията може да бъде и нещо друго освен хуманитарна помощ. Филантропията може да бъде и рискова социална инвестиция, която има за цел да засяга чувствителни теми и да променя стереотипи, да повишава мултикултурализма и толерантността в обществото, да стимулира иновациите и прогреса.

За да може София Прайд да заприлича повече на ЛГБТ прайдовете в Ню Йорк, Лондон или Берлин, са необходими повече частни средства. Много повече от това, което организаторите с помощта на ФРГИ и други партньори успяха да съберат тази година. Но вместо да коментираме оскъдния бюджет на тазгодишния прайд, по-добре да завършим тази статия оптимистично. Дарителството за човешки права има почва у нас и първите семена в тази почва вече са посети от индивидуални дарители. ЛГБТ активистите и техни партньори ще продължават да привличат съмишленици. През следващите 2 до 5 години със сигурност ще видим пищни брандирани платформи с лога на компании като МТел, Кока Кола, България Еър, Нестле и Девин да предвождат прайд шествието по софийските улици.

Моника Писанкънева участва в българското ЛГБТ движение. От 2009 г. e в екипа на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по програма, свързана с развитие на местното дарителство.