Китай: преговорите за правата на човека с ЕС стават все по-несъстоятелни
„Вече години наред китайското правителство кръжи около ЕС с ясното съзнание, че на европейско ниво няма воля за спазване на ангажиментите по отношение на човешките права. Така срещите с ЕС са упражнение с ограничена полза, каза Лоте Лайхт, директор на адвокатите от Хюман Райтс Уоч. - Въпреки враждебността на правителството, исканията за върховенство на закона са станали твърде важни за обикновените граждани на Китай, но Европа не успя да накара Пекин да спазва международните си задължения.”
Обикновено човешките права са тема на разговорите между ЕС и Китай два пъти годишно – на една сесия в Европа и една в Пекин. Китайското правителство внезапно прекрати последната кръгла маса в края на 2011 г., очевидно като част от тактика да намали броя на срещите до веднъж в годината. Подети през 1995 г., диалозите дълго време са били спъвани от липсата на обща стратегия на ЕС за човешките права в Китай. Още повече, че темата не е обвързана с дипломатически инициативи, политики и други условия в двустранните отношения между ЕС и Китай в търговията, инвестициите и околната среда. Диалогът постоянно се е провалял, без принос към същественото подобряване на състоянието на човешките права или на изпълнението на международните задължения от страна на Китай, заяви Хюман Райтс Уоч.
Според организацията именно в дискусиите за човешките права трябва да се чуят конкретните поводи за загриженост, да се препоръчат мерки, да се представят очаквания, да се поемат задължения и да се приемат стратегии. Смисленият диалог води до прогрес. Ако няма развитие, същите проблеми и очаквания трябва да се адресират към най-високите нива на правителството. ХРУ отново призова ЕС да развие и приложи стандарти за развитие.
Предстоящата среща в Брюксел следва по петите делото на активиста Чен Гуанчен. То е едно от най-големите предизвикателства в дипломацията, свързани с правата на човека в последните години. След като успява да избегне незаконно задържане в дома си в провинцията Шандон, Чен получава подслон от американското посолство в Пекин. Там чака китайското правителство да се споразумее със САЩ и да му позволи да замине за САЩ, за да учи право. Преговорите за съдбата на Чен се осъществяват преди, по време и след американо-китайския стратегически и икономически диалог, най-значителната годишна среща между двете правителства. Въпреки дипломатическата криза около Чен, диалогът продължи и бе характеризиран като успешен и за двете страни.
„Случаят на Гуанчен е доказателство, че правителствата могат твърдо да се ангажират с човешките права, докато развиват отношенията си и в други сфери, допълва Лейхт и добавя - при все, че Европа от години е слагала настрана правата на човека от страх да не застраши икономическите си връзки с Китай. В резултат на това, Старият континент губи почва и за двата проблема.”
Според ХРУ ЕС трябва да използва възможността за диалог за човешките права, за да подпомогне прекратяването на систематичния натиск върху правозащитниците в Китай.
В частност ЕС трябва да:
- Призове за безусловното освобождаване на всички затворници, упражнили мирно основните си човешки права като свобода на изразяването, събирането, сдружаването и религията. ЕС трябва публично да повтори призива си за освобождаването на Лиу Сяобо - човекът, участвал в изготвянето на Харта’08 и носител на Нобеловата награда за мир за 2010 г.;
- Да призове за прекратяване на извънсъдебното задържане или други извънсъдебни ограничения на правата на активистите, на техните семейства и поддръжници. Сред тях са семействата на Лиу Сиа, на Чен Гуанчен, на активиста за обществено здраве Ху Джиа и семейството му и на етническия монголски активист Хада и семейството му;
- Да призове китайското правителство да възстанови на служба адвокатите, на които в последните години е забранило да водят дела, свързани с обществения интерес и човешките права, както и да премахне останалите ограничения на възможността им да практикуват право;
- Да подкани китайското правителство да направи всичко възможно да не допуска компромис със спазването на международно признатите човешки права в името на обществената или националната сигурност;
- Да подкани към незабавно установяване на смислен диалог между китайското правителство и тибетски представители, за да се разрешат належащите проблеми в региона.
„ЕС има възможността да превърне този диалог в инструмент за защита на правата в Китай. В случай, че това не стане, ще се повдигнат сериозни въпроси за ползата от подобно упражнение”, заключава Лайхт.
Марта Методиева е преподавател по латински в НБУ. Води рубриката „По света”. Член на БХК.