Нур. Името ми на арабски

Първата ми среща с бежанците, задържани в Любимец, беше със семейството на Нада и Касем. Те разказаха историята на своето бягство от Ирак. Нада е християнка, а Касем - мюсюлманин. Преди войната в Ирак разликата в религиите никога не им е правила впечатление.

Въпреки че в Ирак не е настъпила всепомитащата Арабска пролет, премахването на Садам Хюсеин от американските военни сили през 2003 г. създава вакуум, в който различни фракции се борят за власт, всяка от които със своята идеология и мисия. От края на 2004 г. насам се сформира армията на муджахидините, активна сунитска съпротива, която действа в Ирак. Армията е религиозна, проповядва националистическа реторика и често е сравнявана с Ислямската армия на Ирак. Появата и разпространението на радикализирания ислям в Новия Близък изток заплашва съществуването на етническите и религиозните малцинства в Ирак, включително християните. От 2003 г. насам хиляди християни са избягали от страната. Смята се, че почти половината от иракската християнска общност, която е наброявала между 800 000 и 1,4 милиона преди американската инвазия, вече е напуснала страната.

Бягство 

През 2009 г. започва тормозът над семейството на Нада и Касем. Армията на муджахидините се обявява срещу междурелигиозните бракове, затова им заповядва да се разделят. „Имам четири деца от Нада и не искам да се развеждам. По закон тя има правото да избере коя религия желае да следва”, разказва Касем. Въпреки това муджахидините ги заплашват с изтезание и смърт, ако не се разделят.

Две от четирите деца, които са пристигнали заедно с родителите си, също са мюсюлмани. „По принцип съм мюсюлманин, но това не ми пречи да празнувам с християните. Не би трябвало да има ограничения”, каза Хишам, който следва информационни технологии в Багдад. Той обяснява, че при честването на един от християнските празниците в Багдад са били заснети от телевизионен екип да отиват на молитва в местната християнска църква. Излъченият репортаж е видян от роднини, съседи, приятели и неприятели в Ирак. Хишам и брат му Мустафа са заплашвани и тормозени даже и в университета. „Колегите ми започнаха да се отдалечават от мен, след като ме видяха по новините и научиха, че майка ми е християнка. Преди това на няколко пъти се опитах да си намеря работа, но като забележеха името на майка ми в резюмето, работодателите ми отказваха”, каза Хишам.

След като научават от съседката, че срещу тях се готви атентат, се принуждават да избягат от Ирак. Продават всичко, което притежават – от имоти до коли, и потеглят към Турция. От Турция достигат до българската граница с помощта на трафикант, който взима паспортите им и солена сума. Минават границата през един от най-студените месеци, декември, когато температурите достигат -10 градуса. Нада губи обувката си по пътя, но продължава, въпреки че кракът й замръзва, а по-късно получава гангрена. Тя и досега се нуждае от медицински грижи, за които трябва да заплаща в Любимец.

Първи дни в „Европа” 

Стигат до граничния пункт на Капитан Андреево, където са задържани за 5 дни, след което са осъдени на шест месеца условно за нелегално преминаване на българската граница. Тогава са насочени към Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Любимец, където най-накрая успяват да подадат молба за убежище. В момента на нашето посещение 73% от задържаните в СДВНЧ в Любимец бяха хора, търсещи убежище. Както Европейският съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE) наскоро припомни, никой не може да бъде задържан само защото търси убежище. Търсенето на убежище не е незаконно действие и търсещите убежище не могат да бъдат наказвани за нередно преминаване на границата според чл. 31 от Конвенцията за бежанците от 1951 г.

До май 2012 г. България е разполагала с около 450 места за настаняване на хора, търсещи убежище. Независимо от това, средно на година постъпват 1000 молби. С откриването на дългоочаквания транзитен център в Пъстрогор на 3 май 2012 г., който е с капацитет 300 души, местата за настаняване се увеличават, но дали България ще разреши проблема с незаконното задържане? Към края на месеца вече са преместени близо 40 души, а 8 са настанени директно от Капитан Андреево - едно семейство от Ирак и една жена от Сирия с две деца.

В самия ден на откриването имахме възможност да разгледаме „най-модерния”, както го определи Никола Казаков, началник на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), транзитен център в Европа. Наистина откритият приемателен център предлага добри материални условия за търсещите закрила. Но, както при много други затворени институции в България като домове и затвори, грижата и отношението остават на ниско ниво. Предоставените услуги са недостатъчни или липсват. Няма хора, които да извършват тези услуги, няма и специалисти, а малобройният персонал обикновено се сблъсква с огромен обем работа и няма време да обърне нужното внимание на настанените.

В Пъстрогор се натъкнах на същата позната история. Красива постройка, но без съдържание и стратегия. Много често тези, които търсят убежище у нас, са били подлагани на психически и физически тормоз, насилие или изтезания или са изгубили близки. Те се нуждаят както от медицински услуги, така и от консултации с психолог, но в Пъстрогор няма нито лекар, нито психолог. От друга страна, социалните работници, които присъстваха на самото откриване, се притесняваха, че не са обучени.

В СДВНЧ няма назначен преводач на щат. Настанените не получават достатъчна информация, особено тези които говорят редки езици, тъй като за тях няма предвидени държавни средства от Дирекция "Миграция" на МВР [1]. Въпреки че за момента към 50% от търсещите убежище в Любимец са от Ирак и 20% от Сирия, има други често срещани групи като кюрди и афганистанци, за които трудно може да се осигури преводач. Има опасност липсата на преводачи в Любимец  да се повтори и в Пъстрогор. Засега Държавната агенция за бежанци (ДАБ) командирова преводачи до центъра за интервюта, но няма преводач за постоянно.

През април 2012 г. беше предоставен близо един милион лева за нормалното функциониране на транзитния център. Но тези пари няма да стигнат, за да заработи модерно оборудваният кухненски блок, който ще остане празен. На този етап в центъра също така няма осигурена храна на място. Настанените, търсещи убежище, ще живеят с 2 лв. на ден, сума крайно недостатъчна да покрие нуждите им. Те ще трябва да ходят пеша до с. Пъстрогор, тъй като сградата не се намира в самото село, а засега няма рейс или друг транспорт.

Установихме, че все още има много недоизяснени въпроси и макар да хвалим нашата готовност за Шенгенското пространство, хората, търсещи убежище, не трябва да са просто отметка в поредния списък на изпълнените задачи.

Кои са другите “престъпници”? 

Има още много като Нада и Касем.

Разговарях с журналисти и с бивши военни служители, сътрудничили на ЦРУ, които са жертви на милициите и военните групировки в Ирак.

На откритата площадка в Любимец, докъдето чужденците по принцип нямат свободен достъп, ме пресрещнаха Нур и Махди. Единият е иранец, другият - афганистанец. Под извисеното слънце те изглеждаха кльощави и се мъчеха да споделят притесненията си на развален английски в присъствието на още двайсетина мъже. Попитаха ме защо са тук и къде ще отиват? Но, като истински герои накрая се пошегуваха и поискаха да се снимаме. И двамата бяха на седемнайсет.

Светла Баева е магистър по политология и международни отношения, специализирала е в Холандия. Доброволец в Интеграционния център на Държаваната агенция за бежанците (ДАБ) в София. Изследовател в БХК.