Правата на човека в България и необходимите мерки в дългосрочен и в краткосрочен план

Автори:
    Красимир Кънев

През последните два месеца положението с правата на човека в България през 2011 г. стана обект на оценка в докладите на Амнести интернешънъл, Държавния департамент на САЩ и на Българския хелзинкски комитет. Докладите, с незначителни нюанси, идентифицират сходни проблеми. Те включват: дискриминация на ромите в сферите на заетостта, жилищата, медицинското обслужване и достъпа до правосъдие, както и насилията спрямо тях, особено в контекста на масовите антиромски протести, последвали инцидента в с. Катуница от края на септември; подбуждането на омраза и насилиe срещу мюсюлманите; липсата на прозрачност в работата на Висшия съдебен съвет и сериозните проблеми с корупцията, политическия непотизъм и липсата на независимост и отчетност на съдебната власт; прекомерната продължителност на наказателното и гражданското производство и неадекватния достъп до правосъдие и справедлив процес, особено за представителите на уязвимите социални групи; свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи; лошите условия в местата за лишаване от свобода; произволното подслушване и следене от силите за сигурност; домашното насилие над жени и деца; насилията и дискриминацията над хората с различна сексуална ориентация; липсата на независимост на медиите и натиск, включително чрез открити заплахи, спрямо журналисти; прекомерната институционализация на грижата за деца и възрастни с психични разстройства; неправомерното лишаване от свобода на кандидатите за убежище и неадекватната процедура за разглеждане на техните молби за получаване на статут.

Този дълъг списък от нарушения изисква мерки в дългосрочен и в краткосрочен план. По-кардинални от тях, разбира се, са дългосрочните, а сред тях най-важни и широко обхватни са тези, свързани с борбата с дискриминацията и за интеграция на ромите. Този, без съмнение, най-сериозен от всички проблеми се отразява в решаваща степен и върху останалите, включително върху свръх употребата на сила от страна на полицейските служители, неадекватния достъп до правосъдие, прекомерната институционализация на грижата за деца и лошите условия в местата за лишаване от свобода. За съжаление, през последните две години в България процесът на интеграция на ромите на практика спря и дори в някои отношения се върна назад, например в сферата на образованието. Да си спомним започналите преди година и половина и все още продължаващи мащабни полицейски проверки на десегрегационните проекти в няколко града. Тяхната цел бе и продължава да бъде, ако не овладяването от управляващите, то поне пресичането на финансовия, а заедно с него и на политическия ресурс, който процесът на ромската образователна интеграция съдържа. И управляващите в значителна степен успяха, без, разбира се, да предложат някаква алтернатива. Спрялата ромска интеграция рефлектира както върху положението на самите роми, така и върху цялостното състояние на обществото, генерирайки бедност, социално изключване, престъпност и междуетническо напрежение.

Мерки за задължително осъществяване в близката година

Краткосрочните мерки в сферата на правата на човека, които България следва да предприеме в течение на една година, са в голяма степен отговор на искания и препоръки на международни организации. Те включват:

  1. Реформа на наказателния и на гражданския процес във връзка с тяхната прекомерна продължителност. Такава реформа се изисква от пилотните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата „Димитров и Хамънов срещу България” и „Фингер срещу България”. Съдът изиска в рамките на една година от влизането на решенията в сила България да въведе ефективно вътрешноправно средство срещу прекомерната продължителност на наказателния и на гражданския процес, което, наред с другото, да включва и справедливо обезщетение на жертвите. Реформата следва да се осъществи до 10 август 2012 г.
  2. Привеждане на законодателната рамка за използване на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи в съответствие с международните стандарти. През юли 2011 г., по време на прегледа на доклада за България, Комитетът по правата на човека на ООН формулира тази препоръка като една от приоритетните за страната и изиска извънреден доклад за изпълнението й в рамките на една година, тоест до юли 2012 г.
  3. Провеждане на реформа, свързана с гарантирането на независимостта на съдебната власт. Това е друга препоръка от приоритетните на Комитета по правата на човека и тя също трябва да се осъществи до юли 2012 г. Препоръки в тази насока бяха направени и от редица други организации, включително от Специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите. Предвид предстоящите промени на Закона за съдебната власт, както и предвид изтичането на мандата на сегашния Висш съдебен съвет, следващата една година е ключова за реализирането на тази цел. За съжаление обаче действията на правителството досега не дават повод за оптимизъм, а по-скоро подсказват възможност за задълбочаване на проблема.
  4. Въвеждане в новия проектозакон за Наказателен кодекс на състави за изтезание и за престъпления срещу човечеството, съответни на дефинициите в действащи по отношение на България международни договори. През декември 2011 г. Комитетът срещу изтезанията на ООН за пореден път отправи препоръка към България да въведе в своето наказателно законодателство състав на изтезание в съответствие с чл. 1 от Конвенцията против изтезанията. Въвеждането на състави за престъпления срещу човечеството - такива, каквито са дефинирани в Римския статут на Международния наказателен съд, е задължение на страната ни още от момента на ратифицирането на Римския статут през 2002 г. За съжаление, с проектозакона - такъв, какъвто го намираме на сайта на Министерството на правосъдието, не е изпълнено нито едно от тези задължения.
  5. Въвеждане в новия проектозакон за Наказателен кодекс на възможности за наказателно преследване на „престъпленията от омраза” както на расистка и религиозна, така и на други основи – пол, възраст, увреждане, сексуална ориентация. България все още не е изпълнила изцяло ангажиментите си за транспониране на Рамковото решение на Европейския съвет за борба с расизма и ксенофобията със средствата на наказателното право от ноември 2008 г. В проектозакона за Наказателен кодекс, макар и да е отбелязан известен напредък в тази насока, ангажиментът за ефективно преследване на „престъпленията от омраза” все още не е изцяло изпълнен.
  6. Възможностите на системата на местата за лишаване от свобода да абсорбира все повече затворници отдавна са достигнали своя предел. Увеличаването им е невъзможно без по-нататъшни тежки последствия върху тяхното физическо и психическо здраве. Има нужда от спешно разтоварване на системата или от увеличаване на нейния капацитет.
  7. През идните месеци предстои да видим резултата от започнатите разследвания по едни от най-грозните масови расистки и ксенофобски изблици от 2011 г. – масовото подбуждане към антиромска омраза и дискриминация след инцидента в Катуница от края на септември 2011 г. и нападението над вярващите мюсюлмани в софийската джамия на 20 май с.г. от активисти на партия „Атака”. Българската прокуратура и разследващите органи са изправени пред едно от най-сериозните си предизвикателства в тази насока, което те досега, за съжаление, не посрещнаха подобаващо в тези и други подобни разследвания.
  8. През идната година предстои да видим и резултата от законодателните промени, свързани с правата на хората с психични разстройства, в институциите като следствие от изпълнението на решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото „Станев срещу България” от януари т.г. Тези промени следва да настъпят в най-малко три сфери – процедурата за настаняване в домове за социални грижи за лица с психични разстройства, която следва да взема предвид характера на това настаняване на недееспособни хора като лишаване от свобода; реформа на дееспособността и на попечителството и реформа на институционалната грижа за хората с психични разстройства.

 

Красимир Кънев е социолог, автор на книгите "Свобода на изразяване" и "Защита от изтезания". Публикува в българския и в чуждестранния печат. Председател на БХК.