Унгария: Нови закони ограничават медийната свобода

Автори:
    Марта Методиева

Унгарското правителство е пренебрегнало препоръките на Съвета на Европа да преразгледа противоречивите закони, които ограничават медийната свобода, обяви Хюман Райтс Уоч. На 24 май 2012 г. парламентът одобри инициираните от правителството промени на законите. „Унгарското правителство даде да се разбере, че не се отнася сериозно към свободата на медиите, каза Лидия Гал, изследовател на Източна Европа и Балканите към ХРУ. - Промените на медийните закони правят малко, за да се справят със сериозната загриженост, изразена от Съвета на Европа, а в някои случаи могат даже още да влошат нещата.”

Законовите поправки следват наредба на конституционния съд от декември 2011 г., задължаваща правителството да ревизира проблематичните клаузи на два медийни закона, приети през 2010 г. Широко критикуваните закони политизират медийната регулация, налагат т.нар. балансирани репортажни изисквания, както и регистрация на онлайн и печатните медии при властите. Унгарският парламент продължава напред с окончателно гласуване на 24 май. Въпреки някои положителни промени, каквото е премахването на повечето изисквания към журналистите да разкриват източниците си, предложените поправки не се справят адекватно със законовите проблеми.

Основната загриженост е за политизираните назначения в Медийния съвет - основния медиен регулатор, включително назначаването на президента му от министър-председателя, и 9-годишния мандат на неговите членове, който може да бъде прекратен от „свръх” мнозинство в парламента. Други поводи за загриженост включват изискването за „балансиран” репортаж, който на практика има смразяващ ефект върху разследващата журналистика и води до автоцензура.

Освен неспособността на парламента да реши съществуващите проблеми със законите, новите поправки поставят и нови рискове за медийната свобода, продължава ХРУ. Те включват клауза, според която само Медийният съвет е оторизиран да одобри споразумение за разпространение, изключвайки съдилищата от възможността да извършват надзорна роля при подобни споразумения. Според друга поправка Медийният съвет не е задължен да сключва договори, което означава, че може да пренебрегва резултатите от обществените заявки за лицензи за разпространение и да ги раздава по свое усмотрение.

Това може да се отрази пряко върху „Клубрадио”, независима радио станция, която през 2011 г. спечели търга за честота – договор, който така и не е бил приключен с Медийния съвет. На 28 февруари един будапещенски градски съд постанови, че Медийният съвет не може да отказва да сключва договор, когато споразумението е било валидно. Проверката от страна на Съвета на Европа е извършена от експерти по медийната свобода по молба на Европейския съюз. Унгария отказа помощ от Съвета на Европа при прегледа на медийните й закони.

На 9 февруари Нийли Кройс, комисар от ЕС по дигиталните въпроси, публично заяви, че ако Унгария не действа в съгласие с препоръките на Съвета на Европа за медийните закони, ще се обърне към Съвета на ЕС да започне процедурата по член 7 срещу Унгария. Според този текст от Споразумението на ЕС страна-членка може да бъде лишена от правото да гласува, ако има явен риск от нарушаване на общите ценности на ЕС или ако страната-членка вече сериозно ги нарушава. „Унгария имаше шанс да изпълни препоръките на Съвета на Европа за медийната свобода и тя явно го провали, завършва Гал. - Време е Европа да използва правомощията си според член 7 и да направи всичко възможно Унгария да гарантира, че независимата медия може да работи свободно и неограничено.”

www.hrw.org