Вариант на "Драйфусова афера" имаше и в България

Автори:
    Нансен Арие

ТРАГЕДИЯТА "САПУНЕНА АФЕРА АРИЕ".

Много пъти съм чел и слушал, че по време на Холокоста през Втората световна война в България не е загинал нито един човек по причина на еврейския си произход (като изключим присъединените й тогава територии). Мога да възразя за това поне за двама души: трагично загиналите мои (макар и далечни) роднини ЛЕОН РАФАЕЛ АРИЕ и РАФАЕЛ ИСАК АРИЕ. Техният казус напомня този на известната "Афера Драйфус" с фалшивото обвинение за този евреин и пресилената му присъда. За разлика от нея обаче, "Аферата Арие" за двамата евреи има трагичен край.

Реших да се поразровя в тази срамна страница на българската история, отдавна забравена, потулена, недобре изяснена обективно, непозната за средите ни. Оказа се нелека работа, с трудно откриващи се или липсващи архиви, неотзивчивост, отне ми много време, труд и средства.

Но да видим каква е предисторията. Връщаме се към средата на XIX век в градчето Самоков, което тогава процъфтява със значителния принос на търговско-банкерската фамилия Арие. Собствениците й - тримата братя Арие, си построяват, всеки един, по една разкошна къща за дом и офис, които по своята архитектура и красота и досега се считат за чудо. Наричани са "Сарафските къщи Арие", като най-малката от тях (единствено запазена) и сега е най-забележителният музеен обект в града. В най-голямата, известна още като "Двореца", към края на XIX век се раждат двамата братя Исак и Леон Арие. В началото на XX век това градче става вече "тясно" за големите техни амбиции и възможности и те се прехвърлят в София. Тук основават фабрика за парфюмерия и сапун "Жермандре". Енергичните и инициативни братя я превръщат в една от най-реномираните в този бранш в България. Намираше се в София, на бул."Мария-Луиза" №58 (където по-късно, в комунистическо време, след национализацията се помещаваше централа на известното козметично предприятие "Арома"). Издават и малък вестник "Ехо Арие".

Избухва Втората световна война. Нацизмът и антисемитизмът са в настъпление. На 22 януари 1941 г. в България е приет антисемитският Закон за защита на нацията. Създава се Комисарство за еврейските въпроси. Евреите са "притиснати до стената". Многото рестриктивни мерки (не е тук мястото да ги разглеждам подробно) предвиждат и постепенна ликвидация на еврейските индустриални и търговски фирми. По тази причина към края на 1942 г. фабрика "Жермандре" е пред ликвидация и разпродава последните си произведени артикули.

Тук правим малко отклонение и ще разгледаме друг казус, който след това бива тясно свързан с нашата тема. В София на ул. "Цар Асен" №69 имало бакалница, собственост на Владимир Милков. В полицията достигнали сигнали, че този бакалин продава сапун на "черна борса", т.е. над нормираната цена. Дирекцията на полицията натоварва разузнавач, който наблюдава бакалницата. Подставено лице – полицай, се свързва с този бакалин, представяйки се за клиент, желаещ да закупи сапун на "черна борса". Бакалинът се хваща на уловката. Така се потвърждава верността на сигнала и бакалинът е арестуван. Продаваният от него сапун е производство на "Жермандре", дори е със същото наименование. Тук бакалинът предприема хитър ход. За да се оправдае за високата продажна цена (той имал право да печели само 10%), прехвърля вината към фабрикантите Арие. Казва, че е закупил сапуна от тях на по-висока от нормалната цена и така изчислено се получава, че е спазил 10% печалба. Това е добре дошло за разследващите полицейски органи в този период на развихрени антиеврейски страсти. Те изцяло възприемат като "чиста монета" твърденията на бакалина.

Известно е от векове, че в много държави при изпадане в икономическа криза се хвърля вината върху евреите. Изкарват ги алчни и безсъвестни паразити, които богатеят и лентяйстват на гърба на народа. Запознавайки се с детайли по разглеждания случай, се замислям дали и това не е бил същият сценарий.

На 10 ноември 1942 г. са арестувани ръководители на фабрика "Жермандре". Главни обвиняеми стават ЛЕОН РАФАЕЛ АРИЕ - съсобственик на фабриката, и РАФАЕЛ ИСАК АРИЕ - завеждащ пласмента (син на другия собственик Исак, който е болен). Арестуват и разпитват и други сътрудници на фабриката. Според показания на няколко членове на фамилията Арие, по-късно в съда те са малтретирани и принудени да подпишат натъкмени от полицията показания, без да им е осигурена там каквато и да е адвокатска консултация и присъствие. Така напр. Рафаел Арие съобщава пред ВКС (с. 39 на делото), че (цитирам): "Аз бях бит до смърт от полицията". И пак на тази страница: "Наистина ми е бил нанесен жесток побой". А на с. 31 се цитира, че "Бельото на Руфи е окървавено". На с. 30 Леон Арие също заявява, че показанията му са изтръгнати с натиск и го заплашили, че иначе ще последва малтретиране като на Рафаел. Ако обаче подпишел (подсказаните му) показания, които "били формални", го подлъгали, че ще ги освободят веднага. Що се касае за показанията на брата на Рафаел - Захари Исак Арие, на с. 27 се описва начинът на вземането им: "Един от агентите написа показанията и аз ги преписах... Листът от показанията... даде ми го един агент... Аз преписах дознанието със собствената си ръка, а това, което ми дадоха да гледам от него, вземах в джоба си".

На 11 ноември 1942 г. Дирекцията на полицията изпраща полицаи начело с криминалния инспектор Любен Дамянов Стоев, които извършват обиск на фирмата "Жермандре" на бул. "Мария-Луиза" №58. Намират 90 000 лева (които очевидно са били необходими за текуща издръжка на предприятието, за заплати и пр.) и ги конфискуват. Описват наличните все още в склада произведени продукти (предимно сапуни марки "Жермандре" и "Дерби").

Образувано е наказателно дело от общ характер №1000/1942 г. в Софийския областен съд - VI наказателно отделение. Първото заседание е на 18 декември 1942 г.

В този период на тежка антисемитска атмосфера това събитие е добре дошло за вестниците. Те тръбят с големи заглавия за него. Напр. в. "Утро", броят от 19.12.1942 г., публикува заглавие с големи букви: "САПУНЕНАТА АФЕРА АРИЕ ПРЕД СЪДА. ВРЪЧВАНЕТО НА ОБВИНИТЕЛНИТЕ АКТОВЕ. РАЗПИТЪТ НА ПОДСЪДИМИТЕ. ПОКАЗАНИЯТА НА ДВАМАТА АРИЕ".

Председател на съдебния състав е Димитър Димитров, а членове: Хитров и Попов. Адвокати, защитаващи обвинените Арие, са най-авторитетният юрист по това време проф. Долапчиев (на Л. Арие) и известният адвокат Наследников (на Р. Арие). Двамата обвиняеми Арие не се признават за виновни.

На 26 декември 1942 г. се провежда второто заседание. Прокурорът Тодор Карагьозов произнася обвинителната си реч, която е широко обсъждана в пресата. Напр. в. "Зора" в броя си от 27.12.1942 г. пише следните извадки от нея: "Всички участници са аферисти. Главните подсъдими са се стремили към натрупване на прекомерни богатства и са действали безогледно. НАТРУПВАНЕТО НА ГОЛЕМИ БОГАТСТВА ЗА КРАТКО ВРЕМЕ В ДНЕШНИ ДНИ Е НЕНОРМАЛНО. То нарушава хармонията и обществената дисциплина. Да се натрупват левчетата на българския народ на едно място не е нищо друго освен аферизъм. Това те правят под натиска на един вътрешен стимул". Обвинителят накрая пледира за присъда доживотен затвор или смърт. Защитниците проф. Долапчиев и Наследников пледират невиновност за двамата Арие.

На 31.12.1942 г. е последното заседание на Софийския областен съд. Председателят на съда Димитров прочита присъдата, с която (цитирам): СЪДЪТ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВНИ: РАФАЕЛ ИСАК АРИЕ И ЛЕОН РАФАЕЛ АРИЕ ОТ СОФИЯ, СОБСТВЕНИЦИ НА ФАБРИКА "ЖЕРМАНДРЕ", ЧЕ... ПО СЪВОКУПНОСТ - ДВАМАТА ПОДСЪДИМИ СЕ ОСЪЖДАТ НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ И ПО 300 000 ЛЕВА ГЛОБА".

Светът е слисан. Съдът почти надвишава и поисканото от прокурора. Никога до този ден в историята на българското правосъдие не е издавана смъртна присъда за такъв вид деяния от търговско естество. Проф. Долапчиев на всеослушание и в пресата заявява, че клиентът му е невинен. Един доблестен испански дипломат в България - Хулио Паленсия и Тубао, прави някакви опити да се намеси и спаси Арие, които според него са осъдени с една несправедлива присъда, дължаща се единствено на еврейския им произход. Интервенцията му обаче е неуспешна.

В мотивите на Софийския областен съд основното доказателство е "самопризнанието на Владимир Милков". Цитирам (на с. 8): "едно напълно самостойно, силно, безспорно доказателство". Но самопризнание има, когато обвиненият признава собствената си вина. Тук няма такова нещо. Със своите показания бакалинът оневинява себе си и прехвърля вината на двамата Арие. Това на юристите е познато като мнимо самопризнание, от което обвиненият очаква лична изгода. Лъжата му много добре проличава в последващата част от показанията му. На въпросите защо се е съгласил да заплати по-висока цена за сапуна той не може да обясни и се заплита в собствените си лъжи. Тези лъжи не може да приеме дори този тенденциозен съд. Цитирам на с. 15: "Съдът приема обясненията му (м.б. на Милков) за абсолютно несериозни, недостоверни, неправдоподобни и недоказани". Но щом втората част на показанията му е лъжлива, очевидно и първата част е такава. Не е ясно защо съдът избирателно, без всякаква логика, приема едната част за истина, а другата - за лъжа. Всъщност съдът очевидно е наясно, че и първата част от показанията на бакалина е лъжлива. Защото, ако вярва, че е истина, би го оневинил. А осъжда и него на смърт! По-нататък в мотивите се цитират отегчаващи вината обстоятелства, каквито ни се виждат твърде познати: "Подсъдимите, обзети от ненаситна алчност, пренебрегвайки интересите на народ, държава и име, безразлични към страданията, лишенията на българския народ... движими само от грубия интерес да осигуряват личното си благополучие, са извършили престъпното деяние". И на друго място: "Алчни хора като тях минират грамадни народни спестявания и обричат на провал много народни ценности."

И така, тежката присъда е издадена, но може би не всичко е загубено. Има по-висша инстанция -авторитетен Върховен касационен съд, който евентуално ще поправи грешката? Жалбата е подадена. Образувано е наказателно дело №81/1943 г.- ВКС, II наказателно отделение. Заседанията са на 23-25 март 1943 г. Прокурор П. Оджаков пледира за потвърждение на присъдите. Писмените защити на Леон и Рафаел Арие са силно обосновани на 48 страници, като тази на Леон засяга 16 направления, а тази на Рафаел - 11 направления относно нарушения на Областния съд. Освен споменатите вече по-горе несъобразности се спират и на недопускане на 5 свидетели (защото "призоваването им щяло да ЗАМЕДЛИ и затрудни безполезно делото"), недопускане на поискана графологична експертиза на показания и много други. Съставът на ВКС е: председател (и докладчик по делото) Ангел Панев и членове Злати Цанев, Ив. Бакърджиев и Ив. Николов. С Решение №212/03.04.1943 г. ПРИСЪДАТА НА СОФ. ОБЛ. СЪД Е ПОТВЪРДЕНА. Не е уважено нито едно от цитираните 27 направления на защитите. В своите мотиви за отхвърлянето им ВКС употребява формулировката, че оплакването е "НЕОСНОВАТЕЛНО" 71 пъти! А формулировката, че становището на Областния съд е "ВЪПРОС НА ПРЕЦЕНКА", т.е., че е суверенно право на този съд и не може да бъде атакувано във ВКС, се употребява 14 пъти! Съдбата на нещастниците окончателно е решена! (А вероятно си е била предрешена?) Решението на ВКС е широко разгласено в пресата на 6 април 1943 г. И сега забележете нещо удивително! САМО СЛЕД 9 ДНИ - НА 15 АПРИЛ 1943 Г. ДВАМАТА АРИЕ СА ВЕЧЕ ТРУПОВЕ! Защо е било необходимо такова светкавично бързо изпълнение на присъдата? Без "ЗАМЕДЛЕНИЕ". Един наш сънародник Яко Коен преди време сподели с мен, че е станал неволен свидетел на събитието: "Бях по това време по политически причини в Централния софийски затвор. Спомням си, когато изведоха двамата Арие за екзекуция. Единият от тях силно крещеше, че е неви­нен, другият хладнокръвно мълчеше." Очевидно палачът на Софийския затвор си е заслужил надни­цата за този ден. Питам се как са спели спокойно тези 8 магистрати, чиито имена поместих по-горе? Труповете на двамата Арие са прехвърлени в Софийските еврейски гробища. На 16 април са погребани там в два близки гроба.

Рафаел е бил неженен. Но Леон оставил съпруга Рашел и 2 дъщери: Рене на 9 години и Клер на 11 години. Тези нещастнички били ужасени и останали беззащитни. Тук на помощ се притичва действащият в България подобно на Раул Валенберг испански дипломат Хулио Паленсия и Тубао. Той е известен с това, че е спасил близо 600 евреи, издавайки им визи. За да спаси семейството на Леон, този доблестен човек осиновява двете му момичета, след което извежда семейството извън България. За съжаление малката Рене загива в 1944 г. при инцидент. Рашел и дъщерята Клод се заселват в Аржентина, където остават до края на живота им. От това щастливо и заможно еврейско семейство не остава нищо. Така завършва този "сапунен" сериал, при който двамата Арие (ще употребя израза, характеризиращ съдбата на евреите при Холокоста) "бяха изпратени на сапун".

След 9 септември 1944 г. се откри възможност тези нещастници да бъдат поне морално посмъртно реабилитирани. Но и тогава отношението към индустриалците бе, че "те са изедници на народа", така че нямаше кой да се заеме с това. Може би душите на тези достойни български граждани бродят и досега, очаквайки справедливост?

 Д-р Нансен Арие, в. „Еврейски вести”