Укрепване на правата на обвиняемите, подсъдимите и лишените от свобода лица с интелектуални и/или психосоциални увреждания: трансгранични трансфери, задържане и алтернативи в ЕС

Това изследване се опитва да идентифицира и анализира правната и политическата рамка, както и практическото положение на обвиняемите и задържаните лица с интелектуални и/или психосоциални увреждания (ИПУ) в България. То прави преглед на основното и подзаконовото законодателство, засягащо различните фази на наказателното производство с участието на лица с увреждания, включително предварително задържане и настаняване за експертиза, както и принудително лечение в психиатрични болници в случай на установена невменяемост на извършителите с увреждания.

Изследването също така представя политически документи (стратегии/планове за действие) по отношение на наказателната, пенитенциарната и психиатричната системи. То съдържа и констатации от мониторингови доклади на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Националния превантивен механизъм, национални неправителствени организации, както и наблюдения и мнения на интервюирани експерти като: съдии, адвокати, вещи лица, затворнически психиатри/психолози, хора с увреждания и НПО, работещи в областта на оценката и застъпничеството. И накрая, изследването идентифицира и представя трансгранични дела с обвиняеми и задържани с ИПУ и прилагането на националното законодателство, транспониращо Рамкови решения 2002/584/ПВР относно Европейската заповед за арест (ЕЗА); 2008/909/ПВР относно трансфера на затворници; 2008/947/ПВР относно пробацията и алтернативните санкции; 2009/829/ПВР относно Европейската заповед за надзор.

По отношение на трансграничните производства, основните откроени предизвикателства са: липсата на база данни за трансгранични дела; трудностите при намиране на преводачи и вещи лица при обвиняеми и подсъдими чужди граждани; липсата на яснота как се получава съгласието от съответното лице, когато то се изисква. Общо предизвикателство е липсата на координация, събиране и обработка на данни между Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика по отношение на лица с ИПУ, извършили престъпления.

Проектът се натъкна на редица законодателни и практически пропуски, както в наказателното производство/задържане и в процедурите за принудително лечение, така и в пенитенциарната система и системата за психично здраве в България. Основните пропуски и проблеми по време на наказателното производство са: стигмата и ниският приоритет на наказателните дела, в които участват хора с увреждания; социалната изолация, бедността и липсата на мрежа на подкрепа за осигуряване на редовно амбулаторно лечение, ресоциализация и възстановяване от криза и болнично лечение; липсата на механизъм за разпознаване на ИПУ; крайният недостиг на съдебни психиатри, болници и центрове за настаняване за експертиза и лечение; бавната експертиза за увреждането; липсата на достъп до амбулаторно лечение, особено за лицата, които не са здравноосигурени; липсата на подкрепящи услуги за обвиняеми/подсъдими и лишени от свобода с ИПУ; недостигът на капацитет в болниците и центровете за психично здраве за стационарно лечение; понякога неадекватните, неясни, неаргументирани експертизи по време на досъдебното производство; липсата на достъп до справедлив съдебен процес за обвиняеми, обявени за невменяеми по-късно в производството; продължителният престой на лица на принудително лечение в психиатричните болници поради липса на услуги за подкрепа извън болниците; освобождаването от принудително лечение на лица, които не са лекувани ефективно и все още представляват заплаха за себе си и за околните; незаконното лишаване от свобода на такива лица поради социални, финансови, административни причини и липса на алтернативи.

Основните пропуски и проблеми, свързани с пенитенциарната система и пробационните служби, са: липсата на психологическа помощ и психиатрична терапия за задържаните с ИПУ в следствените арести и затворите; ниският капацитет на персонала, който се занимава с хората с увреждания в затворите, в затворническите болници и в други психиатрични заведения; липсата на механизъм за оказване на подкрепа от страна на пробационните служби на осъдените с ИПУ; липсата на обучение на полицаи, прокурори, съдии, пробационни служители за взаимодействие с лица с ИПУ; липсата на база данни и механизъм за насочване към резидентните, дневните и терапевтичните услуги на лица с ИПУ.