Деца, лишени от свобода в България: между наследството и реформата

Автори:
    Красимир Кънев, Даниела Фъртунова, Диляна Ангелова, Женя Иванова, Калоян Станев, Светла Баева

Настоящото изследване бе проведено в рамките на проекта „Деца, лишени от свобода в Централна и Източна Европа: между наследството и реформата“, финансиран от Специфичната програма “Основни права и гражданство“ (2007 – 2013) като част от Общата програма „Основни права и правосъдие“ на Генерална дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия.

Двугодишният проект бе изпълнен от Българския хелзинкски комитет (БХК), като водеща организация, заедно с Центъра за правни ресурси (Румъния), Хелзинкската фондация за правата на човека (Полша), Унгарския хелзинкски комитет и Румънския хелзинкски комитет. Целта на проекта е да направи систематичен преглед на институциите от затворен тип, в които деца се лишават от свобода, включително институции, където деца изтърпяват наказания за лишаване от свобода, и институции за други цели (досъдебно задържане, възпитателен надзор, медицинско лечение, имиграционен контрол и др.) в България, Унгария, Полша и Румъния.

Българският доклад представя резултатите от двугодишно правно и теренно проучване, като прави оценка на положението на децата, лишени от свобода, в страната. Като част от проекта БХК извърши анализ на вторична информация и проведе интервюта, за да направи оценка на съответствието на националното законодателство с европейските и международните стандарти, да установи злоупотреби и важни пропуски в правната рамка и да предложи адекватни промени и алтернативи в законодателството. В допълнение, организацията извърши и близо 60 теренни наблюдения на институции от затворен тип, включително поправителни домове, арести, полицейски управления, места за задържане на чужденци, социални институции и услуги и други.

Детската правосъдна система в България е резултат от бурно историческо развитие, повлияно от различни социалнополитически и идеологически движения. Противообществените прояви на малолетни и непълнолетни по времето на комунизма са в обсега на две системи: системата на наказателното правораздаване и системата за борба с противообществени прояви, като и двете следват до голяма степен съветския модел, твърдо установен през 50-те години на миналия век. Днес тези системи влизат в противоречие с новосъздадената от Закона за закрила на детето система за закрила. Едновременното съществуване на концептуално несъвместими нормативни актове води до непримирими гледни точки по отношение на характера на противообщественото поведение на децата и на адекватните и предпочитани превантивни мерки и процедури. Липсата на разграничение между наказателни и образователни/ закрилящи мерки илюстрира силно репресивния характер на съществуващата система.

На 1 март 2013 г. Министерският съвет прие Пътна карта за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето за периода 2013 – 2014 г. Въпреки че представлява положителен опит за реформа на системата на младежко правосъдие, в Пътната карта липсва интегриран подход за работа с деца в конфликт със закона. Документът се фокусира само върху социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати, но не и върху поправителните домове и другите институции или процедури, част от системата за борба с противообществените прояви и наказателното правораздаване. Този подход на половинчати реформи доведе до некоординирана държавна политика спрямо децата в конфликт със закона. Във връзка с това, настоящото изследване представя един цялостен преглед на системата за закрила и системите за борба с противообществените прояви и наказателното правораздаване и задава основата за задълбочена дискусия относно провеждането на бъдещи политики и реформи в областта на детското правосъдие.

Традиционно изследванията за деца, лишени от свобода, възприемат подход, който ограничава мониторинга до институциите, свързани формално или неформално със системата на наказателното правораздаване. Проектът използва разширен обхват, включващ и други институции, които реално възпроизвеждат начина на настаняване и условията на живот в институциите от затворен тип (поправителни домове, арести, полицейски управления и др.), в които се настаняват деца от съдебен, административен или друг орган и които те не могат да напускат по собствено желание. Този подход осигурява цялостен анализ на формите на лишаване от свобода, условията и предоставените гаранции и дали те отговарят на стандартите за защита правата на детето.