Кризисните центрове за деца в България през 2013 г.

Автори:
    Елица Гергинова, Станимир Петров и Красимир Кънев

Настоящият доклад за състоянието на правата на децата, настанени в кризисните центрове в България, е втори тематичен доклад на Български хелзинкски комитет след публикувания през м. юни 2011 г. доклад, озаглавен „Кризисните центрове за деца в България – между социалната услуга и институцията”. Необходимостта от повторно изследване на правата на децата в тези институции се наложи, след като в продължение на две години и половина реформата на тази специфична социална услуга остана на заден план, въпреки че на провежданите обсъждания през първата половина на 2011 г., представителите на отговорните държавни институции се солидаризираха с констатациите и препоръките на БХК и изразиха готовност за иницииране на законодателни и структурни промени в системата на кризисните центрове, насочени към съобразяване с международните стандарти за правата на детето. През периода март – юни 2011 г. и ДАЗД извърши своя проверка на дейността на кризисните центрове. В резултат бе изготвен доклад, озаглавен „Анализ на резултатите от тематична планова проверка на дейността на кризисните центрове, връзката и взаимодействието им с дирекции „Социално подпомагане”. Докладът на ДАЗД също отправи препоръки, но с изключение на първата препоръка – да се разработи единна методика за услугата „кризисен център”, всички останали препоръки, които до голяма степен се припокриваха с препоръките на БХК, останаха неизпълнени.

Изследването обхваща само кризисни центрове за деца, въпреки че в няколко от тях бяха настанени и пълнолетни майки с деца. То е съсредоточено предимно върху актуалното състояние на социалната услуга, върху процедурата по настаняване и причините за разнобоя между институциите, които създават, ръководят и контролират дейността на кризисните центрове, както и върху ефекта от осигуряването на услугата и свързания с това профил на кризисните центрове, продължителността на престоя в тях, осигуряването на образователни услуги и последваща грижа за децата. Докладът прави опит да даде отговор на въпроса доколко мярката е превантивна и доколко рестриктивна, свързана ли е тя с овладяване на кризисни ситуации или по-скоро изпълнява социална функция за продължителни периоди от време – често над шест-седем месеца, което в крайна сметка постига обратен ефект – институционализиране, вместо необходимата психосоциална подкрепа.

Посещенията на 14-те кризисни центъра в страната бяха извършени в периода от м. юли 2013 г. до м. ноември 2013 г. от изследователите на БХК Елица Гергинова и Станимир Петров. В края на доклада БХК отново отправя препоръки, които се основават на установените в хода на наблюдението проблеми и нарушения на правата на децата, настанени в кризисни центрове.